Р Е
Ш Е Н
И Е
509/5.7.2016г.
Шуменски районен съд, в открито заседание
на шести юни , през две хиляди и шестнадесета година, в състав
Съдия: Зара Иванова
като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №955 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.203 , ал.2 от КТ вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е
искова молба от „Курт Европа
Транспорт“ ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.Разград , ул.“*** ,
представлявано от О.К. , , съдебен адрес *** , срещу И.Н.С. , ЕГН:********** ,
съдебен адрес ***, в която посочва , че с ответника сключил трудов договор № 9 на
13.11.2012 г. за изпълнение на
длъжността шофьор международни превози. На 27.02.2013 г. ответникът бил
командирован за изпълнение на международен
превод на товар до Великобритания. Твърди, че служба гранични сили на Великобритания
съгласно пристанищен Реф.№ DUN/CP/1221
от 06.03.2013 г. открили в МПС-то управлявано от ответника двама нелегални
емигранти. Съгласно писмо от 30.07.2013 г. на ищеца била наложена глоба в общ размер на 1600 британски
лири, отделно на това, на ответника била
наложена глоба от 600 британски лири за всеки един от превозваните
нелегални емигранти. Ищецът заявява, че
на 27.09.2013 г. заплатил по банков път наложената на фирмата
и на ответника глоби - 1999 евро
и на 19.11.2013 г. 2165 евро, или в общ
размер на 2850 британски лири, в евровата му равностойност на 3364 евро, след
което на 27.09.2013 г. трудовите правоотношения с ответника били прекратени.
Ищецът претендира заплащане от страна на
ответника на сума в размер на 6640.50 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – стойността на глоба от 2850 британски лири, наложена на
30.07.2013 г. във Великобритания за нарушение извършено на 27.03.2013 г., ведно
със законната лихва да изплащане на сумата, считано от 26.02.2016 г. до
окончателно заплащане , както и направените деловодни разноски . В първото
открито съдебно заседание , ищецът , на основание чл.214 от ГПК прави намаление на претенцията от сума в
размер на 2 850 британски лири на сума от 2 800 британски лири , с
левова равностойност 6 524 лева , което е допуснато с Протоколно
определение и делото е прекратено за разликата над намалената стойност на иска
.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Ответникът не оспорва обстоятелството, че на 27.02.2013 г. като командирован от ищеца управлявал МПС, в което контролните органи на Великобритания по миграцията установили трима нелегални емигранти, но заявява, че емигрантите били открити в ремаркето с превозвания товар, което възложителя нито пломбирал, нито заключил след натоварване на стоката. По време на проверката не били открити доказателства за предвидени уплътнения или катинари за предотвратяване достъпа до ремаркето. Ответникът заявява, че на ищецът била дадена възможност от органът за контрол на имиграцията да упражни правото си на поцесуална защита, включително и като му осигури необходимата информация за запознаване с относимото и приложимо британско законодателство, за което няма данни той да е упражнил това свое право. Ответникът твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 203 ал. 2 от КТ, нарушението не е умишлено, а плод на небрежност на ищеца, който е собственик на МПС-то. Моли да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните , че са били в трудово правна връзка
, като по силата на Трудов договор № 9 на 13.11.2012 г. , ответникът
изпълнявал при ищеца длъжността „ шофьор на товарен автомобил
/международни превози/“ . Също не налице спор
и се доказва от представеното Уведомление по чл.62 , ал.5 от КТ , че трудовото
правоотношение е прекратено , считано от 27.09.2013г. Съобразно Заповед №47/13.11.2012 г., т.е.
издадена по време на действие на трудовия договор , ответникът е бил
командирован за период 13.11.2012г. до 13.11.2014г. в РГермания , със задача „Управление на
товарен автомобил „ В периода на
командировката , видно от представените от ищеца Писма пристанищен Реф.№ DUN/CP/1221 от 06.03.2013
г. , съставено от МВР на
КВеликобритания , на 27.02.2013г. , в
Контролна зона в Контролна зона по имиграцията в КВеликобритания, в Дънкърк , в МПС , собственост на ищеца , управлявано
от ответника са открити два нелегални имигранти . От посочените документи , както
и от Акт за налагане на глоба , реф.№СРСАU12544/30.07.2014г. , че за
установеното нарушение , на собственика на МПС , т.е. ищеца е наложена глоба в
общ размер на 1600 британски лири (по 800 за всеки от емигрантите ) и на водача на МПС , обща
сума от 1200 британски лири (по 600
за всеки от емигрантите ). Ищецът заявява че е
заплатил наложените глоби , включително и като солидарен длъжник тези наложени на ответника , поради което
счита , че работникът носи имуществена отговорност за нанесената му имуществена
вреда . Имуществената отговорност по
чл.203 , ал.2 от КТ може успешно да се реализира , само ако работодателят
докаже всички елементи на фактическият състав очертан от посочената разпоредба
, разгледана във връзка с общият нормативен текст на непозволеното увреждане –
чл.45 от ЗЗД , а именно : наличие на
валидно трудово правоотношение по време на
реализиране на вредата , противоправност
на деянието, като противоправността е състояние на несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение; причинени вреди на
работодателя; причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда;
вина, като вината се определя като психическо отношение на дееца към
извършеното от него и неговите последици. Касае се за фактически състав, при
наличието на който отговорността е деликтна и се определя от общия граждански
закон. В разглежданата хипотеза, ищецът излага твърдения за умишлено причинена
му от ответника имуществена вреда, изразяваща се в заплатена от страна на
дружеството глоба, възлизаща на исковата сума. Предвид навадените от ищеца
твърдения, в случая е необходимо да се установи и наличие на умисъл при
ответника при извършване на нарушението. Установяването на вината при тази
нейна форма е в тежест на ищеца- работодател. Безспорно установени са наличието
на трудово правоотношение между страните за процесния период. Съдът приема за
установено и, че към датата на констатиране на разглежданото противоправно
деяние (превозване
на нелегални емигранти), ответникът е изпълнявал трудовите си задължения, като в
ремаркето, прикрепено към МПС, управлявано от ответника, съответните
компетентни органи са открили трима нелегални емигранти. Няма спор, че за това
нарушение на ищеца и ответника са наложени глоби, които са заплатени от ищеца.
Основният спор е относно наличието на умишлена вина у работника за извършване
на нарушението. Вината е психическо отношение на дееца към извършеното от него
и неговите последици. Тя се проявява в две форми- умисъл и небрежност, които
имат интелектуалното и волевото съдържание, определено в чл.11 от НК.
Разпоредбите на чл.11 от НК сочат, че общественоопасното деяние е извършено
виновно, когато е умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. Водейки се от горното се стига до извода, че вината винаги е
определена- умишлена в двете й форми на разновидност –(пряк и евентуален), и
непредпазлива- също в двете и форми на разновидност (престъпна самонадеяност или
небрежност- чл.11, ал.3 от НК). Дали е налице умисъл в неговите две разновидности или се
касае до непредпазливост (съзнавана или несъзнавана), се определя от обективните
обстоятелства. Имайки предвид изложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът не може да направи категоричен извод, че ответникът в
случая е действал при умисъл, защото липсват доказателства да е целял или
допускал настъпването на вредоносния резултат. Ето защо заключава, че в
разглеждания казус работодателят би могъл да търси отговорност на ответника (работника) единствено по реда на чл.203, ал.1 , във вр .
с чл.201 от КТ (Решение №870/24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №137/2010
г., IV
г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК). Поради изложеното намира, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се
присъдят и направените от него деловодни разноски в размер на 700 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Курт Европа Транспорт“ ЕИК *** , седалище и
адрес на управление : гр.Разград , ул.“*** , представлявано от О.К. , , съдебен
адрес *** , срещу И.Н.С. , ЕГН:********** , съдебен адрес *** , иск по чл.203 , ал.2 КТ вр. чл.45 от ЗЗД ,
за заплащане на сумата 6 524 (шест хиляди петстотин двадесет и четири ) лева , представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи
стойност на глоба от 2800 британски лири, която глоба е
наложена на ищцовото дружество на 27.02.2013г. от компетентните органи във
Великобритания, за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение-
превозване на нелегални емигранти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА „Курт Европа Транспорт“ ЕИК *** да заплати
на И.Н.С. , ЕГН:********** , сумата от 700 (седемстотин),
представляваща извършените по делото разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
СЪДИЯ: