Р Е Ш Е Н И Е

740/31.10.2016г. , гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №788 по описа за 2016 год. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Ю.М.Д. *** срещу Д.М.Д. ***, имаща за предмет иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 10 274,00 лева- главница, представляваща направени от ищеца подобрения в недвижим имот, собственост на неговата сестра и ответник Д.Д., извършени и заплатени от ищеца в периода от месец август 2012г. до месец август 2015г. и представляващи ремонт на пристройка, нови основи, зидария и покрив, ремонт на покрив на жилищна сграда и строеж на тухлена ограда, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва вземането. Твърди, че подобрения били извършени само от нея и съпруга й. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочените срещу нея искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа страна:

Безспорен между страните е фактът, а се установява и от представените в тази насока писмени доказателства- Нотариален акт № ***, че на 08.06.2007г. ответницата закупила недвижим имот: ПИ № I-168 в кв.22, намиращ се в с.В., община Ш. с площ 735кв.м., заедно с построена в него полумасивна жилищна сграда с площ 41кв.м. с административен адрес ***. Основната сграда в него била построена около 60-те години, след това била направена нова постройка и още една за баня и тоалетна. Сградата била изграждана в три различни времена, като от събрания доказателствен материал не може да бъде установено в кой момент какво точно е строено. След купуването на имота, същия бил приведен в състояние подходящо за обитаване и в него заживели ответницата с трето лице на семейна начала и нейната майка. След последвал семеен конфликт между тримата, къщата била напусната и в момента не се обитава. Ищецът живее и работи в друга държава.

Назначената СТЕ, приета от съда и неоспорена от страните констатира, че в имота и сградата са налице сочените в исковата молба строителни работи- построена е пристройка на основна сграда с надзидана съществуваща зидария, разширена площ и покрив, нова плътна тухлена ограда с дължина 4,30 м. и височина 2.00м., както и ремонтирана покривна конструкция на основната сграда. Но експерта не може да даде заключение относно времето на тяхното извършване. Част от описаните СМР, без извършването на пристрояване и издигане на масивна ограда, имат характер на текущ ремонт, съобразно &5 т.43 от ЗУТ, но за другите строителни дейности, които са „строеж“ по смисъла на закона, се изискват строителни книжа, каквито липсват по делото.

От допуснатите гласни доказателствени средства- разпит на свидетелите не се установи безспорно какво точно е било състоянието на сградата преди покупката й от ответника през 2007г. и кой е извършвал установените от вещото лице ремонтни дейности. Свидетелските показания са противоречиви и неясни и може само да се приеме, че отделни ремонтни дейности са били осъществявани през годините, основно през лятото, като с тях са били ангажирани ответникът, нейния съжител и ищецът, когато пребивавал в страната. Свидетелите И. А. и И. Н. от страна на ищеца, свидетелстват, че той е набирал строители и пренасял материали, но не са го виждали лично да плаща на работници и да купува материали. При разговори с него, Ю.Д. им казвал, че прави ремонт. И двамата не са влизали никога в къщата. Св.А. Р. и И. М. от страна на ответника, свидетелстват, че Д.Д. и съжителят и Р. са правили ремонти по къщата, като започнали от годината, след като я купили. Те наемали хора, които да работят и купували необходимото. Понякога били ползвали останали материали от друга къща в селото, собственост на Р.. Последният свидетел е един от майсторите, ремонтирали покрива и сочи, че му били платени 1200лв. от съжителя и трето лице по делото- Р.. При тези показания, които са взаимноизключващи се, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани, като достоверни единствено в частта, в която си съвпадат, а тя е, че по имота са извършвани ремонти през годините и през 2015г. са сменени гредите на покривната конструкция, като отново са били поставени старите керемиди. Не може да бъде установено със сигурност кой е възложил и заплатил строително-монтажните работи.

От правна страна, съдът намира, че за да е осъществен фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, ищецът следваше при пълно и главно доказване да установи, че е намалял актива на имуществото му, че в патримониума на обогатилия се за чужда сметка е влязло някакво имущество /Решение № 501 от 15.II.1960 г./ и двата елемента произтичат от общ факт и при липса на основание за имущественото разместване. В настоящия казус не е установено между страните да е съществувала облигационна връзка- не се установява дарствено правоотношение, под условие майката на страните да живее в имота, каквито доводи са изложени в исковата молба или заем. Ищецът не е държател на процесния имот, въпреки, че когато бил в страната през летните месеци, живял в него. Задълженията за заплащане на извършени подобрения от трето лице, какъвто е ищецът, възниква в тежест на лицето, което притежава собствеността върху имота, доколкото то се обогатява с подобренията. Отношенията на ищеца със собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното обогатяване В този смисъл е ППВС № 1/79 г. и Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, с които е прието, че когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага със субсидиарния иск по чл.59 ал. 1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства, изготвените експертизи, и от разпитаните свидетели не се установи с категоричност, че ремонтните дейности, имащи характер на подобрения са направени именно от ищеца при знанието на собственика. Нито един свидетел не посочи конкретна дейност по вид, място и време на извършване. По делото липсват фактури, строителни книжа, количествени сметки и др. за доказване на всички разходи за материали и труд.

Не следва да се обсъжда въпросът кои от строително-монтажни работи са увеличили обективно стойността на процесния имот, направили са го обективно годен трайно да задоволява нужди, които той в предходно свое състояние не е задоволявал и дали претендираните разноски са необходими по смисъла на чл. 61 ал.1 от ЗЗД, доколкото не се установи, че ищецът ги е извършил.

По възражението за погасяването по давност на вземания за извършени подобрения в чуждия недвижим имот, преди повече от 5 години от предявяване на исковата молба съдът не следва да се произнася, предвид отхвърлянето на исковете.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в настоящия казус не беше доказан нито един елемент от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД. Исковете за заплащане на подобрения и за законна лихва за забава от деня на депозиране на исковата молба върху главниците, следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

На осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 840лв., деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските.

Водим от горното, Шуменският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.М.Д. с ЕГН: ********** *** срещу Д.М.Д. с ЕГН: ********** *** осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер 10 274.00лв./десет хиляди двеста седемдесет и четири лева/, представляваща стойността на подобрения в собствения на ответника недвижим имот ПИ № I-168 в кв.22, намиращ се в с.В., община Ш., *** и построена в него полумасивна жилищна сграда, извършени в периода от месец август 2012г. до месец август 2015г. и представляващи ремонт на пристройка, нови основи, зидария и покрив, ремонт на покрив на жилищна сграда и строеж на тухлена ограда, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Ю.М.Д. с ЕГН: ********** да заплати на Д.М.Д. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в размер на 840.00лв./осемстотин и четиридесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: