Р Е Ш Е Н И Е
765/3.11.2016г.
Шуменски районен съд в
публичното заседание на
двадесет и девети септември
, през две хиляди и
шестнадесета година в състав :
СЪДИЯ
: Зара Иванова
при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №938 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск
с правно основание чл.108 ЗС.
Депозирана е искова молба от П.А.П. ,
ЕГН:********** , адрес *** срещу П.И.И. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че с нот. акт за дарение № *** на СВ Шумен
тя и покойният и съпруг подарили на
ответницата собствените си ¾ идеални части от недв. имот, находящ
се в гр. Шумен, ул. „*** именно: АПАРТАМЕНТ
№ 1 състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 107,68 кв.м., при граници: от север и изток и запад - дворно място, от юг-стълбище и ап.№ 2, отгоре- втори
жилищен етаж, от долу – гаражи, заедно с избено помещение № 3 със застроена площ
от 14.50 кв.м. при граници: от север - избено помещение № 2, от изток-дворно
място, от юг - избено помещение № 4, от запад- общ коридор, от горе- гаражи, от
долу - земя, таванско помещение № 2 със застроена площ от 20,32 кв. м,, при
граници: от север - общо помещение, от изток-дворно място, от юг - таван № 3,
от запад - общ коридор, от горе - покрив, от долу - четвърти жилищен етаж,
ведно с 8686/100000 идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху държавен парцел ***в кв. ***, а по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен представляващ имот с идентификатор ***,
попадащ в сграда е идентификатор ***, разположена в поземлен имот *** при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № ***., под обекта № ***,
№ *** № *** №***, №***, № ***, над обекта № ***., като си запазили правото за
ползване докато били живи. Другата ¼ ид.част била собственост на друго лице И. И.И., спрямо
която няма претенция. На 18.03.2015 г. ответницата се настанила с детето си и
кучето в апартамента и започнала да го
използва изцяло, като ищцата твърди, че се зарадвала първоначално на това
решението на ответницата, която е нейна внучка, но впоследствие тя започнала да я обижда непрекъснато, да я
оскърбява и тормози психически,
заплашвала я с побой и че ще я убие. Довела да живее в апартамента и майка си,
която била настроена враждебно спрямо
ищцата. Ищцата твърди, че подала жалба
до ШРП с искане да бъде преустановен
тормоза спрямо нея, като ответницата била предупредена на основание чл.
65/1 от ЗМВР да не упражнявала физически и психически тормоз спрямо нея, но
ищцата заявява, че съвместното им
обитаване на жилището било невъзможно. С писмо от 19.04.2016 г.- поканила
ответницата доброволно да и предаде ползването на имота, но това не било
сторено, поради което желае ответницата да и предаде ползването без правно основание на описания имот и да и заплати направените
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК , ответникът не
депозира писмен отговор , явява се в открито съдебно заседание и заявява , че е
напуснала имота .
След
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе от фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да се посочи , че
настоящият казус е особена хипотеза на ревандикация , т.к. се касае за иск предявен от титуляра на
вещното право на ползване срещу т.нар „гол собственик „ на имота . Този иск е допустим , въпреки класическата
дефиниця на ревандикацията като иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. В съдебната практика е прието
, че носителя на вещното право на ползване може да го защитава в този обем и параметри , каквито
има и собственика . Доколкото вещното право на ползване изключва напълно
възможността , включително и на собственика на имота , трето лице да
осъществява владение , няма пречка защитата на това вещно право да се реализира по пътя на
ревандикацията .
По делото не е спорно и се доказва от
представения нот. акт за дарение № *** на СВ
Шумен , че ответницата е
собственик на ¾ ид.ч. от
процесния имот , представляващ : АПАРТАМЕНТ
№ 1 състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 107,68 кв.м., при граници: от север и изток и запад - дворно място, от юг-стълбище и ап.№ 2, отгоре- втори
жилищен етаж, от долу – гаражи, заедно с избено помещение № 3 със застроена
площ от 14.50 кв.м. при граници: от север - избено помещение № 2, от
изток-дворно място, от юг - избено помещение № 4, от запад- общ коридор, от
горе- гаражи, от долу - земя, таванско помещение № 2 със застроена площ от
20,32 кв. м,, при граници: от север - общо помещение, от изток-дворно място, от
юг - таван № 3, от запад - общ коридор, от горе - покрив, от долу - четвърти
жилищен етаж, ведно с 8686/100000 идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавен парцел *** в кв. ***, а по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Шумен представляващ имот с идентификатор ***,
попадащ в сграда е идентификатор ***, разположена в поземлен имот *** при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № ***, под обекта № ***,
№ *** № *** №***, №***, № ***, над обекта № ***. . По силата на сделката , обективирана в
посочения нотариален акт , ищцата е прехвърлила , чрез дарение , правото
на собственост на ¾ ид.ч. на
ответницата , но запазила вещното право на ползване върху имота ,
до смъртта си .
От горното следва извода , че ответницата притежава т.нар.“гола собственост „ а ищцата е титуляр на вещното право на
ползване , което изключва правото на
собственика да ползва имота . В исковата молба се твърди , че ответницата живее в имота , поради което се
претендира предаване на владението . В хода на делото , което обстоятелство
следва да се вземе предвид на основание
чл.235 , ал.3 от ГПК , и двете страни заявяват , че ответницата е напуснала
имота , който факт обоснована
неоснователност на претенцията за
предаване на владението . Независимо от
посоченото и съобразно постановките в ТР №4/2014г. по т.д №4/2014г. на ОСГК на ВКС , съдът
следва да постанови диспозитив , в който да признае ищеца в отношенията му с ответника , че е носител
на вещното право на ползване върху имота .
С оглед изхода от спора , а именно
уважаване на претенцията в установителната част , както и обстоятелството , че владението е предадено след подаване на
исковата молба , съдът счита , че искането за присъждане на разноски в полза на
ищеца е изцяло основателно . Поради горното и на основание чл.78 , ал.1 от ГПК
, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 1 585,15 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по
отношение на П.И.И. , ЕГН:********** , адрес *** , че П.А.П. , ЕГН:********** , адрес *** е
притежател на вещно право на ползване
на ¾ (три
четвърти )ид.ч. от недвижим имот : находящ се в гр. Шумен, ул. „*** ,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 1, със застроена площ от 107,68 кв.м., , таванско
помещение № 2 със застроена площ от 20,32 кв. м,, , ведно с 8686/100000 идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавен парцел VI
в кв. 122, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен
представляващ имот с идентификатор ***, попадащ в сграда е идентификатор ***,
разположена в поземлен имот ***
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на П.А.П. ,
ЕГН:********** , за осъждане на П.И.И. , ЕГН:********** , да и предаде предаде владението върху описания по-горе недвижим имот.,
ОСЪЖДА П.И.И. , ЕГН:********** да заплати на
П.А.П. , ЕГН:********** , сумата 1 585,15 ( хиляда петстотин осемдесет и пет лева и
петнадесет ст.)
лева – деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :