Р Е Ш Е Н И Е
893/12.12.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
10 (десети) ноември Година
2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 827 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 155, ал. 2 вр. чл. 74 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата си молба ищецът В.И.П. твърди, че с нотариален
акт № 230, том 2, дело № 220/2007 г. учредил в полза на „ПИБ“ АД гр. София
ипотека върху принадлежащ му недвижим имот, като обезпечение на предоставения
на ответницата Р.Д.П. кредит в размер на 48000 лева. След м. юли 2008 г.
последната преустановила плащането на месечните вноски по кредита, поради което
ищецът, за да не допусне събиране на изискуемите вземания чрез продажбата на
собствения му имот, започнал да изпълнява задълженията на П. към банката. По
този начин, към датата на предявяване на исковата молба, П. платил сума в общ
размер 27500,00 лева, като плащането на вноските било извършвано по специална
разплащателна сметка на банката с титуляр – ответницата. В. П. предявил
частичен иск за платените от него суми, като по силата на решение № 12/12.01.2015 г. по гр.д. №
3030/2013 г. по описа на ШРС, влязло в сила, П. била осъдена да му заплати сума
в размер на 6250,00 лв. – част от платената от него сума по договора за кредит. По този начин се формирала сила на пресъдено нещо за
вземанията на ищеца срещу ответницата. Моли съда да постанови
решение, по силата на което ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в
размер на 14340,93 лв., представляваща останалата част от цялата платена от П.
сума, представляваща заплатени погасителни вноски по договор за кредит №
12КР-АА.1982/05.07.2007 г., сключен между Р.П. и „ПИБ“ АД гр. София, обезпечен
с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени направените деловодни
разноски.
В хода на производството, по искане на ответницата, на
основание чл. 220 от ГПК, като трето лице-помагач на нейна страна е
конституиран А.И.П..
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си подава отговор на исковата
молба. Счита, че учредяването на договорната ипотека било недействително поради
обстоятелството, че недвижимия имот не бил индивидуализиран в съответствие с
изискванията на ЗЗД и ЗУТ. Излага, че по време на сключване на договора за
кредит била в граждански брак с лицето А.П., който впоследствие бил прекратен.
Поради това, бившите вече съпрузи били солидарни длъжници по договора, поради
което внесените от последния суми в общ размер 11753,00 лв. били платени от
него именно в това му качество. Всъщност, платените от А. П. суми му били
изпратени от ответницата. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение
на плащането, извършено от ищеца на 05.09.2008 г. Освен това, В. П. превеждал
суми по банкова сметка, ***ит, като отрича твърденията в исковата молба, че
забранила внасянето на суми от други лица по банковата сметка, посочена в
договора. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, като й бъдат присъдени деловодните разноски. При условията на
евентуалност, прави възражение за прихващане със сума в размер на
28 449,43 лв., представляваща платена сума от П. по договор за продажба от
17.06.2004 г., по който ищецът бил солидарен длъжник по силата на анекс към
договора от 30.12.2006 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
третото лице-помагач заявява, че не желае да взема становище по предявения иск,
както и че ответницата няма регресни права права срещу него.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от приложения
договор за кредит № 12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г., сключен между „Първа
инвестиционна банка” АД и Р.Д.П. е, че последната получила в заем сума в размер
на 48000 лв. за текущи битови нужди и погасяване на съществуващи задължения.
Съдът констатира от нотариален акт № 230, том 2, дело № 220/10.07.2007 г. на
нотариус рег. № 372 на НК, че за обезпечаване на вземането на банката по
кредита, В.И.П. учредил в полза на „ПИБ“ АД договорна ипотека върху следния
недвижим имот: дворно място, находящо се на околовръстния полигон на с.
Куманите, общ. Дряново, обл. Габрово, цялото с площ от 400 кв.м, заедно с
построените в него сгради – къща със застроена площ от 55 кв.м, с изба под нея
с площ от 40 кв.м и лятна кухня със застроена площ от 20 кв., при граници на
дворното място: улица, от две страни наследници на Д.Р. и наследници на П.Д. От
представеното решение №
94/30.06.2008 г. по гр.д. № 1034/2008 г. по описа на РС гр. Русе, влязло в сила
на 11.08.2008 г. се установява, че бил прекратен сключения на 25.01.1992 г.
граждански брак между ответницата и А.И.П.. По делото са приложени 26 броя
вносни бележки за внесени суми в полза на „ПИБ“ АД с вносител В.П., издадени в
периода 12.04.2011 г. – 08.10.2013 г., като във всички е посочено като
основание за внасяне – погасяване на задължения на Р.П.. Съдът констатира от приложения договор за кредит от 25.06.2004 г.,
че „ОББ“ АД предоставила на Р.П. кредит в размер на 35 000 лв., за ремонт
на описания по-горе недвижим имот, находящ се в с. Куманите, обл. Габрово. В
удостоверение изх. № 287-149/01.04.2014 г., изд. от „Първа инвестиционна банка“
АД клон гр. Русе е отразено, че в периода 01.09.2008 г. – 31.01.2014 г. за
погасяване на задълженията на Р.П. по процесния договор за кредит, са постъпили
следните суми: от лицето А.П. – в размер на 11753,00 лв., от лицето В.П. – в
размер на 18549,45 лв., от лицето Н.И.П. – в размер на 500,00 лв. и от „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД – в размер на 725,94 лв. Съдът констатира от приложеното
гр.д. № 3040/2013 г. по описа на ШРС, че по силата на Решение № 12/12.01.2015
г. по делото, влязло в сила на 11.11.2015 г. Р.П. била осъдена да заплати на В.П.
на основание чл. 155, ал. 2 вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 74 от ЗЗД сума в
размер на 6250,00 лв., част от претенция в размер на 27500,00 лв., представляваща
част от платена сума от В.П. на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за
кредит № 12КР-АА-1982п от 05.07.2007 г., сключен между „Първа инвестиционна
банка“ АД и Р.П., за погасяване на задълженията на Р.П., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.10.2013 г. до окончателното й изплащане.
Разпитаният в съдебно заседание като
свидетел И.С. излага, че през м. октомври 2007 г. в имота, находящ се в с.
Куманите вече бил извършен ремонт от семейството на Р. и А. П.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на плащанията, направени в
полза на „И.Н.А. трейдинг“ ООД гр. София по договор за покупко-продажба от
17.06.2004 г. е общо 56896,82 лв., от които внесени от ЕТ „Евроинфокомерсио – Р.П.“
– 49968,43 лв., а от В.П. – общо 6928,39 лв., платени от него на 13.02.2007 г.
и на 15.05.2007 г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи се по делото, че предявявайки частичен иск за
вземането си по гр.д. № 3040/2013 г. по описа на ШРС, ищецът въвел като предмет
на същото част от претендираната от него парична сума. Със сила на пресъдено
нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти, които
индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Формирана
по този начин, силата на пресъдено нещо с предходно решение по частичния иск не
се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на следващо
производство. Поради това, с доклада по делото, настоящият състав е обявил, че по
делото не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: сключването на 05.07.2007 г. на договор за банков кредит между „Първа
инвестиционна банка“ АД и ответницата; сключването на 10.07.2007 г. на
валиден договор за ипотека, обезпечаваща задълженията на ответницата по
договора за банков кредит, подписан от ищеца, в качеството му на ипотекарен
длъжник и изпълнението от страна на ищеца на задълженията на ответницата
по договора за банков кредит чрез плащане на дължими от същата месечни
погасителни вноски на банката.
Съгласно разпоредбите на чл. 155, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1
от ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал свой имот за обезпечаване на чуждо
задължение встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, ако
плати обезпечения чужд дълг или ако претърпи принудително изпълнение върху
ипотекирания имот. Цитираните норми, уреждащи изрично суброгацията на
ипотекарния длъжник, са специални спрямо общата разпоредба на чл. 74 от ЗЗД,
като за разлика от последната, при ипотекарния длъжник законодателят приема, че
правен интерес винаги е налице, предвид наличието на вещна тежест върху имота,
поради което за заместването е напълно достатъчно същият да плати дълга или да
претърпи принудително изпълнение. Тоест, законодателно са уредени две хипотези,
между които ипотекарния длъжник може да избира: да удовлетвори кредитора чрез
имота си или да запази собствеността върху имота, като плати чуждия дълг. При
избора на втория вариант, запазвайки собствеността си, ипотекарния длъжник не
трябва да доказва наличие на правен интерес при предявяване на вземането си
срещу длъжника, за разлика от общата норма на чл. 74 от ЗЗД. Или, в случая В.П.,
като ипотекарен длъжник, платил част от дълга на ищцата, разполага с правен
интерес по силата на закона от предявяване на настоящата претенция.
Установи се по делото, че след 02.04.2008 г., вноските по
кредита са плащани от В.П.. Тоест, доказа се безспорно, че ищецът изпълнил част
от дълга на ответницата по договор за банков кредит №
12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г., плащайки /според представените по настоящото
дело, невключени в предмета на гр.д. № 3040/2013 г. на ШРС/ сума в общ размер
14340,93 лева. И съобразно приетото по цитираното дело, както и предвид
направеното и в настоящото производство възражение за изтекла давност по
отношение на плащането на 05.09.2008 г. на сума в размер на 1000,00 лв., следва
да се приеме, че тази сума не се дължи от Р. П., което следва да бъде
съобразено по настоящото дело. Ищецът, обаче, не предявява искане за пълния
размер на установените платени суми от него, поради което недължимостта на тази
сума не се отразява на извода за основателността на претенцията.
Възражението на ответницата, че учредяването на
процесната договорна ипотека било недействително не следва да бъде обсъждано,
поради приетото по-горе за безспорно обстоятелство, че е сключен валиден
договор за ипотека.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото се
доказа, че с погасяването на част от дълга на Р.П. по договор за банков кредит,
В.П. се е суброгирал в правата на кредитора по същия до размера на платеното.
В отговора на исковата молба
ответницата прави възражение за прихващане. Претендира вземане в размер на
28449,43 лв., представляващо платена от П. продажна цена по договор за продажба
от 17.06.2004 г. С анекс към същия от 30.12.2006 г. ищецът встъпил в договора
като солидарен длъжник с едноличния търговец на ответницата. Поради така създадената
солидарност, П. дължал половината от продажната цена по сделката. Установи се,
че на 17.06.2004 г. „И.Н.А. трейдинг“ ООД гр. София и ЕТ „Евроинфокомерсио – Р.П.“
гр. Русе бил сключен договор за продажба на машини срещу цена в размер на
33564,30 лв., платима съобразно погасителен план. Към договора са подписани
анекси, по силата на които страните променили приетия от тях погасителен план,
като в последния е посочена обща дължима сума – 28117,12 лв., а последен падеж
– 28.12.2006 г. Чрез подписания на 30.12.2006 г. анекс към договора, В.П.
встъпил като съдлъжник в задължението на ответницата към посоченото дружество.
Чл. 101 от ЗЗД урежда случаите на присъединяване към дълга на длъжника, при
които кредиторът не губи досегашния си длъжник, а към него се присъединява още
един длъжник, като кредиторът придобива правото да търси дължимото от
първоначалния длъжник и от встъпилото лице, солидарно. Солидарното задължение,
обаче, касае наличен дълг, като предходно погасени задължения от първоначалния
длъжник не се отразяват на отговорността на встъпилия. Или, в случая – в
момента на встъпването в дълг на В.П., същият е станал солидарно задължен към
„И.Н.А. трейдинг“ ООД гр. София за съществуващото към 30.12.2006 г. задължение
по договора за продажба, а именно – за сума в размер на 6928,39 лв. Доказа се,
чрез заключението по изготвената експертиза, че тази сума е платена именно от П..
Ето защо, съдът приема, че за Р.П. не е възниквало вземане срещу В.П., основано
на процесния договор за продажба. Ето защо, възражението за прихващане се явява
неоснователно.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че предявения иск с правно основание чл. 155, ал. 2 вр. чл. 74 от ЗЗД се явява основателен, поради което Р.П. следва да бъде осъдена да заплати на В.П. сума в размер на 14340,93 лв., представляваща останалата част от платена от ищеца сума на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за кредит № 12КР-АА-1982 от 05.07.2007 г., сключен с ответницата за погасяване на част от задълженията й, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2016 г. до окончателното й изплащане.
По разпределението на
разноските по делото:
Списък на разноските се представя своевременно единствено
от ответницата.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски по делото в общ размер 576,64 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.Д.П.
с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Д.С. от ПАК, гр. Пловдив, ул.
„***“ № 2А ДА ЗАПЛАТИ на В.И.П. с ЕГН **********,***, на основание чл. 155, ал. 2 вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 74 от ЗЗД
сума в размер на 14340,93 лв. (четиринадесет хиляди триста и четиридесет
лева и 93 стотинки), представляваща част от платена сума от В.П. на „Първа
инвестиционна банка“ АД по договор за кредит № 12КР-АА-1982п от 05.07.2007 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Р.П., за погасяване на задълженията
на Р.П., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.04.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Р.Д.П., да заплати на В.И.П. направените от него разноски по делото в размер на
576,64 лева (петстотин седемдесет и шест лева и 64 стотинки).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: