Р Е Ш Е Н И Е

656/29.9.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесети септември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 814 описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от Ж.Ж.Ж. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Е.Г. от ШАК срещу Б.Н.О. с ЕГН ********** *** на осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 8 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно с дължимата законна лихва, считано от 11.08.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 11.08.2015г. в гр.*****, пред асансьорната площадка на вх.4, на ищцата ѝ бил нанесен побой от ответника, в резултат на което получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, кръвонасядания и охлузвания по предно-вътрешната страна на лявата предмишница, външната страна на левия лакът, палпаторна болка и леко изразен травматичен оток в окосмената част на главата тилно в ляво с диаметър 2.5 см., както и палпаторна болка по външната част на лявото рамо. Така описаните увреждания били отразени в съдебно-медицинска експертиза, приложена по НОХД № 2551/2015г. по описа на ШРС, образувано във връзка с извършено от ответника спрямо пострадалата – ищец деяние, което било престъпление по чл.129, ал.1 от НК, във връзка с чл.129, ал.2, предл.второ от НК. Производството по делото приключило със споразумение, одобрено от състав при ШРС. Ищцата оценявала претърпените неимуществени вреди за сумата от 8 000 лв., като за периода 11.08.2015г. (датата на увреждането) до окончателното плащане на сумата, се претендира законна лихва. Моли за постановяване на положително решение на спора и за присъждане на деловодните разноски.

Въпреки предоставената му възможност в рамките на срока по чл.131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск, по обстоятелствата, на които се основават исковата претенция, възраженията си срещу нея, както и не е посочил доказателства и конкретни факти, които ще доказва, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, като за нея се явява адв. Г.. Подържа се исковата молба, като се излагат твърдения в тази насока. Моли се за постановяване на неприсъствено решение, предвид, че са налице условията за това.

Ответника, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Така също не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие, като не представя и доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването му.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Предвид характера на настоящото производство (при което съгласно чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК ищеца е освободен от такси и разноски), то на основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 320 лв.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в настоящото производство за заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Б.Н.О. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Ж.Ж.Ж. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.Г. от ШАК на основание чл.45 от ЗЗД сума в размер на 8000 лв. (осем хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, причинено на ищцата от ответника на 11.08.2015г. в гр.Шумен, за което ответника Б.Н.О. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.1 от НК с Определение № 222/07.12.2015г. по НОХД № 2551/2015г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на същата дата, ведно със законната лихва върху главницата считано от деня на увреждането – 11.08.2015г. до окончателното му заплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Б.Н.О. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 320 лв. (триста и двадесет лева), представляваща държавна такса, както и 5 лв.( пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Н.О. с ЕГН ********** да заплати на Ж.Ж.Ж. с ЕГН ********** направените в производството разноски в размер на 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), съгласно представен списък на разноските.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: