Р
Е Ш Е Н И Е
546/15.7.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 870 по описа за 2016 г. на ШРС, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени осъдителни искове, с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът-„Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С. и Я.М.Д. , излага, че К.Д.Д., ЕГН **********,
бивш жител *** се води клиент на дружеството, с клиентски
№1300078902, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен №0702602117. Ответниците Г.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Д.Ф., ЕГН **********,
с адрес *** и М.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, са наследници на починалия
клиент на търговското дружество, поради което носели отговорност за задълженията
му към търговеца. За горепосочения обект на потребление, през периода от
31.01.2009 г. до 22.01.2013 г., имало издадени фактури за цена на доставена ел.
енергия. Стойността на доставената ел. енергия не била заплатена, поради което
и ищецът предявява настоящите искове. Поради изложеното моли съда да постанови
решение, по силата на което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер на
2 361, 83 лв., от която 1 640, 64 лв., представляваща стойността на
потребена от наследодателя на ответниците ел. енергия, касателно обект на
потребление, заведен с абонатен номер 0702602117 и клиентски номер 1300078902,
за което задължение при ищеца, през периода от 31.01.2009 г. до 22.01.2013 г.,
са съставени фактури; 721, 19 лв., представляваща обезщетение за забава,
считано за периода от падежа на всяко едно периодично задължение до 24.03.2016
г. Ищецът обективира искане всеки един от ответниците да се осъди да му заплати
съответна на наследствения му дял сума, както следва: ответникът Г.К.Б., ЕГН **********- дъщеря, да
се осъди да му заплати сума от 820.32 лв. /осемстотин и двадесет лева и 32
ст. / от общото задължение за главница и 360.60
лв. /триста и шестдесет лева и 60 ст. / от мораторните лихви, ведно
със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни разноски;
ответникът Р.Д.Ф., ЕГН **********- внук, да се осъди да му заплати
сума от 410.16 лв./четиристотин и десет лева и 16 ст./ от общото
задължение за главница и 180.30 лв. /сто
и осемдесет лева и 30 ст./ от мораторните лихви, ведно със законната лихва от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебни разноски; М.Д.Х., ЕГН **********- внучка, да се осъди да му заплати 410.16лв. /четиристотин и десет лева и 16
ст./ от общото задължение за главница и 180.30лв.
/сто и осемдесет лева и 30 ст.,/ от мораторните лихви, ведно със
законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответниците представят писмен отговор, в който заявяват, че оспорват исковете и
считат същите за неоснователни, излагайки подробни аргументи. Претендират
разноски. Обективират възражение за настъпила погасителна давност на
вземанията.
От събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Не се спори
между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че К.Д.Д., ЕГН **********, бивш жител ***,
е била заведен като потребител на ел. енергия, с клиентски №1300078902, във
връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
№0702602117. Не се спори, а се установява и от представеното удостоверение за
наследници, с изх. №260/06.04.2016 г. по описа на общ. Н. К., че К.Д.Д. е починал на
28.10.2000 г., като е оставил за свои законни наследници М. К. К.- дъщеря и Г.К.Б., ЕГН **********- дъщеря. М. К.
Кирова също е починала /дата на смъртта 02.08.2013 г./, като е оставила за наследници
ответниците- Р.Д.Ф., ЕГН ********** и М.Д.Х., ЕГН **********. Видно от
представените по делото фактури /стр.9-22 от делото/, се установи, че за периода
от 13.12.2008 г. 16.01.2013 г. касателно обект, заведен при ищцовото дружество
под абонатен №0702602117, са начислени суми за доставена ел.
енергия в имота, равняващи се общо на стойност от 1 617, 64 лв. и за сума
от 23.00 лв., представляваща цена за възстановяване на захранването. От
изготвеното заключение по допусната СТЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно дадено, и същото не е оспорено от страните, се установи, че постройките,
касателно процесния обект на потребление, са необитаеми и непригодни за
живеене. Къщата е с опасност от срутване, като липсват изградени и работещи
електрически инсталации. В съдебно заседание ВЛ поясни, че най-вероятно
инсталацията в къщата е полагана между 1975-1985 г. и не е правен ремонт, като
при тази инсталация не е възможно черпене на каквато и да било ел. енергия. По
делото е представен частно заверен препис от предварителен договор за покупко-
продажба с дата 21.09.2006 г., сключен между ответницата Г. Б. и общия
наследодател на другите двама ответници М.К., от който става ясно, че
горепосочените лица са поели задължението да прехвърлят собствеността върху
имот, находящ се в *** на трето лице- Х.И.Я., който от своя страна е поел
задължението да плати уговорената продажна цена.
От така изнесената фактическа
обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ,
/действащ през по- голямата част от процесния период/, “потребител
на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобен е и текстът на разпоредбата
на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби” АД, действащи през
процесния период. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса /чл.154 от ГПК/, надлежно указана на страните, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В настоящия
казус, предвид спецификата на спора и характера на предявените искове, изцяло в
тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците, респ. техния
наследодател са налице валидни облигационни отношения в посочения от него
смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на електрическа
енергия за процесния период, а именно за периода от 13.12.2008 г. 16.01.2013 г., касаещ недвижим имот, находящ се в с***. В тежест на
ищеца е и да установи и размерът на претенцията си, т.е. че така претендираната
сума съставлява стойността на действително доставена и потребена в имота на
ответниците ел. енергия. В настоящия случай е безспорно между страните, че наследодателят
на ответниците е бил клиент на ищцовото дружество. Ответниците не спорят, че са
наследници по закон на лицето, сочено от ищеца за потребител на ел. енергия,
които са приели наследството, оставено след смъртта на своя наследодател.
Безспорно и съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават. Но,
предвид събраните доказателства, съдът намира, че в случая ищецът не проведе
главно и пълно доказване досежно фактите, касаещи главната му претенция, а
именно не установи, че действително през процесния период имот е доставена
електроенергия в имота на ответниците, възлизаща на претендираната стойност.
Нещо повече, от изслушаната по делото експертиза, се установи, че с оглед
наличната инсталация е невъзможно да премине електроенергия, равняваща се
исковата сума. На следващо място, в представеното от ищеца дебитно известие с
дата 27.10.2011 г., на стойност от 1, 127.33 лв., е посочено като основание за
издаването му КП №22174/24.10.2011 г., т.е. не става ясно, предвид изложените
от ищеца твърдения, че се претендира действително доставено количество ел.
енергия, по какъв начин е определена цитираната в документа сума за плащане. В
този смисъл ищецът не установи начина и метода, чрез които е отчел като дължима
подава в имота електроенергия. Представените от ищеца документи, установяващи
количеството и стойността на подавана в имота ел. енергия, представляват по
същността частни удостоверителни документи, които не притежават обвързваща съда
материална доказателствена сила. Поради гореизложеното съдът намира, че така
предявените искове са неоснователни и недоказани, и следва да се
отхвърлят.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, в
тежест на ищеца следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ответниците
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 690.00 лв. Съдът намира
за неоснователно направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като от една страна адвокатът на ответната
страна е поел защитата и на тримата ответници, а от друга, съдът се съобрази с
фактическата и правна сложност на делото и работата на процесуалния
представител по защитата на ответниците.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***,
с адрес: ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П.,
П.С.С. и Я.М.Д. , срещу Г.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Д.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***8 и М.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, обективно
и субективно съединени осъдителни искове, с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.60 от ЗН и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: от
ответника Г.К.Б., ЕГН **********-
сумата от 820.32 лв. /осемстотин и двадесет лева и 32 ст./ от общото задължение за главница, съставляваща стойността
на потребена от наследодателя на ответниците ел. енергия, касателно обект на
потребление, заведен с абонатен номер 0702602117 и клиентски номер 1300078902,
за което задължение при ищеца, през периода от 31.01.2009 г. до 22.01.2013 г.,
са съставени фактури и 360.60 лв. /триста и
шестдесет лева и 60 ст./ от мораторните лихви, считано за периода от
падежа на всяко едно периодично задължение до 24.03.2016 г., от ответника Р.Д.Ф., ЕГН **********-
сумата от 410.16 лв. /четиристотин и десет лева и 16 ст./ от общото задължение за
главница, съставляваща стойността на потребена от наследодателя на
ответниците ел. енергия, касателно обект на потребление, заведен с абонатен
номер 0702602117 и клиентски номер 1300078902, за което задължение при ищеца,
през периода от 31.01.2009 г. до 22.01.2013 г., са съставени фактури и 180.30 лв. /сто и осемдесет лева и 30 ст./ от
мораторните лихви, считано за периода от падежа на всяко едно периодично
задължение до 24.03.2016 г. и от ответника М.Д.Х., ЕГН **********-
сумата от 410.16лв. /четиристотин
и десет лева и 16 ст./ от общото задължение за главница, съставляваща стойността
на потребена от наследодателя на ответниците ел. енергия, касателно обект на
потребление, заведен с абонатен номер 0702602117 и клиентски номер 1300078902,
за което задължение при ищеца, през периода от 31.01.2009 г. до 22.01.2013 г.,
са съставени фактури и 180.30лв. /сто и
осемдесет лева и 30 ст./ от мораторните лихви, считано за периода от
падежа на всяко едно периодично задължение до 24.03.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
„Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С. и Я.М.Д. , да заплати на Г.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, Р.Д.Ф.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 690.00 лв. /шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: