Р Е Ш Е Н И Е

898/14.12.2016г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 08 (осми) декември Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 974 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба, ищецът „Еос матрикс” ЕООД гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т. твърди, че на 10.09.2012 г. между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и ответницата З.П.Г. бил сключен договор за потребителски кредит. По силата на същия, на последната била предоставена сума в размер на 27700,00 лева. Ответницата не изпълнявала задълженията си по договора, като оставала непогасена сума в размер на 23878,09 лв. – главница и 2690,13 лв. – лихви. На 29.09.2014 г. между ищеца и „СИБАНК“ АД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който банката прехвърлила на „Еос матрикс“ ЕООД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Г.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последната била уведомена за извършеното прехвърляне. На 26.01.2016 г. ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 128/2016 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Г. подала възражение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество, както следва: в размер на 5000,00 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит от 10.09.2012 г., представляващо част от общата дължима главница в размер на 23878,09 лв. за периода от 12.10.2013 г. до 12.10.2015 г.; в размер на 1560,00 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 12.10.2013 г. – 12.10.2015 г. върху заета сума по договора за потребителски кредит, представляващо част от общата дължима главница в размер на 2690,13 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските в заповедното и по настоящото исково производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата подава отговор на исковата молба. Същата оспорва претенциите като недопустими и неоснователни. Излага, че не е уведомявана за сключения от ищеца договор за цесия, поради което същият не се явява надлежна страна. Освен това, счита, че вземанията на банката, с която тя сключила договора не са станали предсрочно изискуеми. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит № РК12-05712 от 10.09.2012 г. е, че „СИБАНК“ ЕАД гр. София предоставило на З.П.Г. сума в размер на 27700,00 лева. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е 60 месеца. Към договора е приложен погасителен план, съдържащ всички падежни дати на дължимите от кредитополучателя месечни вноски. Според чл. 18.3. от договора, длъжникът се задължава при промяна на посочените постоянен и настоящ адрес незабавно и писмено да уведоми банката, като в противен случай всички съобщения, изпратени на посочените адреси се считат за получени. В чл. 21 от договора са описани хипотезите, при които банката има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника да обяви кредита за предсрочно изискуем, като първата от тях е когато длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или комисион. Съдът констатира от представения договор за прехвърляне на парични вземания от 29.09.2014 г., че банката прехвърлила на „Еос матрикс“ ЕООД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приложение № 1 към договора. Видно от протокол от 29.09.2014 г. на дирекция „Събиране на проблемни кредити“ при „СИБАНК“ ЕАД е, че била обявена предсрочната изискуемост на кредити, между които и този, сключен с ответницата. По делото е представено писмо /недатирано/ от банката до З.Г., в което последната била уведомена за обявената предсрочна изискуемост и сключения договор за цесия. Съдът констатира от известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка, че адресираната до ответницата на адрес с. Дибич, обл. Шумен, ул. „***“ № 18 пратка, съдържаща описаното по-горе уведомление не било доставено след посещение на адреса на 25, 26 и 28.10.2014 г., като е отбелязано, че лицето е заминало.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между банката и ответницата договор за кредит, на 12.09.2012 г. последната усвоила сума в размер на 27700,00 лв. По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на З.Г. към ищеца, както следва: главница – 23878,09 лв., договорни лихви – 2021,29 лв., наказателни лихви – 668,71 лв., законна лихва – 3215,94 лв. и разноски – 274,47 лева. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от страна на ответницата, като е отразило всички падежни дати на задълженията на последната.

От приложеното ч.гр.д. № 128/2016 по описа на ШРС се установява, че „Еос Матрикс” ЕООД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 26.01.2016 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 53/28.01.2016 г. срещу ответницата за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 26.01.2016 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 131,20 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът З.Г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 15.03.2016 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Еос матрикс” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответницата З.П.Г. в качеството ѝ на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 53/28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 128/2016 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за потребителски кредит от 10.09.2012 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 128/2016 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението по изготвената ССЕ.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че на 10.09.2012 г. между „СИБАНК“ ЕАД и ответницата З.Г. бил сключен договор за банков потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 60 месеца. Според цитираната по-горе клауза от договора, в хипотезите на неизпълнение на каквито и да е задължения по същия от страна на заемателя, целия дълг става предсрочно изискуем. Доказа се, че на 29.09.2014 г. банката упражнила това свое право, поради което всички задължения на ответницата са предсрочно изискуеми. В настоящият случай, обаче, ищецът не претендира всички вземания по договора, а дължима главница за определен период и дължима договорна лихва за определен период.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „СИБАНК“ ЕАД и „Еос матрикс“ ЕООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу З.Г. по процесния договор за кредит. Установи се, че банката изпратила уведомление до Г., но е видно, че същото не е получено от нея, тъй като не е открита на постоянния си адрес, съвпадащ и с настоящия ѝ такъв. В съответствие с уговореното в процесния договор за кредит, следва да се приеме, че Г. била надлежно уведомена от цедента за сключения договор за цесия.

Доказа се, че Г. не изпълнила задълженията си по договора, като не плащала дължимите от нея месечни вноски. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 23878,09 лв., както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на Г.. Видно от приложения погасителен план е, че дължимата от ответницата главница за претендирания период – от 12.10.2013 г. до 12.10.2015 г. възлиза общо на 11079,30 лв.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Еос матрикс” ЕООД гр. София от З.П.Г. за парична сума в размер на 5000,00 лв. / претендирания размер/, представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 10.09.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2016 г. до окончателното й изплащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:

В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период. И по отношение на този иска важат изводите за надлежното прехвърляне на вземането от страна на банката на ищеца От заключението на вещото лице и от приложения погасителен план се установи, че за периода 12.10.2013 г. – 12.10.2015 г. размерът на същата възлиза на 2912,45 лв., а претендирания ѝ размер е 1560,00 лв.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Еос матрикс” ЕООД гр. София от З.П.Г. за парична сума в размер на 1560,00 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.10.2013 г. – 12.10.2015 г.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Еос матрикс” ЕООД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 331,20 лв. и по заповедното производство в размер на 131,20 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.П.Г. с ЕГН **********,*** и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1715, район Витоша, жк. „***”, ул. „***“ № 4-6, представлявано от Р.И.М.-Т., че съществува вземане на „ЕОД МАТРИКС” ЕООД от З.П.Г. в размер на 5000,00 лв. (пет хиляди лева), представляващо парично задължение за връщане на заета сума за периода 12.10.2013 г. – 12.10.2015 г. по договор за потребителски кредит № РК12-05712 от 10.09.2012 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД и З.Г., прехвърлено на „Еос матрикс“ ЕООД чрез сключен договор за цесия от 29.09.2014 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2016 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 53/28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 128/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен.

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.П.Г. с ЕГН ********** и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр. София, че съществува вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от З.П.Г. в размер на 1560,00 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляващо парично задължение за плащане на лихва за периода 12.10.2013 г. – 12.10.2015 г. върху заета сума по договор за потребителски кредит № РК12-05712 от 10.09.2012 г., сключен между „СИБАНК“ ЕАД и З.Г., прехвърлено на „Еос матрикс“ ЕООД чрез сключен договор за цесия от 29.09.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 53/28.01.2016 г. по ч.гр.д. № 128/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА З.П.Г. да заплати на „Еос матрикс“ ЕООД гр. София направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 331,20 лв. (триста тридесет и един лева и 20 стотинки).

ОСЪЖДА З.П.Г. да заплати на „Еос матрикс“ ЕООД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 128/2016 г. на ШРС в размер на 131,20 лв. (сто тридесет и един лева и 20 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: