Р Е
Ш Е Н
И Е
523/13.7.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на единадесети
юли 2016 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 835/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Молба, с правно основание чл. 127, ал. 2
от СК.
Искова молба от пълномощник на Г.А.Х.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу В.П.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, без
посочено правно основание. Излага, че с ответника живеели на съпружески начала,
като по време на съжителството им се родило детето ГВП, ЕГН : **********.
Двамата били във фактическа раздяла от пет години, откогато ищцата и детето
живеели в с. ***. Считайки, че може да осигури подходящи грижи и възпитание на
детето, претендира предоставяне упражняването на родителските права над него и
определяне местоживеенето му при нея, определяне на мерки за лични отношения на
детето с ответника – всяка първа и трета събота от месеца, от 09,00ч., до
19,00ч. и един месец през лятото, осъждането му да заплаща месечна издръжка, в
размер от 135 лева, от предявяване на иска и в размер на 120 лева за минало
време – година преди завеждане на иска и разноските в производството.
В срока за отговор на ИМ, ответникът
редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим, взема становище само по
претендираната издръжка, която е съгласен да заплаща за бъдеще време, в
търсения размер, но твърди, че полагал грижи и давал издръжка за миналия
период.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, ищцата лично и с представител и ответникът, чрез такъв
постигат спогодба по упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични контакти и издръжката му, която е одобрена, като желаят
постановяване на решение по спорния въпрос за присъждане издръжка за минало
време – година преди завеждане на исковата молба от 120 лева.
Така предявеното искане е допустимо и основателно, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:
Видно от удостоверения за раждане, по
акт за раждане № 631/26.05.2008г., страните са родители на малолетната Г.,
родена по време на съвместното им съжителство. След раздялата, майката с детето
се установили в жилището на родителите си в с. ***, където полагала грижи за децата,
с тяхна помощ.
От приложените писмени доказателства и
показанията на свидетелите, на които съдът не намери основание да не даде вяра,
независимо от явната заинтересованост на някой от тях, предвид родствената им
връзка, се установи, че родителите не разполагат с големи финансови
възможности, местоживеенето на бащата е в гр. Шумен. Според представените
писмени доказателства детето Г. редовно посещава училище, в с. ***.
Социалните доклади на ДСП – ** и ** сочат,
че и двамата родители имат родителски капацитет, жилищни условия и могат да
задоволяват потребностите на детето. Тази констатация, касателно бащата, не се
подкрепя от други доказателства по делото.
По отношение на непосредствените
родителски грижи, от показанията на свидетелите, се установи, че ищцата полага
необходимите родителски грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на
малолетното дете. Напротив, всички събрани доказателства сочат липсата на
полагани от ответника, лично, постоянно и ежедневно тези грижи, и то за не
кратък период, и не само по отношение на по малкото му дете. Свидетелите, между
които и пълнолетната дъщеря на страните, посочват, че те нямат нищо общо от
четири години, през които ответникът, нито е полагал грижи за децата си, нито
им е давал издръжка.
Така приетата за установена фактическа
обстановка, доведе до следните изводи :
Искането за присъждане на издръжка за
минало време, за година преди предявяване на иска – 13.04.2015г. – 13.04.2016г.,
е основателно. Установи се, че за посочения период бащата не е подпомагал със
средства непълнолетното си дете, а претендираният размер от сто и двадесет
лева, за месец, е съответен на нуждите му, поради което искането следва да се
уважи, като ответникът се осъди да заплати 120 лева месечна издръжка, за периода
13.04.2015г. – 13.04.2016г..
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл.
83, т. 2 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, държавна такса,
върху определения размер на издръжката в постигната спогодба в размер на 97,20 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 210 лева разноски в производството на
настоящата инстанция.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА В.П.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати издръжка на малолетното си дете ГВП, ЕГН : **********,
в размер на 120 лева месечно, за минало време, от13.04.2015г. – 13.04.2016г..
ОСЪЖДА В.П.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати, по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 97,20 лева, държавна такса, върху определения размер на издръжката.
ОСЪЖДА В.П.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Г.А.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 210
лева, разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: