Р Е Ш Е Н И Е

946/30.12.2016г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на трети ноември , през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. №986 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с 124 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “ ЕОС Матрикс “ ООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , район Витоша , ж.к. „Малинова Долина „ , ул.“Рачо Петров – Казанджията” №4-6 , съдебен адрес *** срещу Д.Р.С. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че Ищецът излага, че на 08.12.2008 г, в гр.Шумен бил сключен Договор за Кредитна карта за бизнес клиенти с № 1222 между „Уни Кредит Булбанк" АД, в качеството му на Кредитор, и „.Доми -СМДЛ“ ЕООД е ЕИК ***, като кредитополучател и Д.Р.С. , в качеството му на солидарен длъжник, по силата на който „Уникредит Булбанк’" АД предоставил на кредитополучателя в деня на сключване на договора, кредит по бизнес кредитна карта с лимит в размер на 5000лв.(пет хиляди лева). На 25.11.2009г. между страните бил подписан Анекс №1 към Договор за Кредитна карта, с който увеличавали срока на ползване на разрешения кредитен лимит до 30.11.2010 г. На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 08.12.2014г. и приложенията към него между „УниКредит Булбанк" АД, с ЕИК *** и „ЕОС Матрикс” ЕООД, е ЕИК ***, задължението на ответника, произтичащо от Договора Кредитна карта за бизнес клиенти с № 1222 от 08.12.2008г. и Анекс №1/25.11.2009г. било изкупено от ищеца, като ответникът бил уведомен за извършената цесия. Ищецът подал заявление до ШРС за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 18.11.2015г. и било образувано ЧГД № 3008/2015г. и издадена Заповед за парично изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение. Ищецът претендира признаване за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 5000 лв., представляваща част от неизпълнено задължение по усвоен кредитен лимит по Договор за Кредитна карта за бизнес клиенти е № 1222 от 08.12,2008г. и Анекс №1/25.11.2009г, към нето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното и настоящото гражданско дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че не оспорва изложеното в исковата молба по отношение на сключения Договор за кредитна карта но счита, че претендираното вземане е погасено по давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “ ЕОС Матрикс “ ООД , заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 3008/2015г. г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №1553/23.11.2016г. , с която е разпоредено на длъжниците „.Доми -СМДЛ“ ЕООД е ЕИК 127581821, като кредитополучател и Д.Р.С. – солидарен длъжник солидарно да заплатя на ищеца в настоящото производство , сумата 5 000 лева – главница по Договор № 1222/08.12.2008г. за кредитна карта за бизнес клиенти и Анекс № 1 към договор № 1222/08.12.200 8г. за кредитна карта за бизнес клиенти , както и законна лихва , считано от датата на подаване на заявлението -20.11.2015г. , до окончателно и изплащане и сумата 100 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Д.Р.С. е подал възражение срещу издадената заповед , поради и което ищецът предявява настоящия иск .

По делото не е спорно и от представените писмени доказателства и приетата ССЕ се установява по категоричен начин , че по силата на Договор № 1222/08.12.2008г. за кредитна карта за бизнес клиенти , „Уникредит Булбанк’" АД е издала на „Доми -СМДЛ“ ЕООД е ЕИК *** кредитна карта , с разрешен кредитен лимит от 5 000 лева и срок на ползване на разрешения кредитен лимит – 30.11.20109г. Ответникът е подписал договора като солидарен длъжник , т.е. има всички задължения произтичащи от него. На 25.11.2009г. е подписан Анекс № 1 към договор № 1222/08.12.2008г. за кредитна карта за бизнес клиенти, с който срокът за ползване на кредитния лимит е удължен до 30.11.2010г. Анексът е подписан от солидарния длъжник . Както беше посочено , ответникът не оспорва , че кредитният лимит е усвоен и не е възстановен , а това се доказва и от заключението по ССЕ . Според ВЛ размерът на неизплатената главница е 5 067,78 лева – главница .

Ищецът е придобил качеството на кредитор по силата на надлежно сключен Договор за цесия от 08.12.2014г. Съобразно Пълномощно рег.№5911/2014г. на нотариус рег.№056 на НК , с район на действие СРС цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземанията , ето защо съдът приема , че чрез Уведомително писмо изх.№2390/28.09.2015г. ,, изходящо от ищеца , получено от ответника на 01.10.2015г. е осъществена процедурата по чл.99 , ал.3 от ЗЗД , т.е. цесията е породила действие спрямо длъжника .

Единственото възражение е на ответника е , че вземането е погасено по давност , което съдът намира за неоснователно . Съобразно цитирания по-горе Анекс , срокът на ползване на кредитния лимит е 30.11.2010г. , от която дата вземането за главницата от 5 000 лева става изискуемо , респ. започва да тече срокът на погасителната давност , който 5 години , съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД .Вземането не покрива никоя от хипотезите на чл.11 от ЗЗД , поради и което посочената разпоредба предвиждаща изтичане на три години за да погаси вземането по давност не е приложима . Подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК прекъсва течението на погасителната давност и т.к. това действие е осъществено на 18.11.2015г. или преди изтичане на пет години от датата на изискуемостта , вземането не е погасено по давност .

В обобщение , съдът счита , че в хода на делото ищецът е доказал по основание размер претенцията си , не е извършено погасяване чрез плащане , както и по давност , което прави иска изцяло основателен.

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в общ размер на 350 лева , от които 100 лева в заповедното производство и 250 лева извършени по настоящото дело .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК , че Д.Р.С. , ЕГН:********** , адрес *** дължи на “ ЕОС Матрикс “ ООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , район Витоша , ж.к. „Малинова Долина „ , ул.“Рачо Петров – Казанджията” №4-6 , съдебен адрес *** , в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Уникредит Булбанк’" АД , сумата 5 000 (пет хиляди )лева – главница по Договор № 1222/08.12.2008г. за кредитна карта за бизнес клиенти и Анекс № 1 към договор № 1222/08.12.2008г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 20.11.2015г. , за която сума по реда на чл.410 от ГПК има издадена Заповед №1553/23.11.2016г. , по ч.гр.д. № 3008/2015г. г. по описа на ШРС .

ОСЪЖДА Д.Р.С. , ЕГН:********** да заплати на “ ЕОС Матрикс “ ООД , ЕИК:*** , обща сума за деловодни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева , от която 100 лева , извършени в заповедното производство и 250 лева – извършени в настоящото дело .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС .

СЪДИЯ :