Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

819/18.11.2016г. , гр.Шумен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№834 по описа за 2016г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното: 

Гр.д.№ 834/2016г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба до съда ищцовата страна– О.В.К. излага, че с Присъда №69 от 26.11.2015г. по НОХД №1199/2015г. на РС-гр.Шумен се приема за безспорно установено, че ответникът З.С.А. на 25.06.2014г. се заканил с убийство и тази закана би могла да възбуди основателен страх от неговото осъществяване, което деяние осъществило фактическия състав на престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК, като ответникът бил осъден, а присъдата потвърдена. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като отговорен за причинените щети да заплати исковата сума в размер на 3000 лв. обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи страх, нервно напрежение, влошаване на здравословно състояние, безсъние. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане до окончателното й заплащане, както и направените по настоящото дело и по обезпечително такова разноски.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, като оспорва искът по размер.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от материалите по приложеното НОХД№ 1199/2015г.  на ШРС, ведно с досъдебното производство към него и в.н.о.х.д. №9 от 2016г. на РС-гр.Шумен е постановена Присъда № 69 от 26.11.2015г., с която се приема за безспорно установено, че ответникът З.С.А. на 25.06.2014г. се заканил на ищецът О.В.К. с убийство и тази закана би могла да възбуди основателен страх от неговото осъществяване, което деяние осъществило фактическа състав на престъпление по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. На ответника било наложено наказание една година и два месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване било отложено за срок от четири години.  

От материалите по наказателното дело и от разпита на свидетелите се установява, че ищецът, неговата съпруга и трето лице били заплашени от ответникът  с държана от него тесла с убийство. Деянието продължило няколко минути, през които ответникът обикалял около лек автомобил, в който се намира. четирима пострадали и се опитвал да достигне до тях. С дръжката на мотиката успял да проникне през отворения прозорец до ищецът и се опитал да му нанесе удар. Ищецът успял да приведе автомобила в движение и да съобщи в полицейско управление за случилото се. В следствие на преживяното, ищецът изпаднал в стрес, започнал да се страхува, не можел да спи, проверявал дали е заключена входната врата на жилището. Ограничил социалните си контакти. Възникнали здравословни проблеми, поради които се наложило консултация при лекар. По делото беше назначена и изготвена съдебно-медицинска психиатрична експертиза, която заключава, че психичното състояние на ищеца към момента на деянието се диагностицира като стресово разстройство, а през времето след инцидента той е бил със симптоми на хроничен субективен дистрес, нарушаващ обичайното му социално функциониране във всички сфери- семейство, контакти, професионална реализация и същите са именно следствие на извършеното деяние. Периода на възстановяване при причинена психическа травма е продължил 3-4 месеца, като към момента симптомите в по-голямата си част са отпаднали.

  Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да бъде доказано  наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно– деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответника НОХД№ 1199/2015г.  на ШРС е приключило с влязла в законна сила присъда. Доказани са по безспорен начин предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане.

Досежно претенцията за неимуществени вреди: От заключението на съдебно-медицинската експертиза и от показанията на разпитаните свидетели С.М. и С. О.,  се установи  наличието на вреди, изразяващи се в претърпян от ищеца стрес,  както и причинната им връзка с деянието, извършено от ответника. Съдът съобрази и наличието на интензивност, упорство и агресия в действията, извършени от подсъдимия, както и условията и обстановката при които е осъществено деянието- на публично място и пред други хора, които ищецът се е чувствал длъжен да защити. С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че претенцията на ищеца за обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана в пълния си предявен размер на 3000лв. Ето защо претенцията за неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде  уважена, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.       

На осн. чл.71, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ШРС следващата се държавна такса в размер на 120.00лв. и 100лв. за възнаграждение на вещо лице или общо 220лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 539.00лв., от които 450.00лв адвокатско възнаграждение и разноски по обезпечително производство ч.гр.д. №708/16г. на РС-Шумен.

        Водим от горното, съдът

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З.С.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на О.В.К. с ЕГН:********** ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата 3000.00лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, както и законната лихва върху главницата от 25.06.2014г. до окончателното й заплащане, следствие от престъпление по чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК, извършено от ответника на 25.06.2014г. изразяващо се в закана с убийство, като тази закана би могла да възбуди основателен страх от нейното осъществяване, за което е налице влязъл в законна сила съдебен акт, постановен по НОХД№ 1199/2015г.  на ШРС.

ОСЪЖДА З.С.А. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на ШРС и в полза на бюджета на съдебната власт сумата 220.00лв/двеста и двадесет лева/, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА З.С.Али с ЕГН: ********** да заплати на О.В.К. с ЕГН:********** направените деловодни разноски, в размер на 539.00лв./петстотин тридесет и девет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :