Р Е Ш Е Н И Е

691/13.10.2016г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание, в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 789 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу СОУ „Н.Й.В.“ с.В., общ В., обл. Шумен, представлявано от Нкс, за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № ***г./сега с наименованието „СУ“, съгласно Закон за предучилищното и училищно образование, влязъл в законна сила на 01.08.16г/

Ищецът счита наложеното наказание за необосновано. Моли съда да отмени Заповед № ***г. на директора на СУ „Н.В.“ Нкс, с.В., общ. В., обл. Шумен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.

Ответникът счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна, като оспорва всички фактически твърдения, посочени в исковата молба. Заявява, че ищецът е извършил визираните нарушения:по чл. 187, т.7 от КТ -неизпълнение на законните нареждания на работодателя, изразяващо се в следното: на ***г отказал да изпълни заповед № ***г на директора на СУ“Н.Й.В.“ с.В., както и не е изпълнил разпореждане на работодателя, изразяващо се в редуциране на броя на участниците в Олимпиада по география и икономика, съобразно възможностите на учениците по учебния предмет; и нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ- да е лоялен и да не злоупотребява с доверието на работодателя, да не разпространява поверителни сведения за работодателя и да пази доброто име на предприятието, изразяващо се в следното: на същата дата разпространил в присъствието на ученици и служители на училището невярна за работодателя и институцията информация, използвайки закани и непристоен тон, с което е уронил доброто име и престиж на училището .

Сочи, че с писмо № ***г. е поискал писмени обяснения от ищеца, като лицето било уведомено на същата дата, но отказало да подпише. Този факт бил удостоверен с подписи на двама свидетели. Твърди, че Заповед № ***г. е издадена в законовите срокове, като в деня на издаването е връчена на ищеца , но той отказал да я подпише , за който отказ има съставен констативен протокол № ***г. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прилага писмени доказателства. Претендира разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Между страните не се спори, че с обжалваната Заповед № ***г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ и че към датата ***г., е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „ старши учител по история и география ”, отразено в Трудов договор № ***г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед РД 09-1418/02.10.2015г., Министърът на образованието и науката е утвърдил изисквания за организиране и провеждане на ученически олимпиади и национални състезания през учебната 2015г.-2016г. и съответните графици . С писмо изх. № ***г. на Регионален инспекторат по образование гр. Шумен, била изпратена Заповед № ***г. на Началника на РИО Шумен /сега- РУО, съгласно Закон за предучилищното и училищно образование, влязъл в законна сила на 01.08.16г/, с която са определени датите за провеждане на олимпиадите в съответните училища по общини. В тази връзка, директорът на СУ „Н.В.„ с.В., общ. В., обл. Шумен- Нкс, издала Заповед № ***г., с която определила комисията за провеждането и оценяването в съответствие с регламента на олимпиадата по „География и икономика“, която следвало да се проведе на ***г . от 14,00часа. Със същата заповед ищецът бил определен за председател на комисията.

С писмо № ***/***г. директорът на СУ „Н.В. „ с.В. , общ. В., обл. Шумен, е направил искане до СУ „Д-р П.Б.“ Х., общ. В., обл. Шумен, един проверяващ да бъде включен в училищната комисия по оценяване на СУ „Н.В. „ с.В. за олимпиадата по „География и икономика“. Със заповед № ***/***г. била посочена Л. Р.И - старши учител по география и икономика в СУ „Д-р П.Б.“ Х., общ. В., обл. Шумен.

На ***г. на А.Х.С. е връчено Искане за даване на писмени обяснения, на основание чл. 193, ал.1 от КТ, в срок до три работни дни, по посочени нарушения, като същият е отказал да получи и отказът е удостоверен от подписа на двама свидетели.

На ***г. било депозирано заявление от ищеца до директора на СУ „Н.В.“ с.В.,общ.В.,обл. Шумен,№ ***г., в което ищецът моли да му бъде предоставена заповедта, с която е бил определен да участва в комисия за оценяване на писмените работи по повод проведената олимпиада. Посочва,че служителката от ЗАТС му е отказала категорично да се запознае заповедите, издадени по този повод.

На ***г. Директорът С. е издала Заповед № ***г., с която налага на А.Х.С. дисциплинарно наказание „забележка “.За връчването на заповедта е съставен констативен протокол № ***г относно отказът да бъде положен подпис за получения екземпляр.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, както след преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, така и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът, след преценка на събраните доказателства, прави следните правни изводи:

Елементи от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение са задължението на служителя да изпълнява работата, която му е възложена и да спазва трудовата дисциплина. Съгласно даденото в чл. 186 КТ определение, всяко виновно неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина, за което, право на работодателя е, да наложи някое от изчерпателно посочените дисциплинарни наказания. Като носител на това право, при оспорване, работодателят следва да докаже, че го е упражнил законосъобразно, т.е. да установи, че е извършено дисциплинарно нарушение, както и че действията във връзка с налагане на наказанието са съобразени с процесуално - правните и материално-правните норми. Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ дисциплинарното наказание се налага с писмена и мотивирана заповед на работодателя или упълномощено от него лице, на база която съдът да извърши проверка за законосъобразност от фактическа и правна страна на наложеното наказание. Императивно изискване от процесуална страна е даването на обяснения от работника или служителя в рамките на процедурата по налагането на наказания. По същество работодателят следва да докаже, че е извършено дисциплинарно нарушение, че правилно е определено по тежест дисциплинарното наказание и че е спазена процедурата по налагане на наказанието.

Предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1, от КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ, за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка “, наложено на А.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***, със Заповед на работодателя - Заповед № ***г., подписана от директора и връчена на ***г.

От събраните писмени доказателства, съдът намира за установено, че към ***г. ищецът е бил в трудово правоотношение със СУ „Н.В. „ с.В., общ. В., обл. Шумен, и като негов работодател, се явява и субект на дисциплинарна власт. Между страните не се спори, че обжалваният акт е издаден при наличие на материална компетентност на органа.

Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ, за да е законосъобразна, заповедта за дисциплинарно наказание следва да е мотивирана, като е необходимо да бъдат посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, т.е. следва да се опише всяко извършено нарушение от обективна и субективна страна така, както го е възприел работодателят. По този начин съдът има възможност да провери дали е налице дисциплинарно нарушение, каква е тежестта му, правилно ли работодателят е оценил и санкционирал конкретните факти.

Съдът приема, че работодателят е изложил мотиви в заповедта, което по същество съставлява изпълнение на задължението му по чл. 195 от КТ. Посочена е дата на извършване на нарушенията, спазени са сроковете, регламентирани в чл. 194, ал.1 от КТ. Съдът намира, че липсват процесуални нарушения по издаването на Заповед № ***г.от Директора на СУ „Н.Й.В.„ с. В. и следва да бъдат разгледани по същество посочените от работодателя нарушения.

В атакувания акт се сочи, че ищецът е извършил визираните нарушения:по чл. 187, т.7 от КТ- неизпълнение на законните нареждания на работодателя, изразяващо се в следното: на ***г отказал да изпълни заповед № ***г. на директора на СУ“Н.Й.В.“ с.В., както и не е изпълнил разпореждане на работодателя, изразяващо се в редуциране на броя на участниците в олимпиада по география и икономика, съобразно възможностите на учениците по учебният предмет, и нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ- да е лоялен и да не злоупотребява с доверието на работодателя, да не разпространява поверителни сведения за работодателя и да пази доброто име на предприятието, изразяващо се в следното: на същата дата разпространил в присъствието на ученици и служители на училището невярна за работодателя и институцията информация, използвайки закани и непристоен тон, с което е уронил доброто име и престиж на училището.

В хода на производството бе проведен разпит на свидетелите С.Н.С., Х.Х.Х., М.Ж.М. и Д.Д.. Показанията на св. С.- ученик на ищеца, съдът кредитира относно факта, че именно ищецът е уведомил учениците си за предстоящата олимпиада. В останалата част съдът не кредитира показанията на този свидетел, доколкото намира, че са в противоречие с показанията на св. М.Ж.М. и св.Д.Д.. Показанията на св. Х.Х.Х. съдът кредитира също частично, относно обстоятелства,свързани с искането на обяснения от ищеца след приключване на педагогически съвет, проведен в училището. В останалата част, съдът не кредитира показанията на този свидетел, като приема, че са несигурни, уклончиви, избягващи конкретен отговор на зададените въпроси. От показанията на св. М.М., които съдът кредитира, се установи, че в учителската стая на училището има табло, на което се поставят документите, за които педагогическият персонал следва да има информация. Свидетелят посочи, че заповед № ***г. е била представена от завеждащия ЗАТС, за подпис на всеки от учителите, участващи в комисията , а подпис на ищеца на посочената заповед липсва, поради отказа му да положи такъв пред завеждащия ЗАТС служител. Съдът кредитира показанията и на св. Д..

Двамата свидетели М. и Д. са присъствали на разговора между директора на училището и ищеца, в който директорът дал устно разпореждане на ищеца С., да редуцира броя на учениците, заявили участие в олимпиадата по география / посочени над 60 ученика от ищеца /,поради факта, че е създадена организация за провеждане на олимпиадата само в две зали от по 20 човека . Свидетелите сочат, че именно тогава ищецът е заявил на висок тон, че отказва да участва, отишъл е при учениците си и им заявил, че “ директорът е наредил само отличници и ученици с много добър успех да останат“, като същевременно е направил следното заявление в присъствието на учениците и свидетелите М. и Д.:„Знам много неща, които се случват тук. Някои хора трябва да си понесат отговорността и да отидат някъде.“ Това изявление свидетелите възприели като отправено към директора на СУ „Н.В. „с.В., общ. В., обл. Шумен. Поради демонстрираното поведение на ищеца в деня на провеждане на олимпиадата и поради отказа му да изпълни разпореждането на директора и задълженията си като участващ в комисията, се наложило с писмо № ***/***г. директорът на СУ „Н.В. „ с.В. да направи искане до СУ„Д-р П.Б.“ Х., общ. В., обл. Шумен, един проверяващ да бъде включен в училищната комисия по оценяване на СУ „Н.В.„ с.В. за Олимпиадата по география и икономика. Със заповед № ***/***г. била посочена Л. Р.И - старши учител по география и икономика в СУ „Д-р П.Б.“ Х., общ. В., обл. Шумен.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, намира, че безспорно е налице осъществяване от страна на ищеца на посоченото в Заповед № ***г. от Директора на СУ „Н.Й.В.“ с. В.- нарушение по чл. 187, т.7 от КТ -неизпълнение на законните нареждания на работодателя, изразяващо се в следното: на ***г отказал да изпълни заповед № ***г. на директора на СУ“Н.Й.В.“ с.В., както и не е изпълнил разпореждане на работодателя, изразяващо се в редуциране на броя на участниците в Олимпиада по география и икономика, съобразно възможностите на учениците по учебният предмет. От събраните по делото доказателства- писмени и гласни, се установи, че на посочената дата ищецът е отказал да изпълни заповед № ***г., за която съдът приема, че е била известна на ищеца, въпреки липсата на положен подпис върху нея. Доказателство за това е фактът, че е именно ищецът е уведомил над 60 ученика / от 6 ти до 12 ти клас / за провеждането на олимпиадата по география и икономика, което сам заявява и в исковата си молба, като намира, че този факт се установява и от показанията на свидетелите М. и Д. .Съдът приема, че на ***г. е налице и отказ да изпълни устното разпореждане на директора на училището, изразяващо се в редуциране на броя на участниците в олимпиада по география и икономика, което се установява отново от показанията на двамата свидетели, наблюдавали действията и чули казаното от ищеца пред директора на училището и пред учениците .В подкрепа на горните изводи са и представените писмени доказателства относно определянето на друг проверяващ- писмо № ***/***г и заповед № ***/***г. Поради изложеното, съдът приема, че безспорно е извършено нарушение на чл. 187, т.7 от КТ от ищеца, за което правилно му е наложено съответно дисциплинарно наказание.

Относно второто нарушение, по чл. 187, т. 8 от КТ, съдът намира, че по делото не се събраха безспорни и категорични доказателства, налагащи извод за извършването му. Изявлението от ищеца, казано в присъствие на ученици и свидетели:„Знам много неща, които се случват тук.Някои хора трябва да си понесат отговорността и да отидат някъде.“, според настоящия състав,, не представлява разпространяване на невярна за работодателя и институцията информация, използвайки закани и непристоен тон, с което е уронил доброто име и престиж на училището, доколкото липсва конкретизиране на „информацията“ и в какво точно се изразява тя, както относно институцията така и за нейният директор. Не се събраха безспорни доказателства, че горното изявление е насочено конкретно към работодателя и училището, поради което, съдът приема, че няма доказателства за извършено нарушение на чл. 187, т.8 от КТ. С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че от процесуална страна за нарушението по чл. 187, т. 7 от КТ-неизпълнение на законните нареждания на работодателя, ответникът е действал законосъобразно. При налагане на наказанието, работодателят се е съобразил с посочените в чл.189, ал.1 от КТ критерии, което обосновава потвърждаването на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание за това нарушение.

Поради всичко изложено, съдът счита, че процесната Заповед № ***г. на директора на СУ„Н.В.„ /преди СОУ/ Нкс , с.В., общ. В., обл. Шумен, се явява законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена . При този изход на спора, в тежест на ищеца, следва да бъдат възложени за плащане претендираните от ответника разноски за адвокат-300лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено на А.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***,със Заповед № ***г. на директора на СУ „Н.В.„/ преди СОУ/, с директор Нкс, с.В., общ. В., обл. Шумен, за ЗАКОННО и го ПОТВЪРЖДАВА.

ОСЪЖДА А.Х.С.,ЕГН **********, адрес:с***, да заплати на СУ „Н.В.„ / преди СОУ/ с директор Нкс, с.В., общ. В., обл. Шумен, сумата 300 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: