Р Е Ш Е Н И Е

505/4.7.2016г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 30 (тридесети) юни Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова- Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 808 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба ищецът М.К.М. твърди, че с ответницата Е.И.У. са съпрузи от 17.01.1973 година. От брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. В началото бракът им протичал нормално, но през 1992 г. двамата се разделили, като ищецът се установил в с. Върбак, обл. Шумен, а ответницата остнала да живее в семейното жилище в гр. Шумен. Оттогава двамата не поддържали връзка помежду си. Ищецът моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. Не предявява претенция за издръжка между бивши съпрузи. Не прави искане за присъждане на направените от него деловодни разноски.

Ответницата подава отговор на исковата молба. Същата изцяло признава обстоятелствата, изложени в исковата молба и заявява, че също желае прекратяване на брака между страните. Заявява, че желае да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, както и да запази фамилното име У..

Никоя от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 17.01.1973 г., когато с акт №***17.01.1973 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Девня, обл. Варна сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – К.К. и С.К., понастоящем пълнолетни (видно от приетите по делото удостоверения за раждане, изд. въз основа на актове за раждане №***/02.10.1969 г. и №***/15.09.1977 г., съставени от длъжностните лица по гражданското състояние в Община Хитрино и Община Шумен). Разпитаните в съдебно заседание свидетели В.Г., А.А. (сестра на ответницата) и Е.Н. излагат, че първоначално отношенията между съпрузите се развивали добре. През 1991 г., обаче, ищецът напуснал пределите на страната, а след завръщането си, се установил в с. Върбак, обл. Шумен. От друга страна, ответницата, заедно с едно от децата на страните останала да живее в семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Шумен. От 1991 г. и понастоящем, съпрузите не поддържали никакви контакти помежду си. Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, прераснало в настъпилата фактическа раздяла отпреди двадесет и пет години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Ответницата следва да запази фамилното име – У., прието при сключване на брака.

Относно ползването на семейното жилище: претенции за ползването му предявява единствено ответницата. По делото се установи, че семейното жилище на страните, по смисъла на СК (обитавано като такова към момента на раздялата на съпрузите), представлява апартамент, находящ се в гр. Шумен, на ул. „***” № 5, ет. 6, ап. 9 и съставлява съпружеска имуществена общност. Доказа се по делото, че ищецът напуснал семейното жилище, като същото понастоящем се ползва от ответницата. Предвид изложеното, съдът счита, че същото, след развода, следва да бъде предоставено за ползване на ответницата, като се констатира, че ищецът го е напуснал.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасянето по въпроса за вината, разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, така както ги е направила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 17.01.1973 г. с акт №***/17.01.1973 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Девня между М.К.М. с ЕГН **********,*** и Е.И.У., с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

След прекратяването на брака Е.И.У. ЗАПАЗВА фамилното име – У..

ПРЕДОСТАВЯ на Е.И.У. ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „***” № 5, ет. 4, ап. 9, като КОНСТАТИРА, че М.К.М. го е напуснал.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М.К.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответната му част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Е.И.У. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен 20,00 лв. (двадесет лева), представляващи съответната й част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от М.К.М. деловодни разноски в размер на 25,00 лв. остават в негова тежест, така както ги е направил.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от Е.И.У. деловодни разноски в размер на 600,00 лв. остават в нейна тежест, така както ги е направила.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: