500/30.6.2016г.
Шуменският районен съд, в публичното заседание на
шестнадесети юни , през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
при
секретаря А.П. , като разгледа докладваното от
районният съдия гр.д. № 825
по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 от, т.2 и 3 от КТ .
Депозирана е искова молба от А.Х. А., ЕГН
:********** , адрес: ***, съдебен адрес *** срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”
–ШУМЕН Адрес: гр. Шумен, бул. *** представлявана от Д.В. , в която посочва , че че работи в Областна
дирекция по земеделие и гори гр. Шумен
от 2002г. на длъжност “главен специалист” в Главна дирекция „Аграрно
развитие" към ОД „Земеделие“-Шумен. Към момента на освобождаването и от
работа била с брутна месечна заплата от
600 лева. На 15.02.2016 г. е оформено прекратяване на трудовите и
правоотношения е ответника чрез Заповед № РД 10-27-0006/09.02.2016г., на която
е отбелязано, че е отказала да я подпише
и връчването е оформено със свидетели. Заявява, че въпросната заповед не и е
връчвана . Не е съгласна с изложеното в нея и атакува същата пред съда, защото
счита, че е незаконосъобразна. На 04.02.2016г. подала в деловодството на ОД „Земеделие” Шумен,
заявление с вх. № 547/04.02.2016г., което сторила абсолютно емоционално и под психически
натиск, продължил доста дни преди това. Причината била, че още в началото на
годината разговаряла с Директора за възможността да излезе
за известно време в неплатен отпуск, между 3 и 6 месеца поради лични
причини. Г-н В. я уверил че няма да има проблем с това и че ще и го
разреши.Организирала пътуването си за
края на февруари, насрочила съответните
срещи и евентуални мои прегледи . Дни преди заминаването и г-н В.
заявил, че няма да и разреши неплатен отпуск. Започнали разговори между им ,
молби от нейна страна и агресивно
поведение от страна на г-н В., както и заплахи, че ще я уволни дисциплинарно. Тогава напълно емоционално подала заявление за напускане. Същото било входирано, но тя продължила
да изпълнява задължената си. След като размислила няколко дни подала ново заявление с вх. № 675/11.02.2016 г.
с което оттеглила първото заявление.
Директорът заявил, че не се е произнасял
още по първата и молба и поискал да бъде
по-конкретна в мотивите си за оттегляне и да даде повече обяснения. На 12.02.2006 г.
входирала обяснения с вх. №
698/12.02.2016 г. Работила през целия
ден петък и си тръгнала в края на
работния ден. До него момент никой не я е потърсил , нито поискал да и връчи
документ . Още в неделя на 14.02.2016 г. не се чувствала добре и на 15.02.2016 г. посетила личния си лекар поради недоброто и здравословно
състояние и и бил даден болничен лист ,
който дъщеря и занесла на работодателя и . След като детето отишло там, Директорът заедно с двама
служители поискали да отидат в дома и за да и връчат Заповед за освобождаване. Така всички тези
хора пристигнали пред вратата и , но тя
била още по прегледи и тогава са оформили отказ да получи Заповедта за
освобождаване, като са дали екземпляр от
същата на дъщеря и. Заповедта за освобождаване има номер РД 10-27-0006 от
09.02.2016 г., с което не може да се съгласи . Не може Заповедта да е била факт
на 09.02.2016 г., а да искат да и я връчат
на 15.02.2016 г. при положение, че всеки ден от 9 февруари до 12
февруари включително е била на работа .
Счита , че Заповедта не изразява волята на двете страни , не е връчена по
законоустановения ред, а във време на
законоустановен отпуск поради временна нетрудоспособност. Считам, че подаденото от нея заявление с вх. №
547/04.02.2016 г. не е прието в установения срок и освен това същото е било
оттеглено. Поради тези причини няма основание на което да бъде издадена Заповед
№ РД-10-27 0006/09.02.2016 г. Заявява, че оспорвам и датата на издаване на тази
Заповед. Поради горното моли да бъде
постановено решение , по силата на което заповедта с която е прекратено
трудовото и правоотношение да бъде призната за незаконна и отменена , да бъде възстановена
на заеманата преди незаконното уволнение длъжност , както и да и бъде заплатено
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ , в размер на3600 лева , за периода от
15.02.2016г. до 15.08.2016г. и извършените деловодни разноски . В хода на
делото , на основание чл.214 от ГПК , прави увеличение на иска по чл.225 от КТ
, за сума от 3 793 лева , допуснато с Протоколно определение от 16.06.2016г.
В отговора по чл.131 от ГПК ,
ответникът заявява , че от ищцата не е било депозирано заявление за отпуск.
Имало проведени разговори за
възможността за ползване на такъв , като
ищцата непрекъснато променяла параметрите им. При така заявените желания за
отпуск били периодично обсъждани с
цялото ръководство предвид разпоредбите на Заповед № РД 09-572:17.08.2015 г. и
Заповед № РД 09-11/12.01.2016 г. на Министъра на земеделието и храните
изискващи разрешение за всяко назначение. По този повод ръководството на ОД
„Земеделие“ Шумен е депозирало няколко докладни записки за разрешение за
провеждане на конкурсни процедури, копия от които представям. Изхождайки от
тези ограничения изказал мнението си че не може да иска от МЗХ назначаване на нови
служители, като в същото време разрешава
продължителен неплатен отпуск на други такива. При обсъжданията г-н Ц. Б. –
директор дирекция „АПФСДЧР“ заявил , че не следва да се разрешава на г-жа А. ц
ялата полагаща се платена отпуска при
условие, че същата смята евентуално да напусне, а само може да и се позволи
отработената такава. В последвалите разговори с ж-а А. заяви, че ако не и
разрешат въпросните отпуски ще напусне,
което направила с депозиране на
заявлението за прекратяване на трудовоот си правоотношение. При подаването на
въпросното заявление няколко пъти я
попитал „А., няма връщане назад“,
отговора бил, че е взела решението и
същото е окончателно. Заявлението резолирал с „ДА“ . Ищцата била осведомена ,
че ще бъде освободена , считано от
15.02.2016 г., датата, която била
заявила. Заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение била
изготвена на 09.02.2016 г., за
което г-жа А. била уведомена на същата дата от г-жа И. С. – гл.
специалист /ЧР/. Във връзка с поемането функциите на Контролно-техническа
инспекция /в ликвидация/ от ОД „Земеделие“ се извършило преструктуриране, като след съгласуване с МЗХ
считано от 14.03.2016 г. поверената му
дирекция е с ново действащо Длъжностно разписание, като в ГД „АР“ няма
длъжност главен специалист, същата заемана до 15.02.2016 г. от г-жа А. А. Ищцата отказала да получи Заповед № РД 10-27-0006 от 09.02.2016 г. при връчването на заповедта била в семейното жилище, тя ги допуснала през входа на блока на жилището си, като
отвори чрез домофонна уредба входната
врата. След като разбрала , че са пред
вратата на апартамента и същата се заключила
в една от стаите и в продължение на 15-20 минути дъщеря и я молила да излезе и да се разбере с тях. След като
г-жа А. А. отказала да получи Заповед № РД 10-27-0006/09.02.2016
г. същото се документирало и заповедта
се остави на дъщеря и.
Съдът
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Не е спорно между
страните, че по силата на Трудов договор РД -44-35/16.01.2002г. ., ищцата е
изпълнявала при ответника длъжността
“главен специалист” в Главна дирекция „Аграрно развитие" към ОД
„Земеделие“-Шумен .Със Заповед № РД 10-27-0006/09.02.2016г., , трудовото и
правоотношение било прекратено на основание чл.325 , ал.1 , т.1 от КТ - по
взаимно съгласие на страните . Тя твърди , че уволнението е
незаконно , защото липсва съгласието на
двете страни , което е предпоставка за прекратяване на трудовия договор , на
посоченото в заповедта основание . Не оспорва , а това се доказва и от
представената Молба с вх. №
547/04.02.2016г., , че на посочената в документа дата е изразила в писмен вид и депозирала пред
работодателя желанието си договорът да
бъде прекратен по взаимно съгласие . Счита обаче , че не е настъпил вторият
елемент от фактическият състав , предвиден от нормативният текст на чл.325 ,
ал.1 , т.1 от КТ , а именно работодателят да я уведоми в
7-дневен срок , че приема молбата
.
Както беше посочено ,
ищцата е подала молбата си на 04.02.2016г. , което означава , че до 11.02.2016г.
вкл. работодателят е следвало да я уведоми за своето решение . Безспорно
процесната заповед е издадена в този срок , което означава , че ответникът е
формирал и обективирал съгласието
си , но
според съда не изпълнил кумулативното изискване да го съобщи на
работника . Едва когато насрещното волеизявление достигне до другата страна ,
настъпва „взаимното съгласие „ по смисъла на чл.325 , ал.1 , т.1 от КТ . В
настоящия случай Заповедта е връчена (при
отказ) на 14.02.2016г.,
което е след изтичане на срока . Ответникът твърди , че още при депозиране на
молбата за напускане е заявил пред ищцата
своето съгласие , впоследствие тя веднага била уведомена и за издадената
заповед . Действително на молбата има
резолюция „Да“ , с поставена саморъчна дата 04.02.2016г. .и подпис от
работодателя . По делото обаче , въпреки
указанията в доклада по чл.312 , ал.1 , т.1 от ГПК , ответникът не е поискал ,
което е в негова тежест , респ. не са събрани доказателства , че съгласието му , изразено чрез посочената
резолюция е достигнало до знанието на
ищцата . Същият извод е относим и към твърденията на ответника , че на ищцата
устно , до изтичане на срока е съобщено издаването на процесната заповед. В заключение , съдът намира , че в законоустановения
срок , работодателят по никакъв начин – вербален , писмен , конклудентен , не е
уведомил ищцата , че предложението и за прекратяване на трудовия договор е прието , поради което е
настъпила законовата последица на чл.325 , ал.1 , т.1 , предл. последно от КТ - предложението следва да се счита за
отхвърлено . При това фактическо положение , процесната заповед е издадена при
липса на всички елементи на фактическия
състав на правната норма , което я прави
незаконосъобразна и налага отмяната и .
По иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:С оглед
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е главен,
основателен е и акцесорният иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ. Всички предпоставки за уважаването му са налице–
незаконност на извършеното уволнение, отмяна на заповедта и искане за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и безсрочен трудов
договор . Необходимо е единствено да се
коментират възраженията на ответника , че след издаване на процесната заповед е
извършено съкращаване на щата , което засяга длъжността на ищцата и тя към
момента не съществува . В съдебната практика (Решение № 316 от 11.07.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 1025/2011 г., IV ГО, ГК.) , трайно е възприето становището , че възстановяването на предишната работа на
работника или служителя със съдебно решение не е обусловено от това дали
щатната бройка за длъжността съществува или не. Прието е, че работодателят е
длъжен в изпълнение на съдебното решение да допусне работника или служителя на
предишната работа и в случите, когато длъжността му е съкратена.
Относно иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ :За да
бъде уважен същия, е необходимо да са налице следните предпоставки , които е
необходимо да бъдат установени от ищеца :
1. Незаконно уволнение; 2. Вреда, която в случая се съизмерява с
пропуснато трудово възнаграждение за посочения срок; 3. Причинно- следствена
връзка между двете , която се предполага . В настоящия случай , от представените по делото заверени преписи от
Трудова книжка на ищеца и представения в съдебно заседание , оригинал от същата
, съдът приема за доказано , че след процесното уволнение , той не е започнал
друга работа . Съобразно приетото заключение по ССЕ , обезщетението по чл.225
ал.1 от КТ , изчислено до датата на последното съдебно заседание , е в размер на 2 575,84 лева ,
ето защо съдът приема , че искът се явява основателен до този размер .
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в размер на 680 лева
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на Шуменски районен съд държавна такса по
неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в размер на по 30 лева или
общо 60 лева и държавна такса върху
уважената част по оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 103,03 лева, както и 54,32 лева – възнаграждение на ВЛ по ССЕ ,
съразмерно на уважените искове .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на А.Х. А. ЕГН :********** ,
адрес: ***, съдебен адрес *** и ОТМЕНЯ Заповед № РД
10-27-0006/09.02.2016г. на Директора на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” –ШУМЕН , с която е наложено.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.Х. А., ЕГН :********** , , на
заеманата преди незаконното и уволнение
длъжност в ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” –ШУМЕН- “главен специалист” в Главна дирекция
„Аграрно развитие" към ОД „Земеделие“-Шумен
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” –ШУМЕН Адрес: гр. Шумен, бул. ***
представлявана от Д.В. да
заплати на А.Х. А., ЕГН :**********,
сума в размер на 2 575,84 (две хиляди петстотин седемдесет и пет
лева и осемдесет и четири ст.)лева
– представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставането и без работа, поради
незаконното му уволнение, за периода от 15.02.2016г. до 16.06.2016г. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-12.04.2016г.
,
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск по
чл.225 , ал.1 от КТ , за разликата от 2 575,84 лева до пълния предявен размер от 3 793
лева и за периода 17.06.2016г. до 15.08.2016г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” –ШУМЕН да заплати на А.Х. А., ЕГН :********** , сумата
680 (шестстотин и осемдесет ) лева – деловодни
разноски .
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
„ЗЕМЕДЕЛИЕ” –ШУМЕН да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС , обща сума в размер на 217,35
(двеста и
седемнадесет лева и тридесет и пет ст.) лева , от която 60
лева – държавна такса по неоценяемите
искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
, 103,03 – държавна такса върху
уважения размер на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и 54,32 лева – възнаграждение на ВЛ по ССЕ .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 30.06.2016г. .
СЪДИЯ: