Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

675/6.10.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на трети октомври 2016 година

В открито заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.  

като разгледа докладваното от съдията ГД № 850/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове, с правно основание чл. 60, ал. 1 от ЗН във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.  

Искова молба, от “****” АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу И.Г.П., ЕГН : **********, с адрес *** и Р.Г.П., ЕГН : **********, без посочено правно основание и цена от 1011,93 лева главница и 442,53 лева лихви.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответниците, като наследници на В.Д.К., ЕГН : ********** за сумата от 1454,47 лева, представляваща – 1011,93 лева главница, за дължима цена на електрическа енергия, консумирана от ответника, за което били издадени фактури в периода 13.10.2011г. – 16.07.2012г., и 442,54 лева лихва за забава, за периода от падежа на задължението по всяка фактура до 17.03.2016г., в едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Иска осъждане на всеки от ответниците да му заплати сумата от 505,97 лева главница и 221,27 лева лихви, в едно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба ответниците, редовно уведомени,  подава отговор само И.П.. Считат иска допустим и неоснователен. Твърди, че няма отношения с ищеца и се позовава на изтекла давност за вземанията.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът не изпраща представител, като в писмена молба поддържа заявеното в исковата, а ответните особени представители искат отхвърляне на исковете като неоснователни и поради изтичане предвидената за вземанията давност.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните и приетите писмени доказателства сочат, че ответниците са наследници на В.Д.К., ЕГН : **********. Видно от заявление № 885453/09.12.2011г., тя от тази дата е потребител на ел. енергия/клиент на дружеството/. Няма данни, че в обитавания до смъртта и имот е употребена ел. енергия, в размер посочен в исковата молба. Според представената извлечение от сметка и счетоводните документи описани в нея – л. 6-11, само дебитно известие от 13.10.2011г., касае период, преди смъртта на наследодателката на страните – 12.12.2012г.. Ел енергията от останалите документи, е за период след смъртта и. Споменатото/ДИ/ обаче отразява цена, не на употребена ел. енергия, а корекция на сметка, по действащите тогава Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “*****.” АД. Независимо от указанията в тази насока, не са посочени и представени доказателства за приемане на наследството и от страните.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

Починалата е била потребител на електрическа енергия и се е намирала във валидно облигационно отношение с ищеца, регламентирано от § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, и отношенията са уреждани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “****” АД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “***” АД, в съответствие с чл. 98а от същият закон. Само част от претендираната от наследниците сума за употребена ел. енергия може да е задължение обременяващо наследството и, и наследниците би следвало да отговарят за него съобразно дяловете си. За това обаче е необходимо да са го приели, но в случая няма данни за това, което е достатъчно за неоснователност на исковете. Сумите по три от фактурите, касаещи периоди след смъртта на наследодателката, даже теоретично не е възможно да са част от пасива на наследството и. Възможната такава част, касае вземане, не за реално употребена от нея приживе енергия, а представлява корекция на сметка, но извършена по нищожни, като неравноправни клаузи от споменатите общи условия, действали преди изменението на Закон за енергетиката от ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г. – чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, а именно чл. 38, ал. 3 и ал. 5, и чл. 61 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „*** “ АД, са неравноправни, по смисъла на чл. 143, т. 5, 14 и 16 от ЗЗП, и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, са нищожни, тъй като налагат на потребителя да изпълни задължението си за заплащане на цената, дори и ако доставчикът не е изпълнил своето задължение – да достави онова количеството електроенергия, която абонатът е заплатил; налага тежест на доказване, която според приложимото право, би следвало да бъде на другата страна и задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В подобен смисъл и Р № 189/2011г. по ТД № 39/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.. Както многократно е отбелязвано в изобилната съдебна практика от този период по неравноправна клауза съдът се произнася служебно. И по тази причина исковете са неоснователни. Независимо от посоченото и да се възприеме обратното становище, което предполага недопустимо презумиране, че наследството е прието, то вземанията биха били погасени с изтичане на предвидената давност, която няма причина да е пет годишна.

При така посоченият изход на спора, разноски между страните не се присъждат.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “****” АД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. *** срещу И.Г.П., ЕГН : **********, с адрес *** и Р.Г.П., ЕГН : **********, искове с правно основание чл. 60, ал. 1 от ЗН – за осъждане на всеки от ответниците да му заплати сумата от 505,97 лева главница и 221,27 лева лихви – задължения за консумирана ел. енергия, обременяващи наследството на В.Д.К., ЕГН : **********, като неоснователни.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.  

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: