Р Е Ш Е Н И Е

706/18.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На пети октомври през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №811 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата и във връзка с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД по отношение на претенциите за лихви.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт М. М. Н. срещу Г.Г.Х., с ЕГН**********,***.

Ищцовото дружество твърди, че на 30.05.2008 год. между ответника Г.Г.Х. и „***“ ЕАД бил сключен Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №***, по силата на който на ответника била издадена кредитна карта с кредитен лимит в размер на 500 лева. След усвояване на кредитния лимит от страна на ответника, последният спрял обслужването на кредитната карта. На 18.12.2014 год. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №***. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „***“ ЕАД е упълномощила „***“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, но изпратеното от тяхна страна съобщение не е било получено от ответницата на посочения в договора адрес. В тази връзка ищцовото дружество посочва в исковата молба, че това тяхно задължение следва да бъде изпълнено чрез изпращане на приложеното към исковата молба уведомление от съда до длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Твърдят, че тъй като ответникът не е заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил вземането, поради изтекла погасителна давност, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че Г.Г.Х., с ЕГН********** дължи на „***“ ЕАД общо сумата от 814.65 лева, от които 500 лева - главница, представляваща неизплатена дължима сума по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №*** от 18.12.2014 год., 263.48 лева – договорна лихва за периода от 19.11.2008 год. до 03.10.2015 год., 51.17 лева – законна лихва за периода от 19.12.2014 год. до 21.12.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 05.01.2016 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 30.09.2016 год., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.И. И. от ШАК, като оспорва изцяло предявените искове. В съдебно заседание излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2008 год. между ответника Г.Г.Х. и „***“ ЕАД бил сключен Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №***, по силата на който на ответника била издадена кредитна карта с кредитен лимит в размер на 500 лева. След усвояване на кредитния лимит от страна на ответника, последният спрял обслужването на кредитната карта. Съгласно т.48 от сключения между страните договор при неплащане на четири поредни месечни погасителни вноски в пълен размер и в предвидения срок, усвоеният и непогасен лимит се превръщал в предсрочно изискуем.

На 16.12.2014 год. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №***. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД „***“ ЕАД е упълномощила „***“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, но изпратеното от тяхна страна съобщение не е било получено от ответницата на посочения в договора адрес. В тази връзка ищцовото дружество посочва в исковата молба, че това тяхно задължение следва да бъде изпълнено чрез изпращане на приложеното към исковата молба уведомление от съда до длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Тъй като ответникът не е заплатил дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, в което е оспорил вземането, поради изтекла погасителна давност, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно от 19.10.2015 год., Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №*** от 18.12.2014 год., Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.12.2014 год., ведно с приложения, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Пълномощно, Известие за доставяне, ведно с копие на пощенски плик, Уведомление до ответника, Вносна бележка за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №143/2016 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че на Г.Г.Х. е предоставен кредит в размер на 500 лева, като в периода 02.06.2008 год. – 18.12.2014 год. сметката е била задължена със сума в общ размер на 1007.32 лева, на 17.11.2008 год. е извършено последното плащане по кредита в размер на 160 лева, че към датата на цесията – 18.12.2014 год. размерът на задължението е бил 763.48 лева, от които 500 лева – главница и 263.48 лева – лихви, а към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението е включвало и сумата от 51.17 лева – законна лихва. Вещото лице дава заключение и че по данни, предоставени от банката предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 17.03.2009 год.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен положителен установителен иск съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на сключения на 16.12.2014 год. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който било прехвърлено и вземането по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №*** от 18.12.2014 год., сключен между ответника Г.Г.Х. и „***“ ЕАД. Цесията е била съобщена на ответника чрез изпратеното й, ведно с исковата молба уведомление, като „***“ ЕАД е изпълнило задължението си по договора за кредит, а Х. е забавила плащането на част от падежните вноски, като последното плащане е постъпило на 17.11.2008 год. и с него е била погасена вноската с падеж 15.11.2008 год. След 17.11.2008 год. не са постъпвали плащания по кредита. Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 17.03.2009 год. /доколкото датата 15.03.2009 год. е била почивен ден/, на която дата съгласно т.48 от договора ответницата е имала четири неплатени вноски, съответно с падеж 15.12.2008 год., 15.01.2009 год., 15.02.2009 год. и 15.03.2009 год.

Съдът намира за основателно въведеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница. В тази връзка, на основание договорената между страните в чл.48 от Договора за потребителски паричен кредит предсрочната изискуемост на кредита, следва да се приеме, че същата настъпва автоматично при неплащане на четири минимални погасителни вноски. В подкрепа на този извод е заключението на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че съгласно предоставените й от „***“ ЕАД данни предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 17.03.2009 год. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на ищеца, който в исковата молба по недвусмислен начин посочва, че непогасения лимит на основание чл.48 от договора е станал предсрочно изискуем.

Задължението за връщане на суми, отпуснати на основание договор за кредит, т.е. главницата по кредита се погасява с изтичането на общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”а”, б.”б” и б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, при предявяване на иск или възражение. Имайки предвид, че по изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че кредита е бил обявен за предсрочно изискуем на 17.03.2009 год., а кредиторът /първоначално „***“ ЕАД, а впоследствие след извършената цесия и „***“ ЕАД/ не са предприели никакви действия в посочения по-горе срок, се налага извода, че визираната по-горе петгодишна погасителна давност, действаща по отношение на главницата е била изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на „***“ ЕАД. Имайки предвид датата на последната заплатена от ответника вноска /17.11.2008 год./ и факта, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 17.03.2009 год., се налага извода, че петгодишния давностен срок е изтекъл на 17.03.2014 год., т.е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е било депозирано първоначално в РС-Велики Преслав на 05.01.2016 год. /с пощенско клеймо от 30.12.2015 год./.

А с оглед на изложеното следва да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 500 лева, представляваща непогасена главницата по банков кредит, отпуснат на основание Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №***/30.05.2008 год., вземането по което е било прехвърлено на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.12.2014 год., поради изтекла погасителна давност.

По отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 263.48 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 19.11.2008 год. до 03.10.2015 год. съдът установи от правна страна следното:

Доколкото главното вземане е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, следва да се приеме, че е погасено и вземането за претендираната договорна лихва в размер на 263.48 лева.

С оглед на изложеното искът по отношение на претенцията за заплащане на договорна лихва в посочения размер следва да бъде отхвърлен изцяло, като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 263.48 лева, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 19.11.2008 год. до 03.10.2015 год., поради изтекла погасителна давност.

По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск, касаещ сумата от 51.17 лева, представляваща претенция за законна лихва, изчислена за периода от 19.12.2014 год. до 21.12.2015 год. съдът установи от правна страна следното:

Доколкото главното вземане е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, следва да се приеме, че е погасено и вземането за претендираната законна лихва в размер на 51.17 лева.

С оглед на изложеното искът по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва в посочения размер следва да бъде отхвърлен изцяло, като се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 51.17 лева, представляваща непогасена законна лихва за периода от 19.12.2014 год. до 21.12.2015 год., поради изтекла погасителна давност.

С оглед изхода на спора ответникът не дължи на ищцовото дружество направените по заповедното производство разноски в общ размер на 325.00 лева, включващи държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на делото ответникът не дължи на ищцовото дружество и направените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък.

Доколкото от страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, такива не му се дължат, независимо от изхода на спора.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, съдебен адрес:*** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Г.Х., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, с ЕИК*** сумата в размер на 814.65 лева /осемстотин и четиринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, от която 500 лева /петстотин лева/, представляваща непогасена главницата по банков кредит, отпуснат на основание Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКАРТ №***/30.05.2008 год., вземането по което е било прехвърлено на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.12.2014 год., 263.48 лева /двеста шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, договорна лихва, дължима за периода от 19.11.2008 год. до 03.10.2015 год., 51.17 лева, представляваща законна лихва за периода от 19.12.2014 год. до 21.12.2015 год., както и сумата от 825 лева /осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски в хода на заповедното и настоящото производство, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: