Р Е Ш Е Н И Е
637/17.9.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 869/2016 г., по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.А.К., чрез процесуален представител адв. Д. от ШАК, срещу Д.А.В., в която са предявени,
в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, искове за
постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните,
в качеството им на родители, спор по въпросите относно местоживеенето на детето
А. Д. А., родена на *** г., упражняването на родителските права, личните
отношения с дететето и издръжката му, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 123, ал.
2, вр. 59, ал. 3, вр. 143, ал. 2 и иск за осъждане на ответника да плати
издръжка в полза на детето за минало време в размер на 1200 лв. – за периода от
19.04.2015 г. до 18.04.2016 г., с правно основание чл. 149 СК.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Страните
са родители на роденото извън брак малолетно дете А. Д. А., родена на *** г.
Твърди се, че родителите не живеят заедно, като от месец март 2013 г. майката
напуска дома заедно с детето. От тогава до момента тя полага основно грижи за
детето. Страните не могат да постигнат съгласие, поради което за ищеца е налице
правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Иска се да
бъде постановено решение, с което: 1/упражняването на родителските права по
отношение на детето А. Д. А. да бъде предоставено на майката; 2/да бъде
определено местоживеене на детето А. Д. А. при майката; 3/да бъде определен
режим на лични контакти на ответника с детето А. Д. А., както следва: всяка
първа и трета неделя на месеца от 10 ч. до 19 ч. като детето се взема и се
връща в дома на майката; един ден за мюсюлманските празници и един ден за
новогодишните празници от 10 ч. до 19 ч. като детето се взема и се връща в дома
на майката; от 10 ч. до 14 ч. за всеки рожден ден на детето като се взема и се
връща от дома на майката; 4/да бъде определен размер на месечна издръжка за
детето А. Д. А., платима от ответника, чрез майката, в размер на 200 лв., до
двадесето число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва за забава
върху всяка просрочена вноска; 5/да бъде осъден ответника да плати издръжка за
минало време за детето А. Д. А., чрез нейната майка, за периода от 18.04.2015
г. до 18.04.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена
вноска. Направено е искане за присъждане на разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответника не
депозира отговор.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя си, поддържа
исковата молба, ответника не се явява и не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала в село
Г., Община Ш. в дома на родителите на ответника, като от съвместното им
съжителство имат едно дете А. Д. А., родена на *** г. От приетата по делото справка за осигурителния доход на страните
изх. № 6470.1/30.06.2016 г., по описа на ТДНАП гр. Шумен, се установява, че в периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2016 г. за Д.А.
Кзим няма данни за социално осигуряване, а Д.А.В.
е осигуряван върху доход в размер на 445 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на
свидетеля Н. Х. Ч.. От показанията й се установява, че непосредствените грижи
за детето се осъществяват от майката. Бащата не се интересува от детето. Според
нея в дома на ответника няма добри условия за отглеждане на дете.
От приетият по делото социален доклад изх. № 2705-11-0614/29.07.2016 г.. по описа на Д ”СП” – гр. Шумен, се установява, че А. Д. А. живее
с майката в дома на нейните родители. Детето е на четири години и посещава
детска градина. Жилището е в добро състояние,
обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно –
битовите условия са добри. Ответникът е отказал среща със социален работник и
по тази причина не е посетен домът му и няма становище относно битовите условия
при които живее и родителския капацитен.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК, ако родителите не постигнат
споразумение относно родителските права, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл.59, 142, 143 и 144 СК.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител
имат интересите на детето. По делото е установено, че до настоящия момент детето
живее с майката, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са
налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да
ги полага и за напред или които да опровергаят родителските й качества. Ответникът
не изразява становище относно родителските права върху детето. Съобразявайки
горното, както и привързаността на детето с майката, неговата възраст,
възможност за обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от
обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на ищцата.
Съдът определя местоживеене на децата при майката, на адрес: гр. Ш*.
На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи
режим на лични контакти с детето. Преценката е служебна. Извършва се от съда,
като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищцата. Детето са
на четири години. Не са налице конкретни данни за влошено здравословно
състояние. Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва
да бъде съобразен с оглед възрастта на детето, а именно: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18 ч. в петък до 18 часа в неделя с преспиване в дома на
бащата, и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск. Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59,
ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е
свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на предоставените
му от съда часове.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата
молба, са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи. Съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато
гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в
случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. От събраните по делото писмени доказателства не се установява
размерът на получаваните доходи, както от ищеца, така и от ответника, но
независимо от липсата на регистрирани трудови правоотношения, бащата е в
трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да
осъществява обичайните трудови дейности и следва да се приеме, че реализира
доходи в размер на около и над средния за страната. За да определи
размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите им съобразно неговата възраст
от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни
разходи от първостепенна необходимост за
правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът
определя обща месечна издръжка на детето в
размер на 200.00 лв, от
която бащата следва да заплаща 120.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че
в тежест на майката е самостоятелното непосредствено
полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето
и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент
на дължимост на издръжката е влизане в сила на настоящото решение относно
упражняването на родителските права, тъй като се касае за определяне на
първоначална издръжка. В останалата му част
предявеният иск за издръжка
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно искът за издръжка за минало време за периода от 19.04.2015 г. до
18.04.2016 г., в общ размер на 1200 лв., в полза на детето, с правно основание
чл. 149 СК.
Ищцовата страна основава претенцията си на факта, че раздялата
между родителите е настъпила през 2013 г.,
и я обосновава с твърдението, че в периода от 19.04.2015 г. до 18.04.2016 г., ответникът не е
предоставял средства. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че след раздялата на родителите бащата не се интересувал от детето,
не е полагал грижи за него и не е участвал в издръжката му. Ето защо претенцията
за присъждането на издръжка за минал период, се явява доказана и
следва да бъде уважена, като основателна. Размерът на издръжката за
минало време следва да бъде определен по 100.00 лева ежемесечно за
периода от 19.04.2015 г. до 18.04.2016, общо в размер на 1200 лв. Тази сума следва за се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, така както е поискано и като законова последица от
основателността на претенцията.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1
СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични
платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за
три години, а относно искът,
с правно основание чл. 149 СК, таксата е в размер на 4
% върху присъдената сума. В процесния случай в тежест на
ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 220.80
лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Искането
на ищцата, за присъждане на разноски по делото,
придружено с доказателства за действително реализирани такива под формата на държавна такса за завеждане на делото и платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
е основателно, поради което следва да бъде уважено съобразно
уважената част от исковете в размер на 280 лв., за което
има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Предоставя упражняването
на родителските права по отношение на А.
Д. А., с EГН **********, родено на *** г., на майката Д.А.К., с ЕГН ********** и
адрес: ***, като определя местоживеенето на детето при майката, на основания чл. 127 ал. 2 СК.
Определя режим на лични
отношения на бащата Д.А.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***, с детето А. Д. А., с EГН **********, както следва: всяка първа, и трета седмица от месеца от
18 ч. в петък до 18 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, и тридесет дни
през лятото, когато майката не е в ПГО, на основания чл. 127 ал.2 СК.
Осъжда Д. А. В., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, да плаща в полза на А. Д. А., с EГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.А.К., с
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2016 г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 20-то число на месеца, за
който се дължи, до настъпването на законово основание за изменение или
прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК, като отхвърля иска в останалата му част, до пълният предявен размер от 200 лева, като неоснователен и
недоказан.
Осъжда Д. А.В., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза Д.А.К., с ЕГН: **********, разноски,
за завеждане на делото и платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат,
в размер от 280 лв./двеста и осемдесет лева/, за което
има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Д. А.В., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата,
към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 220.80 лева и
5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните заедно
със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: