Р Е Ш Е Н И Е

 

657/29.9.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесети септември                                        две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав                       Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 907 по описа на ШРС за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от З.С.Й. с ЕГН ********** чрез адв. А.Ш. от ШАК със съдебен адрес *** искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК и по чл.127, ал.2 от СК, във връзка с чл.76, т.9 от ЗБЛД срещу В.В.К.  с ЕГН **********  с адрес ***.

Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника са живели на семейни начала за кратко време, като от 2003г. за разделени. От съжителството си имали родено едно дете – дъщеря С., родена на ***г.  След раздялата им, ищцата имала връзка с друг мъж – Е.Е., която продължавала и до сега. От другото си съжителство имала  дъщеря Е., родена на ***г.  От раздялата на родителите на С. и до сега единствените грижи за нея полагала ищцата, с помощта на Е.Е. и своите родители. Ответника не само имал редки контакти с детето, но не подпомагал майката и финансово в отглеждането му. Към момента майката, заедно с Е. живеят и работят за постоянно в Англия, като намеренията им са при тях да заживеят и двете деца. Ответника обаче отказал да даде съгласие С. да напусне страната, което и наложило провеждането на настоящото производство. В заключение моли съда да постанови решение, с което  да  й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на С., местоживеенето на детето да е на адреса на родителите ѝ, като личните контакти с баща му да бъдат всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 18 часа. Ответника да бъде осъден да заплати месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 20.04.2016г. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Моли се за произнасяне по въпроса с  излизането на детето С. в чужбина, като с решението бъде заместено съгласието на бащата и издаването на международен паспорт на детето.

С Определение № 1765 от 04.07.2016г. съдът назначил на ответника особен представител – адв. С.П. при ШАК, поради това, че не е бил открит на посочения адрес, а от служебно изисканата справка е станало ясно, че няма друг известен адрес на който да бъде намерен.  В законоустановения едномесечен срок от страна на особения представител на ответника е депозиран  писмен отговор, в който се излага, че исковете са както допустими, така и основателни, като се сочат доводи за това. Единствено по отношение на претендираната издръжка се сочи, че е частично основателна, поради липсата на доказателства за размера на реализирания от ответника доход.

Ищцата, редовно призована не се явява, като за нея се явява адв. Ш.. Моли се за уважаването на исковете, като се излагат аргументи за основателността им в хода на съдебните прения.

Ответника не се явява в съдебно заседание, като за него се явява назначеният му от съда особен представител. В пледоарията си адв. П. излага мотиви сходни с тези в отговора. Моли се да бъде определен размер на дължима месечна издръжка от 120 лв.

          ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

          Страните живели на семейни начала от 2001г. до 2003г., като от връзката им се родила дъщеря С. В.К., която е родена на ***г., видно от  представеното по делото Удостоверение за раждане № 499062 от 03.12.2001г. След 2003г. майката, заедно с детето заживели в дома на родителите на ищцата. През 2004г. ищцата заживяла на семейни начала с Е.Г. Е., с когото имали общо дете – дъщеря Е.Е. Е., родена на ***г.  Семейството живяло заедно до февруари 2015г. в семейното си жилище, находящо се в гр.Шумен, когато първоначално Е. и после ищцата заминали за Кралство Великобритания, където работят и живеят и към момента. От раздялата на страните до момента бащата осъществявал много редки контакти с дъщеря си – виждал я два пъти годишно за няколко часа, като не давал средства за издръжката й и не я подпомагал по друг начин.

            В хода на производството бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Ц.М. Й. – майка на ищцата, като съдът кредитира показанията на свидетеля, въпреки роднинската му връзка с една от страните, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото. От показанията на свидетеля става ясно, че понастоящем семейството реализира добри доходи, като Е. работел в строителството и живеели в наета от тях къща. От разпита на свид. И. Б. И. – приятелка на ищцата, става ясно, че бащата вижда дъщеря си рядко и не давал средства за издръжката й.

            В съдебно заседание се изслуша и навършилото 10 години дете. С. споделя, че ще се чувства по-добре, ако тя и сестра й заминат за Англия където са техните родители, тъй като това им давало повече възможности за развитие. Майка й заминала през февруари 2016г., като оттогава за двете деца се грижили бабата и дядото на децата по майчина линия. Майка й работела  като чистачка в местно училище, а Е. работел като дърводелец в строителна фирма.С баща си не се виждала често, като не го знаела даже къде се намира, а понякога и давал малки суми. Категорично заявява желанието си да живее с майка си.

            Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото и обосновава следните правни изводи:   

Настоящия спор е относно това кой да упражнява родителските права над непълнолетното дете, неговото местоживеене, режима на лични контакти на детето и издръжката му. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези въпроси.  Производството е и във връзка със спора между страните по въпроса за заместващото съгласие на единия родител детето да напусне България и да му бъдат издадени документи за задгранични пътувания.

По основателността на иска по чл.127, ал.2 от СК, във връзка с чл.143, ал.1 от СК:

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС (което не е изгубило значението си и е задължително за приложение от съдебния състав), съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като основно държи сметка за интересите на детето, но и при преценка на отделни групи обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на детето, привързаността на децата едно към друго, както и към родителя, включително и обстоятелството за наличие на  помощ от трети лица. В Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за изхода на делото.

Съдът констатира, че към момента в интерес на детето е родителските права да бъдат присъдени на неговата майка, като в тази част претенцията не се оспорва и от особения представител на ответника. Този извод се налага, както от факта, че от момента на раждането му досега единствено майката е полагала грижи за детето, а така и поради неглижиране на родителските задължения и отговорности от страна на бащата.

Следва да се отбележи, че майката може да разчита на пълната подкрепа на родителите си при грижите за С.. Следва да се отбележи и силната връзка между сестрите С. и Е.. Затова и родителските права следва да се присъдят на майката, като местоживеенето на детето да е на адрес в гр.*****.

По отношение режима на лични контакти на бащата с детето: При определяне на режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на детето. Той налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат  съвместни грижи за него в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права,  не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. Поради това съдът намира, че е удачно бащата да има възможност да се среща с детето С.  всяка първа и трета събота  от месеца от 10 часа до 18 часа. Този режим е продиктуван и от цялостното поведение на ответника, който никога не е вземал дъщеря си за повече от няколко часа. Липсата на данни къде живее ответника постоянно прави невъзможно съда да прецени къде ще преспива С. при определяне на два последователни дни за контакти, а това не би било в интерес на подрастващото дете.

По отношение на издръжката на детето: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, както и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на детето, което на 01.12.2016г. ще навърши петнадесет години, цялостната издръжка съдът определя в размер на 250 лева.  Съдът намира, че това е необходимата издръжка  с оглед на правилното му отглеждане и развитие. При определянето на размера съдът следва да съобрази определена група обстоятелства - възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица. За бащата няма доказателства какъв е размерът на дохода реализиран от него. Поради липсата на данни обаче, че същия е във влошено здравословно състояние, а същевременно е в работоспособна възраст, то съдът намира, че следва да бъде уважен изцяло претендирания размер на издръжка и този размер не би го затруднил. Затова съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 170 лв., със законните последици при просрочие на вноска, считано от влизане в сила на решението, като остатъка до пълния размер следва да се поеме от майката.

По основателността на исковете по чл.127а от СК: Налице е спор между родителите по отношение на въпросите свързани с пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите документи за това. При решаването на тези въпроси съдът следва да се ръководи основно от интересите на детето. В настоящия случай в интерес на детето да е със своята майка и семейство постоянно. Предвид, че семейството на детето трайно живее в чужда държава, то в интерес на детето е да му бъде разрешено да напуска пределите на страната и да бъде с тях. Поради това и предявения иск за заместващото съгласие на бащата детето да напуска пределите на България следва да бъде уважен изцяло. Същевременно издаването на документите за пътуване извън страната е свързано и е пряка последица от решаването на основния въпрос за пътуването на детето извън страната. Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната. Или за осъществяването на тези пътувания детето се нуждае от издаване на документи, а когато е налице спор между родителите, съдът замества с решение липсващото съгласие на единия от тях.  

Ответникът дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 244.80 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

Предвид, че  е направено искане от ищцата за присъждане на разноските по делото, то ответника следва да бъде осъден да заплати и направените от страната разноски за държавни такси, възнаграждение за адвокат и особен представител в общ размер на 709 лв., от които внесени държавни такса, включително и банкова такса в общ размер на 59 лв., внесен депозит за възнаграждение за особения представител на ответника в размер на 400 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права по отношение на детето  С. В.К. с ЕГН ********** на майката З.С.Й. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е на адрес гр.*****.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето С. В.К. с ЕГН ********** с бащата В.В.К. с ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа.

ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН ********** да заплаща на детето С. В.К. с ЕГН **********  месечна издръжка в размер на 170 лв. ( сто и седемдесет лева)  платима до 5-то число от месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.04.2016г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,  ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а, ал.2 от СК, заместващо съгласието на бащата В.В.К. с ЕГН ********** детето С. В.К. с ЕГН ********** да напуска пределите на Република България, за да пътува до Кралство Великобритания и държавите – членки на Европейския съюз и обратно, придружавана от своята майка З.С.Й. с ЕГН ********** или Е.Г. Е. с ЕГН ********** неограничен брой пъти за срок до 01.12.2019г. 

ЗАМЕСТВА на основание чл.127а, ал.2 от СК, съгласието на В.В.К. с ЕГН **********  за издаване на паспорт на детето С. В.К., родена на ***г.  с ЕГН **********.

ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН **********  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 244.80 лв. (двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

ОСЪЖДА В.В.К. с ЕГН **********  да заплати на З.С.Й. с ЕГН ********** сумата от 709 лв. (седемстотин и девет лева), представляваща заплатени от ищцата държавни такси по делото, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: