Р Е Ш Е Н И Е
887/12.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменски
районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на шести
декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 826/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по иск, с правно
основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК, от H. И.Г. и А.И.А.,
чрез пълномощника адв. А. ***, против Д.А.Г., за съдебна
делба на съсобствен недвижим имот: Жилище
- Апартамент, находящ се в гр. Ш., ***, вход 1 /първи/, на VII /седмият/ етаж,
апартамент № 28 /двадесет и осем/, със застроена площ от 75,68 кв.м., състоящ
се от две стаи, трапезария с ниша, сервизни помещения, ведно с избено помещение
№ 28, имот с кадастрален № 83510.660.163.11.28, в сграда с кадастрален
идентификатор 83510.660.163.11 и с 1232/1000 идеални части от общите части на
сградата и същите части от отстъпеното вещно право на строеж от поземлен имот с
кадастрален идентификатор № 3510.660.163, както и иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
ответникът да бъде осъден да плати обезщетение
за това, че ищците са лишени от възможността да ползват своята идеална част от
съсобствения недвижим имот, считано от датата на предявяване на исковата молба
до прекратяване на съсобствеността в размер на 150 лв. /сто и петдесет/ лева
месечно. Предявено е и искане, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, за
постановяване в полза на ищците на привременна мярка: предоставяне реалното ползване на процесния недвижим имот предмет на делбата, за
периода от влизане в сила на съдебен акт до завършване на делбеното
производство.
Ищците
обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Страните
били съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Ш., ***, като ищците
притежавали общо 3/4 идеални части, придобити по наследство от И. А.Г. - съпруг
на първата и баща на втората ищца, починал на 26.05.2015 г., съгласно Акт за
смърт 08/27.05.2015 г., по описа на кметство с. Ж., обл. Д.. Твърди се, че на
14.01.2001 г. наследодателят им придобил 3/4 ид. ч. от процесния имот, чрез
дарение, от своят баща А. Г. М., починал на 07.04.2003 г., а ответникът Д.А.Г.
- 1/4 идеална част по наследство от своята майка Г. Д. М., б. ж. на гр. Шумен,
съпруга на А. М., починала преди последния. Имотът се държал изцяло от
ответника. Ищците молят съдът да постанови решение, с което процесният имот да бъде
допуснат до делба, при квоти 3/4 идеални части в общ дял за двете ищци и 1/4 за
ответника. Ищците предявяват иск
ответникът да
бъде осъден да плати обезщетение за това, че ищците били лишени от възможността
да ползват своята идеална част от съсобствения недвижим имот, считано от датата
на предявяване на исковата молба до прекратяване на съсобствеността в размер на
150 лв. /сто и петдесет/ лева месечно, както и искане за
предоставяне реалното ползване на жилището предмет на
делбата, от ищците съобразно правото им в съсобствеността, за периода
от влизане в сила на съдебен акт до завършване на делбеното производство. Не претендират разноски.
В
отговора на исковата молба особеният представител на ответника, назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, счита иска за допустим, но не взема становище по
основателността.
В
съдебно заседание, ищците, чрез процесуален представител адв. А. ***, поддържат
исковата молба. Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. П. от
ШАК, признава иска за допускане на делба при посочените в исковата молба квоти.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
Удостоверение /лист 66 от делото/, се установява, че на 10.11.1978 г. А. Г. М.
и Г. Д. М. сключили граждански брак, за което е бил съставен Акт за граждански
брак № *** г., по описа на Община Шумен. На 15.02.1993 г., с Договор за
покупко-продажба, ***, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ /лист 9 от делото/, А. Г.
М. и Г. Д. М. купуват процесното жилище
- Апартамент, находящ се в гр. Шумен, ***. От Удостоверение за наследници, /лист
67 от делото/, се установява, че Г. Д. М. е починала на 10.07.1995 г., а нейни
наследници са А. Г. М. и ответника Д.А.Г.. С Нотариален акт № *** /лист 6 от
делото/, А. Г. М. дарява на сина си И. А.Г. 3/4 ид. части от процесния имот. От
Удостоверение за наследници /лист 8 от делото/, се установява, че А. Г. М. е
починал на 06.04.2003 г. и негови наследници са Г. А. М. - син, Д.А.Г. - син и
И. А. М. – син. От Удостоверение за наследници /лист 7 от делото/ е видно, че И.
А. М. е починал на 26.05.2015 г, а ищците са негови наследници, като Н. И.Г. е преживяла
съпруга, а А.И.А. - дъщеря.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна
страна:
Съдът
приема, че предявеният иск е допустим. От представените по делото писмени
доказателства се установи, че процесния недвижим имот, е придобит по време на
брака на наследодателите Г. Д. М. и А. Г. М., възмездно чрез договор за
покупко-продажба, в режим на СИО, съгласно чл. 19 СК/85 г. и към момента на
подаване на исковата молба е в съсобственост между техните наследници: Н. И.Г.,
А.И.А. и Д.А.Г.. С оглед на изложеното, ШРС счита, че имотът следва да се
допусне до делба между тях.
По
отношение на квотите: Преки наследници на Г. Д. М. са А. Г. М. – преживял съпруг
и Д.А.Г. – син, които наследяват при равни квоти - по 1/2 ид. част нейният дял
в съпружеската имуществена общност. По този ред след откриване наследството на Г.
Д. М. преживялият съпруг придобива 3/4 ид. части от процесния недвижим имот,
които дарява на 14.02.2001 г. на синът си И. А.Г., чийто наследници са Н. И.Г.
и А.И.А.. Ето защо процесният недвижим имот, следва да се допусне до делба при
права: 3/4 ид. ч. общо за Н. И.Г. и А.И.А. и 1/4 ид. ч. за Д.А.Г..
По
искането за привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.
В
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК е предвидена възможност съдът, по искане на
някой от съделителите, да определи привременно начините на ползване или сумите,
дължими срещу лишаване от ползването на делбените имоти. Предявяването на
такова искане в първата фаза на делбеното производство е допустимо и по същото
съдът следва да се произнесе с решението по допускане на делбата. Разпоредбата
на чл. 344, ал. 2 ГПК дава възможност за определяне на една привременна мярка в
ползването на делбени имоти. Постановяването е обусловено от две предпоставки:
не всички съделители да ползват съсобствените имоти съобразно правата си и да е
постъпило искане за разпределение на ползването от съда. Фактическото състояние
винаги се протежира от правната норма, освен ако не се установи по надлежния
ред неговата несъобразност със закона. В конкретният случай ищците предявяват,
както искане за предоставяне правото на реално ползване на процесния имот до
свършване на делото, така и претенция за плащане на обезщетение за лишаване от
ползване на притежаваните от тях идеални части, в размер на 150 лева месечно,
от предявяване на иска за делба до свършване на делото.
След
като всички участници в имуществената общност не се ползват от вещите предмет
на делбата съобразно своите дялове, а същите се ползват само от един от
правоимащите, делбеният съд е оторизиран по молба на някой от невладеещите да
разпредели привременно между съделителите държането и ползването на общите
имоти съобразно с признатите квоти. В процесния случай, така заявено искането за
реално ползване на делбения имот е допустимо, но се явява неоснователно и
следва да бъде отхвърлено – съдът не може да разпредели ползването на 3/4
идеална част и то в първата фаза на делбата, при условие, че се касае до
самостоятелен неподеляем имот. Ищците следваше да установят по безспорен и
категоричен начин, че процесния апартамент, съобразно изискванията на закона, може
да бъде обособен, като самостоятелни имоти, за да се приеме, че е основателно
искане за предоставяне право на реално ползване.
В
разпоредбата на чл. 344 ал. 2 ГПК изрично се предвижда възможност съдът да се
произнесе по искането за плащането на суми срещу ползването до приключването на
делбеното производство, като привременна мярка, която цели уреждане на
отношенията по време на висящността на делбения процес, включително чрез
периодично плащане на обезщетение. Правната квалификация на отправено до съда
искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването
му факта и обстоятелства, както и от формулирания при това петитум. Ако
искането касае присъждане на глобално претендирано обезщетение, включително
изчислено по месеци, но за минал период от време, същото следва да се
квалифицира, като самостоятелна искова претенция - осъдителни искове, свързани
с облигационни отношения между съделителите по повод ползването на
съсобствената вещ, предмет на делбеното производство, могат да се предявяват
при условията на обективно съединяване само във втората фаза на делбеното
производство по реда на чл. 346 ГПК, след като решението по допускане на
делбата влезе в сила. Ако с искането се претендира периодично плащане на суми
срещу ползването на съсобственото имущество занапред до окончателното
извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване
на привременна мярка по смисъла на чл. 344 ал. 2 ГПК. Това искане е различно от
претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за минало време, която може да
се предяви само по реда на чл. 346 ГПК - във втората фаза на делбата. В
процесния случай предявеното от ищците искане е за плащане занапред до
приключване на делбеното производство и представлява претенция за периодични
плащания, като не касае обезщетяване за лишаване от ползване за минал период от
време. Същото представлява искане за постановяване на привременна мярка, по
смисъла на чл. 344 ал. 2 ГПК, до приключване на делбеното производство. Ищците
претендират обезщетение по 150 лв. месечно срещу ползването на съсобственото
имущество. Заявената претенция в сочения размер, без да е конкретизирано, на
каква база е определен, съобразно пазарната стойност на наемите за имот от този
вид или по друг начин, обуславя отхвърляне. Доколкото в исковата молба са направените
доказателствени искания за назначаване на СТЕ и СИЕ на процесния имот, но след
допускане на делбата, а предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определя от страните /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, то без да са
ангажирани каквито и да са доказателства в насока определяне размера на
претендираното обезщетение, съдът произволно не е в състояние да го определи и
присъди, поради което искането е неоснователно.
Предвид
характера на производството, разноски не следва да се присъждат.
След
влизане в сила на решението по допускане на делбата ще следва да се насрочи
втората фаза на производството по извършване на делбата.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Допуска
да се извърши съдебна делба на недвижим жилищен имот: Апартамент, находящ се в
гр. Шумен, ***, вход 1 /първи/ на VII /седмият/ етаж, апартамент № 28 /двадесет
и осем/, със застроена площ от 75,68 кв.м., състоящ се от две стаи, трапезария
с ниша, сервизни помещения, ведно с избено помещение № 28, имот с кадастрален №
83510.660.163.11.28, в сграда с кадастрален идентификатор 83510.660.163.11 и с
1232/1000 идеални части от общите части на сградата и същите части от
отстъпеното вещно право на строеж от поземлен имот с кадастрален идентификатор
№ 3510.660.163, между съсобствениците: Н. И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***;
А.И.А., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Д.А.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***
/първи/ на VII /седмият/ етаж, апартамент № 28 /двадесет и осем/, при квоти в
съсобствеността: 3/4 ид. ч. за Н. И.Г. и А.И.А. и 1/4 ид. ч. за Д.А.Г., възникнала,
както следва: съделителите Н. И.Г. и А.И.А. са придобили правото на собственост
върху 3/4 ид. ч. върху имота, на основание наследствено правоприемство от И. А.Г.,
починал на 26.05.2015 г., който придобил правото на собственост върху имота на безвъзмездно
придобивно основание, обективирано в НА за дарение на идеални части от недвижим
имот апартамент № ***, а съделителят Д.А.Г. е придобил правото на собственост върху
по 1/4 ид. ч. върху имота, на основание наследяване на майка си Г. Д. М., починала
на 10.07.1995 г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Отхвърля
искането, с правно основание чл. 344 ал. 2 ГПК, за предоставяне ползването на
процесния недвижим имот представляващ апартамент находящ се в гр. Шумен, *** до
окончателното извършване на делбата, на Н. И.Г., с ЕГН: ********** и А.И.А., с
ЕГН: **********, като неоснователно.
Отхвърля
искането, с правно основание чл. 344 ал. 2 ГПК, предявено от Н. И.Г., с ЕГН: **********
и А.И.А., с ЕГН: **********, за присъждане в тежест на Д.А.Г., с ЕГН: **********,
обезщетение в размер на 150 лв. месечно, от предявяване на иска за делба до
окончателното извършване на делбата, като неоснователно.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от връчването му страните, на
основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: