Р Е Ш Е Н И Е

355/3.5.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №775 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от М.С.Х., ЕГН**********,***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.“***“ №9-13, чрез адв.Е. Х. от ШАК и М.П.Х., с ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителят не се явява лично. За него се явява упълномощен процесуален представител - адв.Е. Х. от ШАК с изрично пълномощно, който поддържа молбата и постигнатото от молителите споразумение.

Молителката в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Е. Х. от ШАК, като поддържа молбата за прекратяване на гражданския брак и депозираното споразумение.

Съдът, като съобрази, че от молбата, от изявленията на упълномощения процесуален представител и представените в тази насока писмени доказателства се установява, че молителят пребивава трайно извън границата на страната, намери, че изложеното се явява достатъчно уважителна причина за неявяването им в съдебно заседание. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №164 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр.дело №42/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №174 от 26.03.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело №791/2014 год., I г.о., ГК, Определение №232 от 23.04.2014 го на ВКС по ч.гр.дело №823/2014 год., I г.о., ГК и др.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите М.С.Х. и М.П.Х. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 23.09.1990 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №15/23.09.1990 год. От брака си нямат непълнолетни деца. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.4, ап.57. Последното било собственост на молителя. Същото било напуснато от молителката и за в бъдеще ще се ползва от молителя. При сключване на брака молителката е приела фамилното име на своя съпруг, като за в бъдеще желае да запази брачното си фамилно име Х.. Заявяват, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Пълномощно, Удостоверение за сключен граждански брак от 29.09.1990 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 04.04.2016 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Заповед №9 от 01.03.2016 год., Служебна бележка от 18.04.2016 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и чрез изрично упълномощения от тях процесуален представител в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на М.С.Х. и М.П.Х. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст, а молителят работи и извън границите на Република България и следва да се приеме, че са в състояние да реализират доход в размер значително над минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителката е заплатила държавна такса в размер на 25 лева, поради което следва да бъде осъден молителят да доплати държавна такса до пълния определен размер, а именно 15 лева. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между М.С.Х., ЕГН**********,***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.“***“ №9-13, чрез адв.Е. Х. от ШАК и М.П.Х., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №15/23.09.1990 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.С.Х. и М.П.Х. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, вх.3, ет.4, ап.57 - собственост на молителя за в бъдеще ще се ползва от молителя, като съдът констатира, че същото е напуснато от молителката.

II. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

III. След прекратяване на брака молителката М.П.Х. запазва брачното си фамилно име Х..

IV. Направените по делото разноски се поемат от молителя.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА М.С.Х., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса до пълния определен размер, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: