О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
711/12.3.2016г.
Шуменският районен
съд, девети състав, на дванадесети
март, две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
като разгледа
докладваното от съдията ГД № 524/2015г., по описа на ШРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба от ЕТ ***, с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., ***, представлявано
от Т. К. Д., срещу О.Й.Н., с
ЕГН: ********** ***; К.И.А., с ЕГН ********** ***8; „Екомес-2010“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Карл
Маркс“, № 29, II стопански двор, представлявано от О.Й.Н. и ЕТ „***.“, с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***,
представлявано от К.И.А.. Иска се да бъде признато за установено,
че задължение на ЕТ “***“
по изпълнително дело № 20157750400117 по описа на ЧСИ Ясен Бойчев е в размер на
16 429.13
лв. представляващо една пета част от заплатена сума в размер на 82 145.64 лв. Към исковата молбата са приложени писмени доказателства. В исковата молба е
инкорпорирано искане, с правно основание чл. 389 ГПК, за допускане
обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнението.
При
извършена проверка, по реда на чл. 130 ГПК, съдът намира исковата молба за
редовна, но предявеният иск за недопустим поради следното:
В обстоятелствената част
на исковата молба, се твърди следното: На 10.08.2009 г., по силата на Договор за
овърдрафт - партньор
от ТБ „Сосиете Женерал Експресбанк АД – Варна, в полза на ЕТ „***“, е бил отпуснат кредит, по който
ЕТ „***., е солидарен длъжник.
По силата на Допълнително
споразумение от 21.05.2012 г. към Договор за овърдрафт партньор, като съдлъжници встъпват „Екомес-2010“ ЕООД, О.Й.Н. и К.И.А.. Съгласно същото споразумение ЕТ „***.“ и „Екомес-2010“ ЕООД се задължават да отговарят за
пълния размер на дълга. По силата на Допълнително Споразумение
към Договора за овърдрафт – партньор, от 16.05.2013 г., „Екомес-2010” ЕООД встъпва в дълга
на ЕТ „***“, при условията на чл. 101 ЗЗД.
Въз основа изпълнителен лист от 23.08.2013г. по молба на ТБ „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - Варна, срещу ЕТ „***“, ЕТ „*** и К.И.А., като солидарни длъжници, е образувано ИД № 20138760400779/2013г, по описа на ЧСИ - Даниела Златева.
Твърди се, че „Екомео-2010“ ЕООД – Шумен, в качеството си на
солидарен длъжник,
погасил цялото задължение към ТБ „Сосиете Женерал
Експресбанк АД – Варна.
В следствие суброгиране на „Екомео-2010“ ЕООД - Шумен в правата на удовлетворения взискател, по негова молба, въз основа на изпълнителен лист
издаден по ЧГД №12344/2013г., по описа на ВРС, при ЧСИ Ясен Бойчев, с per. № 775, срещу ЕТ „***“, ЕТ „***, О.Й.Н. и К.И.А., е образувано ИД № 20157750400117/2015 г.. На 15.09.2015 г. ищецът – длъжник по
изпълнителното производство ЕТ „***“ получил ПДИ изх. № 03864/11.09.2015 г. от
ЧСИ Ясен Бойчев, със срок 14 дни, за доброволно погасяване на цялото
задължение към взискателя „Екомес-2010“ ЕООД, ЕИК ***, в размер на платеното от него
към банката в размер на 85 748, 48 лв..
Считайки, че всеки от солидарните
длъжници по тези правоотношения дължи съответната припадаща му се част от общия
размер на дълга, съобразно техния брой, на 17.09.2015г. ЕТ „***“ подал Възражение (Жалба) до ЧСИ
Ясен Бойчев, по което било образувано ВГД № 623/2015г., по описа на ШОC, прекратено за изпълнение
разпоредбите на чл. 436,
ал. 4, вр. чл. 262,
ал. 1, вр.
чл. 260,
т. 2
и т. 4
ГПК.
С молба вх. № 03133/03.12.2015г. до ЧСИ
Ясен Бойчев, ЕТ „***“, поискал извършване на редукция на
задължението съобразно броя на солидарните длъжници, по която ЧСИ се произнесъл със Становище изх. №
00126/12.01.2016г., с
което отказал такова поради неоснователност.
Ищецът ЕТ „***“ твърди, че с оглед
солидарната отговорност абсолютно незаконосъобразно от него, като солидарен
длъжник, се претендира цялото задължение по изпълнителното дело, с което обосновава
наличие на правен интерес от завеждане на настоящото производство с оглед
установяване на точния размер на задължението на ЕТ “***“ по ИД №
20157750400117/2015г., по описа на ЧСИ Ясен Бойчев. В петитума на исковата молба
ищецът твърди, че е заплатил сума в размер на 82 1545.64 лв., вместо дължимата
1/5 част , в размер на 16 429.13 лв.
На основа установеното, относно допустимостта на иска,
съдът намира следното:
Допустимостта
на иска следва да се преценява с оглед осигуряване на правните последици на
съдебното решение. Допустимостта на иска се
предпоставя от наличието на всички положителни процесуални предпоставки, като
липсата на която и да е от тях води до недопустимост на иска. Правният интерес и процесуалната
легитимация на страните са положителни процесуални предпоставки за съществуване и упражняване правото на иск, за които съдът следи
служебно.
В процесния случай ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на настоящият иск, релевирайки твърдения за недобросъвестност в действията на ЧСИ Ясен Бойчев, който не бил спазил разпоредбите на ЗЗД, не бил определил размера на
дълга правилно и коректно, а бил длъжен, по силата на
правата и задълженията, които притежава в качеството му на държавен орган, да
стори това. Предявеният положителен установителен иск е за установяване размер на парично
вземане определено от ЧСИ по образувано ИД. Доколкото размерът на сумите за
събиране по принудителното изпълнение се определят от съдебния изпълнител и
доколкото искът е предявен след като последният не е уважил искането за редукция на задължението
съобразно броя на солидарните длъжници, то ищецът по същество обжалва действията на съдебния
изпълнител. Настоящият състав на ШРС споделя
разбирането, че ако в разположение на ищеца има друг по – ефективен способ за
защита, то липсва интерес от получаване на търсената с иска такава – арг.
Решение № 207/2012г., постановено по ГД № 914/2011г., по описа на 4 г. о. на
ВКС. В разпоредбата на чл. 435 ГПК
лимитативно са изброени подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител, както и легитимираните лица. Длъжникът може да обжалва само изрично
посочените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК действия на ЧСИ. В разпоредбите на чл. 435 – 437
ГПК е регламентиран реда за това обжалване - жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до съответния окръжен съд, който съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2
ГПК, се произнася с окончателно решение, което не подлежи на обжалване и с това
решение се изчерпва процесуалния ред за защита на страната в изпълнителното производство.
/в този см. е т. 2 от ТР № 3/2005г. постановено по ТД № 3/2005г. на ОСГТК на
ВКС/.
Следователно
една от изискуемите положителни процесуални предпоставки за допустимост на
предявеният иск, не е налице и само на това основание настоящото производство
следва да бъде прекратено, като недопустимо - поради липса на правен интерес. Евентуално
произтекла от незаконността на действието на съдебния изпълнител вреда за адресата на
упражнената власт, на общо основание, подлежи на обезвреда при условията на чл.
441 ГПК.
Същевременно следва да се отбележи, че искът е насочен срещу
лица, за които не са релевирани твърдения, да оспорват правата на ищеца. Правният спор се индивидуализира чрез спорното
право, претендирано или отричано от ищеца. Това право предопределя, чрез своето
естество, чиито
права то засяга, ако съществува. Заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната
легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника, т.е. предопределя кои
са надлежни страни по делото. Процесуалната легитимация се обуславя от правното твърдение
на ищеца, заявено с иска. Това твърдение формулира пред съда правния
спор, чието разрешаване трябва да стане по реда на исковия процес. С други думи
процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни
факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното твърдение
на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и
петитума на исковата молба. Какво е действителното правно положение, е без значение
- в деня на предявяване на иска действителното правно положение е неизвестно и
едва съдебното решение ще каже дали то съвпада с правното твърдение на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира, че е
не е налице и втората изискуема процесуална предпоставка за допустимо - липса
на процесуална легитимация на ответниците, водеща до прекратяване на настоящото
производство.
Относно искането, с правно основание чл. 389 ГПК, за допускане
обезпечение на предявения установителан иск, чрез спиране на изпълнението.
Молбата е процесуално допустима - предявена е от активно
легитимирана страна, като компетентен
да се произнесе е съдът, пред които делото е висящо
– родово компетентният съд по адреса
на ответника. За
да допусне обезпечение на предявен
иск, съдът, на първо място, следва
да установи, че молителят има право за обезпечаване на иска. Такова право той
има, когато искът, чието обезпечаване се търси, е
допустим, вероятно основателен, както и когато е налице интерес от
обезпечаване, т.е. нужда от обезпечаване и посочената обезпечителна мярка е
подходяща и оправдана с оглед вида на търсената защита, като следва да се
установи кумулативната наличност на посочените предпоставки. Предвид изложеното
по – горе, че искът,
чието обезпечаване се търси, е
процесуално недопустим, поради липса,
както на правен интерес така и на
процесуална легитимация на ответниците, молбата се
явява неоснователна, поради
което следва да се остави без уважение.
Водим от
горното, на основание чл. 130 и чл. 389 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
Връща
исковата молба /прекратява производството по ГД № 524/2015г., по описа на ШРС/ предявена от ЕТ “***“, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „***”, № ***, представлявано от Т. К. Д., срещу О.Й.Н., с ЕГН: ********** ***; К.И.А., с
ЕГН ********** ***8; „Екомес-2010“
ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Карл
Маркс“, № 29, II стопански двор, представлявано от О.Й.Н. и ЕТ „***“, с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
ул. ***,
представлявано от К.И.А., като
недопустима - поради липса на правен интерес за ищеца и липса на
процесуална легитимация на ответниците.
Оставя без уважение искането, с правно основание чл.
389 ГПК, за допускане обезпечение на предявения отрицателен
установителен иск, чрез
спиране на изпълнението, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване пред ШОС, с частна жалба, в едноседмичен срок, като в частта за прекратяването - на основание чл. 130, изр.
2, а в частта за недопускане обезпечение на предявен
иск - на основание чл. 396, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: