Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 456/17.6.2016г. ,          Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми  състав

На девети юни две хиляди и шестнадесета  година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                         Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д.№ 771 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2,КТ ;  чл. 245, ал. 2 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД и по чл. 224  ал.1 от  КТ . Производството е образувано по искова молба от И.Д.Й.   с ЕГН ********** ***,  съдебен адрес ***, офис 2,  чрез мл.адв.В.П.  при ШАК, срещу „Д.И.  “ ЕООД ,  седалище и адрес на управление  гр. Варна , бул. „ОПП“ № 36 вх. В  ет.1  ап. 9  ЕИК 203718036 представлявано от  Д.А.П. .

В исковата си молба ищцата И.Д.Й.   с ЕГН **********  твърди, че по   силата на Трудов договор  № * /***г  от дата 24.11.2015г., работила като  „Шивач мъжко дамски  облекло“ в „Д.И.  “ЕООД  гр. Варна,  с основно трудово възнаграждение  в размер на 413 лв на месец  . С договора бил определен  платен годишен отпуск  в размер на 20  работни дни.

Със Заповед № **/***г  трудовото правоотношение с работника било прекратено по взаимно съгласие. Ищцата твърди, че не й било изплатено трудовото възнаграждение за 5 дни от месец ноември, трудово възнаграждение  за месец декември , както обезщетение  два дни  неизползван платен отпуск , претендира  и лихви за забава върху сумите 77,08лв и 308,34лв.  за периода  01.12.15г до 01.04.16г- съответно 2,64 лв  и 7,90лв .

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 77,08лв.,   представляваща тр. възнаграждение за -  5 работни дни за месец ноември 2015г.;  сумата от  277,50лв. представляваща  тр. възнаграждение  за месец декември 2015г.; сумата от  30,84лв., представляваща обезщетение  за неизползван  годишен отпуск-  2 дни за 2015г.;  сумата 2,64лв., представляваща  лихви за забава на 77,08лв.,  за периода от 01.12.15г. до 01.04.16г. и сумата  7,90лв.,  представляваща лихви за забава на 308,34лв., за периода от 01.01.16г. до 01.04.16г. .

            Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания и не се явява  в първото по делото заседание.  В съдебно заседание ищцата   се явява лично и с упълномощен представител – мл. адв. В.П.  от ШАК, който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове след

направеното изменение в съдебно заседание.  Препис от Исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран писмен отговор. В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представител. 

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата  И.Д.Й.   с ЕГН **********   по силата на Трудов договор № * /***г  год. бил назначена на работа в в „Д.И.  “ЕООД  гр. Варна,  на длъжност „Шивач мъжко дамски  облекло“.Със Заповед №** от ***г год. трудовото  правоотношение било прекратено на основание чл. 325 ал.1 т 1 от КТ . Тъй като дължимите трудови възнаграждения за 5 дни от месец ноември и за целия месец декември 2015г и посоченото обезщетение в исковата молба  не били изплатени на ищцата, тя се е обърнала за съдействие към Инспекция по труда, гр. Шумен, по повод на което бил подаден сигнал  №*** от ***г год., по който   с писмо изх. № *** от ***г  Инспекция по труда я уведомила за извършената проверка.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: копие на тр. договор № * /***г , копие на заповед № **/***г; Удостоверение за декларирани данни  изх.№ ***/*** на ТД на  НАП; Справка за актуално състояние  на всички трудови договори  по ЕГН  за  И.Д.Й.   с ЕГН **********   ; писмо оизх. №*** от ***г от ДИТ Шумен.

 Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, допълнено и пояснено и в съдебно заседание, че размера на начислените и неплатени на ищеца трудови възнаграждения за  претендираните месеци ноември  и декември 2015г са :За месец ноември 2015г  И.Д.Й.   с ЕГН ********** не фигурира във ведомостта,  съгласно трудовия договор, тя постъпва на работа на 01.12.15г; За месец декември 2015г -  14 отработени дни , 4 дни  неплатен отпуск, сума за получаване  нетна 215,83лв/ брутна сума 275,33лв/ като на фиша няма   положен подпис за получено възнаграждение ; Относно  размера на дължимото обезщетение за неизползван  платен годишен отпуск, експертът е посочил, че  за периода от 01.12. 15г.- постъпване на работа до 28.12.15г.- прекратяване на  тр. правоотношение, ищцата  е  имала право на 1,56 работни дни  платен годишен отпуск/  пропорционално на времето ,  което се зачита за трудов стаж /, като размера на това обезщетение   възлиза на 27,62лв нето / 30,69лв бруто /.  

Размерът на законната лихва за забава от  01.01.2015г  до 01.04.15г  върху неплатено  възнаграждение за м. декември  възлиза на 27,44лв, а върху  неплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ възлиза на 3,51лв. В съдебно заседание  беше изслушан свидетел, воден от страна на ищцата, който  заяви, че  ищцата е започнала  работа във “ Д.И.  “ЕООД  гр. Варна на 24.11.2015г., въпреки отразеното в трудовия договор и такава е обичайната практика в повечето дружества .

При така установената фактическа обстановка по отношение на исковете  с правно основание чл.128, т.2 от КТ, съдът приема от правна  страна следното:

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че страните са били в трудово-правни отношения, като ищцата  е работила в ответното дружество от 01.12.15г до 28.12.15г. Разпоредбата на чл.245 от КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да бъде изплатено трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ предвижда задължение за работодателя в установените срокове да плати на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От представените и посочени по-горе писмени доказателства, се установява точният размер на начисленото на ищцата трудово възнаграждение за периода на престирания труд  през месец декември 2015 год.  от 01.12.15г. до  28.12.15г.  Съдът приема, че не са налице безспорни доказателства относно твърдението, че  ищцата е започнала работа на 24.11.15г. В тази насока е и отразеното в трудовия договор сключен на ***г,  че „ работникът  постъпва  на работа на 01.12.15г“, под който текст  е положен подписът на ищцата. Приложената Справка за актуално състояние  на всички трудови договори  по ЕГН  за  И.Д.Й., в която е посочено, че  трудовият договор с “ Д.И.  “ЕООД  гр. Варна е сключен на ***г, също  не  доказва твърдението, че ищцата е започнала да работа по рано от посоченото.  В тази насока съдът не кредитира и събраните по делото гласни доказателства на св. Кр. Пенева .  В подкрепа на извода на съда  е и изготвената в хода на съдебното производство и назначена по преценка на съда съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че размерът на начислените на ищеца трудови възнаграждения за претендирания период са налични във ведомостта само за месец декември 2015г., в размер 275,33 лева като брутна сума и в размер на 215,83 лева като нетна сума за получаване. Поради изложеното, съдът  намира, че искът се явява частично  основателен и доказан  и следва да бъде уважен за сумата от 215,83 лева, представляваща неизплатената част от нетното трудово възнаграждение за месец декември 2015г  от 01.12.2015 год. – 28.12.2015 год.,като приема, че искът, в частта за трудово възнаграждение - 5 дни от   месец ноември 2015г., се явява неоснователен и недоказан.

При преценка на иска, съдът съобрази отразеното в исковата молба от ищцата, като се претендира  нетната сума на дължимо трудово възнаграждение. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която, при иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване, след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане на брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. В този смисъл е Решение №166 от 25.02.2010 год. на ВКС по гр.дело №220/2009 год., ІІІ н.о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и съгласно т.2 от ТР №1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.д. №1/2009 год. на ОСГТК е задължително за съдилищата.

По отношение иска с правно основание чл.245, ал.2 от КТ вр. чл. 86 ЗЗД съдът установи следното: Съгласно посочената разпоредба, когато трудовото възнаграждение на работника и служителя не е заплатено в пълен размер в указания срок, разликата до пълния размер е изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. При определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по КТ, следва да се изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответника следва да заплати на ищеца лихва за забава върху дължимата главница, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични задължения, като когато денят за изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответното дружество е изпаднало в забава след първо  число на месеца, следващ месеца, за който са били дължими съответните възнаграждения, именно от 01.01.2016г.

С оглед на гореизложеното, съдът, като съобрази и заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, намира, че искът за заплащане на мораторна лихва върху дължимата сума за трудовото възнаграждение за периода от 01.01.16г. до датата на предявяване на иска – 01.04.16г., се явява основателен и доказан и следва да се уважи до  размера на  сумата   от 7,90лв.,  предявена от ищцата, доколкото  не беше направено искане  за изменение на претенцията съобразно изготвеното експертно   заключение. Поради обстоятелството, че съдът приема  иска по чл. 128, т. 2 от КТ за тр. възнаграждение за 5 дни, от месец ноември 2015г/  в размер на 77,08лв. / за неоснователен и недоказан, то и претенцията за мораторна лихва върху тази сума/ 2,64лв. / се явява неоснователна и недоказана.

По  отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ съдът установи от правна страна следното: Посочената разпоредба регламентира правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да получи парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата  е имала 1,56  работни дни неизползван платен годишен отпуск, изчислени пропорционално  на времето, което се зачита на трудов стаж,  поради което дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 27,62 лева, като нетна сума, / в размер на 30,69 лева, като брутно възнаграждение/. Съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен до  нетната сума от 27,62лв., като  бъде отхвърлен до пълния предявен размер 30,84лв. Доколкото  няма изрично  искане  в исковата молба  за изплащане  на мораторната  лихва върху  сумата  на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск въпреки, че такава е изчислена в счетоводната експертиза в размер на 3,51лв , то  такава сума  не се присъжда .

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от  190,35 лева, включваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство, съгласно представен списък.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати разноски в общ размер на 213,48лв., включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице .

Водим от горното, съдът

РЕШИ 

ОСЪЖДА  „Д.И. “ ЕООД ,  седалище и адрес на управление  гр. Варна , бул. „ОПП“ № **, вх. *,  ет.*,  ап.*,  ЕИК ***, представлявано от  Д.А.П., ДА ЗАПЛАТИ НА И.Д.Й.   с ЕГН ********** ***,  съдебен адрес:***, офис 2,  чрез мл.адв.В.П.  при ШАК,  общо  сумата 251,35лв.,  от която 215,83 лева– главница, представляваща неизплатена част от дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2015 год. до 28.12.15г. с правно основание чл.128, т.2 от КТ ; 7,90 лева –мораторна лихва за периода от 01.01.16 год. до датата на предявяване на иска – 01.04.16 год., върху трудовото възнаграждение за месец декември 2015г., с правно основание по чл. 245, ал.2 от КТ , вр. чл.86 от ЗЗД; 27,62лв., представляваща дължимо и неизплатено нетно обезщетение за 1,56 работни,  дни неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ,   считано от датата на предявяване на иска – 01.04.16 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ  исковете  за разликата  до първоначално предявеният общ  размер от 395,96лв .

ОСЪЖДА „Д.И.  “ ЕООД ,  седалище и адрес на управление  гр. Варна , бул. „ОПП“ № **, вх. *,  ет.*,  ап. *,  ЕИК ***, представлявано от  Д.А.П. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на И.Д.Й. с ЕГН **********,***,  съдебен адрес:***, офис 2,  чрез мл.адв.В.П.  при ШАК  сумата от 190,44 лева /сто и деветдесет  лева и четиридесет и четири стотинки /, представляваща съразмерна част  на  разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА “ Д.И.  “ ЕООД ,  седалище и адрес на управление  гр. Варна , бул. „ОПП“ № **, вх. *,  ет.*,  ап. *,  ЕИК ***,представлявано от  Д.А.П. на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата, по сметка на ШРС, сумата от 213,48 лева /двеста и тринадесет  лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща  държавни такси и разноски за възнаграждение на вещо лице в производството.  

На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение. 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: