Р Е
Ш Е Н
И Е
604/24.8.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и втори
август 2016 година
В открито
заседание в следния състав:
Секретар : С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 949/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на “****”
ООД, ЕИК : 837068284, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу П.Т.П.,
ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът сочи, че осъществявал
водоснабдителна и канализационна услуга на ответника, през периода 08.02.2013г.
– 09.09.2013г.. Издал за това фактури, по които ответникът дължал сумата от
232,65 лева, представляваща 184,80 лева главница и 47,85 лева лихви за забава,
върху всяко месечно задължение от 01.05.2013г. до 17.02.2016г.. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД №
312/2016г., ответникът възразил. Поради изложеното ищецът претендира да се
признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответника да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че искът е недопустим и
неоснователен, защото доставяната му вода не била безопасна и нямала питейни
качества, а и нямал договор с ищеца.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и
отговора.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Представените неоспорени писмени
доказателства – копия от карнети, сочат, че посочената партида е с титуляр ответника.
За твърдяната главница на вземането, представляваща цена на употребена вода,
кредиторът – ищец в производството е издавал, съобразно общите условия, за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “****” ООД, фактури
/л. 6-12/. Същите макар и оспорени, съдържат дължимата сума за всеки от
претендираните периоди, както и крайна дата за плащане. Съобразно чл. 31, ал. 2
от общите условия потребителите, следва да заплащат дължимите суми в 30 дневен
срок, след датата на фактурата. Представените копия от карнети, протоколи и показанията
на разпитания свидетел, установяват, че е извършвано в присъствието на пълнолетен
от живущите в жилището, отчитане на разходомерното устройство, по допустим от
общите условия начин, което сочи на неоснователност на възражението му, за
липса на реално потребление, като е начислявана сума много по малка от
допустимата според посочените условия. След установяването и, при осигуряване
на достъп до СТИ, след продължителен период време, установената разлика над
служебно начислената за консумирана вода е заплатена от ответника, като спорни
са останалите суми. Независимо от неуредиците в документооборота на ищеца, възражението
за липса на правоотношение между страните, е неоснователно. Приетите писмени
доказателства сочат собственост на имот в сграда етажна собственост, а
свидетелските показания установяват, че ответника и семейството му са
ползватели на същия. Това е достатъчно ищецът да е потребител на ВиК услуги,
предоставяни от ищеца съобразно чл. 2, ал. 1, т. 2 от общите му условия и
Наредба № 4/14.09.2004г.. Не е било нужно ответникът да има сключен
индивидуален договор с ищеца или да поиска да му се открие партида.
Възражението на ответника за неточно
изпълнение приравнено на пълно неизпълнение е неоснователно. Служебно известно
на съда, а и не се оспорва от ищеца, че през периода /09.12.2014г. –
04.03.2015г./ доставяната вода в гр. *** не е била с питейни качества, като не
е отговаряла на изискванията на Приложение № 1, таблица В, по чл. 5 от Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за
качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, издадена от министъра на здравеопазването, министъра
на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и
водите, обн., ДВ, бр. 30 от 28.03.2001г.. Той обаче, е различен от исковия
08.02.2013г. – 09.09.2013г., за който дори не са посочени доказателства, че
доставяната от ВиК оператора вода е била с отклонения от изискванията на
споменатата наредба.
Със заявление от 18.02.2016г. ищецът
поискал издаване заповед за изпълнение за сумата от 970,89 лева главница и
368,02 лева лихви. След постъпване на възражение от ответника исковете са
предявен в настоящите размери, като за разликата заповедта за изпълнение по ЧГД
№ 312/2016г., по писа на ШРС е обезсилена. Това процедиране от ищеца не води до
недопустимост на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, поради непълно съвпадение
между техния и посочения в заявлението по чл. 410 ГПК размер. Няма никаква
пречка установителния иск да се предяви за по малка сума от посочената в
заявлението, което има значение единствено за определяне общите разноски по
двете производства, а най малко такава пречка е соченото от ищеца Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ОСГТК ВКС.
Така установената фактическа обстановка,
сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни
искове – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение,
произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата употребена вода, за
съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в
забава. Исковете следва да бъдат уважени, в предявените размери.
С оглед така посоченият изход на делото,
съобразявайки и основателното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от ответника, което съдът намалява, на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК на 300 лева, страните следва да си заплатят разноски както
следва – ищецът на ответника 247,87 лева и ответникът на ищеца 65,07 лева, в настоящото
и по ЧГД № 312/2016г..
Водим от горното и на посочените основания,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на П.Т.П., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “****”
ООД, ЕИК : 837068284, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу него,
съществува вземане за сумата от 232,65 лева, представляваща 184,80 лева
главница за консумирана и неплатена вода, за периода 08.02.2013г. – 09.09.2013г.
и 47,85 лева лихви за забава, за периода 01.05.2013г. – 17.02.2016г., в едно
със законната лихва, върху главницата от 184,80 лева, считано от 18.02.2016г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “****” ООД със седалище и адрес на управление – гр. ****,
сумата от 65,08 лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА “****” ООД със
седалище и адрес на управление – гр. ****, да заплати на П.Т.П., ЕГН : **********,
с адрес ***, сумата от 247,87 лева,
представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 312/2016г., по
описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: