Р Е Ш Е Н И Е

 

859/30.11.2016г.                                Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав

На двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №810 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 558, ал.7 от КЗ, /чл.288, ал.12 от КЗ (отм.)/, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

            Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от „Гаранционен фонд“гр. С., ул.“Г. И.“№*, ет.*, представляван от Б. И. М., чрез адв. М. П., съдебен адрес:***, кантора № * срещу А.Н.А. /К. Н. А./, ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 2 853,91лв., представляваща възстановената от ищеца сума на НББАЗ, по щета ГФ № ***г., във връзка с изплатено на Националното бюро на Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2853,91лв./равностойност на 1459,18 евро/, за увредения л.а. „К.Б.“, с рег. № ***, собственост на К.Б., гр. Р. , Н., при ПТП, настъпило на ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***г., до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ищецът посочва, че на основание чл. 288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм/, сега чл. 559, ал.1,т.1 от КЗ, е възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по щета ГФ № ***г., изплатеното на Националното бюро на Н. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 2853,91лв. /равностойност на 1459,18 евро/ за увредения л.а. „К.Б.“, с рег. № ***, собственост на К.Б., гр. Р., Н., при ПТП, настъпило на ***г. Заявява, че виновен за събитието е ответникът А.Н.А./К. Н. А./, ЕГН **********, който, управлявайки л.а.***, с ДК ***, собственост на А. Н. А., в 13,45часа на ***г. в гр. Р., Н., не спазил нужната дистанция, като се движел с несъобразена скорост, ударил в средната задна част л.а. „К.Б.“, с рег. № ***, собственост на К.Б.. Същевременно ответникът управлявал автомобила, без да има сключена застраховка "Гражданска отговорност", в нарушение на чл. 483, ал. 1 от КЗ, вр чл. 259, ал.1 от КЗ /отм/.

 Твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от ГФ обезщетение, но лицето не е погасило задължението си.

С Определение № ***г. съдът е назначил на ответника особен представител– адв. И.Д.Й. от ШАК, поради това, че не е открит на посочените адреси по делото. В законово установения едномесечен срок, от страна на особения представител, е бил депозиран писмен отговор. В отговора се излага, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, като се твърди липса на идентичност в данните на двустранния протокол от ПТП и лицето, срещу което е депозирана исковата молба. Не се представят доказателства. В заключение се моли за отхвърляне на иска.

За ищеца в съдебно заседание не се явява представител, депозирано е становище по хода на делото, с което се аргументира основателността на претенцията. Ответникът не се явява в съдебно заседание, като за него се явява назначеният му от съда особен представител. В пледоарията си адв. Й. поддържа писмения отговор и моли за решение в този смисъл.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото писмено доказателство– Двустранен констативен протокол за ПТП / превод от нидерландски език/ (стр.6 от делото) се установява, че на ***г., в *** часа в гр.Р. е настъпило ПТП, в  което л.а.***, с ДК ***, ударил в задната част друго превозно средство- л.а. „К.Б.“, с рег. № ***, при движение в една посока и в същата лента. Вследствие на това били причинени материални щети. В двустранния констативен протокол относно притежателя/ собственик на МПС-то, предизвикало ПТП, е посочено лице А. Н., име К. и адрес- П. **, Б., а като водач на л.а.***, с ДК ***, е посочен К. А., с дата на раждане ***г. и ЕГН, изписано срещу „Свидетелство №“ **********.

От приложеното по делото удостоверение вх. № ***г. на МВР СДВР, Сектор БДС, относно регистрирани данни за постоянен адрес по последно издадена лична карта на лице с имена К. Н. А. и ЕГН ***********, като актуални данни са посочени А. Н. А., ЕГН *********** и адрес: ***.

 Видно от справка от ***г., към датата на настъпване на ПТП, за л.а.***, с ДК ***, не е имало валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП ***г.От Доклад за щета за имуществени вреди се установява ,че Гаранционният фонд, изплатил обезщетение по щета № **г. на НББАЗ на дата ***. на стойност 2853,91 лв. Дължимата от НББАЗ сума била в размер на 1459,18 евро /2853,91лв./. Видно от нареждане за презграничен превод (стр.19 от делото), НББАЗ превело сумата на ***г. 

На ответника била изпратена регресна покана изх. № ГФ- РП ***г. за възстановяване на изплатеното от фонда обезщетение, която, видно от отразеното в обратната разписка, не е била потърсена от лицето.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Налице са положителните предпоставки за предявяване на иска, като липсват отрицателни такива, поради което искът е допустим.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2, б.а от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република Б., на територията на друга държава- членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според алинея 7 на чл. 558 от КЗ, след изплащане на обезщетението по ал. 1, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

            Безспорно се установява от приложените писмени доказателства по делото, че водачът на л.а.***, с ДК ***, собственост на лице с имена А. Н. А., в 13,45 часа на ***г. в гр. Р., Н., не спазил нужната дистанция, като се движел с несъобразена скорост, ударил в средната задна част л.а. „К.Б.“, с рег. № ***, собственост на К.Б., който се движил в същата посока и в същата пътна лента за движение, като по този начин причинява ПТП. Съдът намира за безспорно установено от приложените писмени доказателства по делото, че водач на автомобила ***, с ДК ***, с който е причинено ПТП на посочената дата и място е ответникът А.Н.А. / К. Н. А./, ЕГН **********. Безспорно също по делото е обстоятелството, че към датата на деянието виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. След сезирането му, Гаранционен фонд изплатил обезщетение по щета № 12 0072/06.04.2011г. на НББАЗ, на стойност 2853,91лв. С плащане на това обезщетение, за ищеца възникнало регресното право да иска от лицето, причинило имуществените вреди при управление на лек автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност” плащането на цитираната по-горе сума.

Съдът не споделя становището на особеният представител за липса на идентичност на ответника в данните на двустранния протокол от ПТП и лицето, срещу което е депозирана исковата молба. В двустранния констативен протокол, относно притежателя- собственик на МПС-то, с което е предизвикано ПТП, л.а.***, с ДК ***, е отразено А. Н., име К. и адрес П. ** в Б.. В същия протокол, като водач на процесното МПС, е посочено името К. А., с дата на раждане ***г., а единният му граждански номер е изписан срещу „Свидетелство №“ **********. Доколкото представеният протокол за ПТП не е бил оспорен и представлява официален свидетелстващ документ, то същият има обвързваща доказателствена сила за съда относно фактите, отразени в него. Данните от този протокол съвпадат изцяло с данните от приложеното по делото удостоверение вх. № ***г. на МВР СДВР, Сектор БДС, относно регистрирани данни за постоянен адрес по последно издадена лична карта на лице с имена К. Н. А. и ЕГН ***********, отразени като неактуални данни, а като актуални данни- А. Н. А., ЕГН *********** и адрес ***.

             Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по делото, че вина за настъпилото ПТП има ответникът, който с противоправното си поведение е предизвикал процесното ПТП, вследствие на което са причинени материални вреди на лекия автомобил, управляван от другия участник в ПТП-то, л.а. „К.Б.“, с рег. № ***, собственост на К.Б., гр. Р., Н., за обезщетяването на които на осн.чл.45 от ЗЗД е отговорен ответникът. Наличието на причинени вреди не се оспорва от особения представител на ответника, като те и техният размер се установява от приложените по делото писмени доказателства. Не е спорно по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът, на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ / отм/, сега чл. 559, ал.1, т.1 от КЗ, е възстановил на НББАЗ по щета ГФ № ***г.изплатеното на Националното бюро на Н. обезщетение за имуществени вреди на увреденото лице, в размер на 2853,91 лв.

            Съгласно разпоредбата на чл.558, ал. 7 от КЗ, след изплащане на обезщетението чл. 557, ал.1 и ал. 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определяненето и изплащането му. На основание чл. 557, ал.1, т.2 б.а от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република Б., на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От справка, изведена от базата данни при ищеца става ясно, че застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ касателно л.а.*** с ДК ***, е изтекла на ***г. и следователно към датата на процесното ПТП на ***г., не е била налице валидна застраховка ГО за този автомобил. Ищецът е възстановил заплатеното на увреденото лице обезщетение, представляващо стойността на причинената имуществена вреда и с факта на плащането ищецът се е суброгирал по силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД по отношение поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от ответника на регресна отговорност.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита ,че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на стойността на причинените от него щети в ПТП, поради което и предявеният иск от ищеца, на основание чл.558, ал.7 от КЗ /чл.288,ал.12, във вр. ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 4 796.75лв. е основателен и доказан. Предвид всичко изложено, съдът намира, че водач на процесният л.а. ***, с ДК *** в 13,45часа на ***г. в гр. Р., Н., е бил ответникът и той именно не спазил нужната дистанция, като се движел с несъобразена скорост, ударил в средната задна част л.а. „К.Б.“, с рег. № ***, собственост на К.Б., който се движил в същата посока и в същата пътна лента за движение, като по този начин причинява ПТП. Поради горното, претенцията се явява основателна и доказана и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2853,91лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от *** г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за държавна такса -114,16лв. и депозит за особен представител  в размер на 429,77лв.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за особен представител в общ размер на 543,93лв./114,16лв + 429,77  лева.

            Водим от горното, съдът

                                                           Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.Н.А. /К. Н. А./ ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“гр.С., ул.“Г. И.“№*, ет.*, представляван от Б. И. М., чрез адв. М. П., съдебен адрес:***, кантора № *, сумата от 2853,91лв. / две хиляди  осемстотин петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки /, представляваща възстановено на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи застрахователно обезщетение, чиято стойност в евро възлиза на 1459,18 евро, в резултат на ПТП, причинено от А.Н.А. / К. Н. А./, ЕГН **********, без последния да е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба– ***г. до окончателното изплащане на сумата.  

ОСЪЖДА А.Н.А. / К. Н. А./, ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Гаранционен фонд направените по делото разноски, в размер на 114,16лв. за държавна такса и в размер на 429,77лв. за възнаграждение на особен представител .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: