Р Е Ш Е Н И Е

712/20.10.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седемнадесети октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 819/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и евентуално съединени осъдителни с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба от “*****” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, срещу Х.Т.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Г.В.П., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и цена от 4363,83 евро главница и 570,91 евро лихви.

Ищецът сочи, че цедентът му/***** ЕАД/ имал вземане срещу ответниците, солидарно, за сумата от 4363,83 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит от 10.05.2008г. и договор за поръчителство от същата дата, 570,91 евро лихва, за периода 29.06.2010г. – 20.02.2011г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 698/2011г., ответниците възразили. Поради изложеното ищецът/цесионер/ претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответниците да му заплатят разноските в производствата, евентуално ако установителните искове са неоснователни и бъдат отхвърлени, ответниците да се осъдят да заплатят исковите суми.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени, подава отговор. Счита исковете неоснователни. Твърдят, че като поръчители са се освободили от отговорност на основание чл. 147 ЗЗД. Позовават се и на изтекла погасителна давност.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представител, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, само според Определение № 365/16.09.2016г. по ВЧТД № 439/2016г., по описа на ШОС, касателно евентуално съединените осъдителни, разгледани по същество са неоснователни установителните и основателни осъдителните, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 10.05.2008г. цедентът на ответника отпуснал кредит на М.Ж.З-К., в размер на 5000 евро, усвоен на 10.05.2008г., обезпечен с поръчителството на двамата ответници. Кредита не бил погасяван след 14.09.2010г. и бил обявен за предсрочно изискуем от банката на 29.06.2010г.. По заявление на цедента от 21.02.2011г. му била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ от 22.02.2011г. и изпълнителен лист, срещу тримата длъжници за сумата от 4363,83 евро главница, 570,91 евро лихви за периода 29.06.2011г. – 20.02.2011г. и 625,25 лева разноски. Заповедта била връчена на ответниците на 24.02.2016г..

Така приетото за установено, доведе до следните изводи :

Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са неоснователни, заради приетото разрешение в ТР № 4/2014г., т. 18. От материалите по ЧТД № 698/2011г., по описа на ШРС, не е видно, банката да е уведомявала ответниците, че обявява кредита за предсрочно изискуем, преди да подаде заявление по делото. Исковата молба по настоящото, не е уведомление, също и връчената на ответниците заповед. Независимо, че процесуалното действие е извършено преди да е знаел, за споменатото разрешение в ТР, даденото тълкуване, първо е факт, настъпил в хода на производството, който съдът следва да вземе в предвид и отхвърли предявените искове, като неоснователни, и второ възпроизвежда задължителна съдебна практика по въпроса датираща от 2009г., предвид която вземането на цедента срещу ответниците, не е било изискуемо и не е следвало да се издава заповед за изпълнение.

Предявените осъдителни искове, при допускане за допустимост, следва да се приемат за основателни, по следните съображения – Съществуване вземането на цедента по основание и размер, не се оспорва от ответниците и се установява от всички събрани доказателства. За прехвърлянето му на цесионера, двамата ответници са уведомени съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, даже и с исковата молба.

Предвид изложеното по установителните искове, ответните възражения, както за изтичане срока по чл. 147 ЗЗД – освобождаване от отговорност като поръчители, така и за изтичане предвидената давност са неоснователни. Трайната, задължителна практика на ВКС, приема, че срокът по чл. 147 ЗЗД започва да тече най-общо от момента в който длъжниците са уведомени от кредитора за „…отнемане преимуществото на срока…“, като се допуска това уведомяване да стане и с предявяване на заявление по реда на чл. 417 ГПК. Това е моментът от който вземането е изискуемо, съответно началния момент за течене на погасителна давност, която е 5 годишна, но с оглед чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е прекъсната в същия момент, предвид чл. 422, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК страните следва да си заплатят разноски, както следва : ответниците на ищеца сумата от 691,40 лева/половината от претендираното юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по осъдителните искове/ и ищецът на ответниците сумата от 415 лева/половината от заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “*****” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, срещу Х.Т.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Г.В.П., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 4363,83 евро главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит от 10.05.2008г. и договор за поръчителство от същата дата и 570,91 евро лихва, за периода 29.06.2010г. – 20.02.2011г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Х.Т.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Г.В.П., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на “*****” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, сумата от 4363,83 евро главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит от 10.05.2008г. и договор за поръчителство от същата дата и 570,91 евро лихва, за периода 29.06.2010г. – 20.02.2011г..

ОСЪЖДА “*****” ЕАД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на Х.Т.Х., ЕГН : **********, с адрес *** и Г.В.П., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 415 лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: