Р Е Ш Е Н И Е

386/14.5.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на десети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 841/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба, с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, от М.Н.И., за допускане промяна на фамилно име от „И.” на „В.”, основана на твърдения за наличие на важни обстоятелства, а именно, брака на майка й с германския гражданин К. В. В. и предстоящото й обучение в чужбина.

Заинтересованата страна Община Велико Търново, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по допустимостта и основателността на молбата.

Районна прокуратура, гр. Шумен, редовно призована, явява се прокурор М., изразява становище, че молбата е допустима, но неоснователна.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителят поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното: От приетото по делото Удостоверение за раждане се установява, че молителката е български гражданин, родена на *** г. от майка Н.М.И.. Бащата не е посочен. От представените други писмени доказателства, е видно че молителката не е осъждана, няма данни за неприключили наказателни производство срещу нея, както и че не са й наложени принудителни административни мерки по ЗБДС. Майката на молителката Н.М.И. е в граждански брак, считано от 30.10.2014г., с германския гражданин К. В. В., роден на *** г., който до 04.10.2015г. е имал статут на продължително пребиваващ в Р. България чужд гражданин. След брака съпругата е приела фамилия „В.“ – установимо от приетото по делото Удостоверение за граждански брак. От представената нотариално заверена декларация от К. В. В. се установява, че лицето дава съгласие дъщерята на съпругата му да приеме собственото му фамилно име „В.“.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът извежда следните изводи:

Молителката е вписана в регистъра на населението, по реда на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗГР, чрез единен граждански номер, поради което е еднозначно определена, като български гражданин, с имена „М.Н.И.“. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната. Основателността на молбата, с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, за допускане на искана промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на тази законова разпоредба: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или важни обстоятелства да налагат това. Следователно закона приема, че собствено, бащино или фамилно име на лице могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, което в процесния случай не се твърди, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Молителката се позовава на последната предпоставка. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни“, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения, както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго, т. е. семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени в ЗГР, като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. В процесния случай, като важно обстоятелство налагащо исканата промяна на фамилното име се изтъква придобито фамилно име от майката поради промяна в семейното положение – брак с чужд гражданин, което не сочи за наличие на предпоставката „семейна традиция“ и е в отклонение от допустимите основание. Ето защо настоящия състав на ШРС намира, че не са налице лични и обществени обстоятелства, които да правят носенето на фамилното име на молителката обществено неудобно или неподходящо. Предвид изложеното настоящият състав на ШРС намира, че при тези доказателства исканата промяна на фамилното име не се налагат и молбата се явява необоснована и неоснователна.

По изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Не допуска промяна, с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, на фамилното име на М.Н.И., с ЕГН: ********** и адрес: *** от “И.“ на “В.”, като необоснована и неоснователна.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок, от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: