Р Е Ш Е Н И Е

 

129/8.3.2016г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 44 по описа на ШРС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 238 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране гр. София, с което на „Енерго-Про Мрежи“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от П.Т., П.В., М. Б. и Р.Г.Ц. е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за нарушение на т.3.5.2 от издадената на дружеството лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока. В представената писмена защита излага подробно съображенията си за това.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представените писмени бележки излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна,  поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател „Енерго-Про Мрежи“ АД, ЕИК 104518621 е със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е и се представлява от П.Т., П.В., М. Б. и Р.Г.Ц., в качеството им на членове на Управителния съвет /УС/ на дружеството, заедно от всеки двама от членовете на УС.

На 24.02.2014г., служители на ДКЕВР извършили проверка и оглед на средства за търговско измерване /СТИ, електромери/ - СТИ на абонатен № 0105604178, находящо се в гр. Шумен, кв.Дивдядово, бул. Велики Преслав № 95. В хода на проверката, свидетелят Г.В.П. констатирал, че електромера с фабричен № 490267842, тип 5177D AMPY /еднофазен/, без пломба за първоначална метрологична проверка, година на производство 2003г., знак за одобрен тип 3773/2002. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 73-З-Е-2/24.02.2014г. В хода на проверката на длъжностното лице от ДКЕВР не бил представен Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ /електромер/. От извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД, съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г./, приложена към КП № 73-З-Е-2/24.02.2014г., служители на ДКЕВР установили, че като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана 2009г., т.е. описаното СТИ било с изтекъл срок на последваща метрологична проверка. Въз основа на установените факти, на 31.07.2014г. свид. П. съставил Акт за установяване на административно нарушение № КРС - 1235, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на т.3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката.  Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител, лице, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 238 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране гр.София, с което на „Енерго-Про Мрежи“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от П.Т., П.В., М. Б. и Р.Г.Ц. е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за нарушение на т.3.5.2 от издадената на дружеството лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.В.П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Показанията на свидетелят Г.В.П. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно т.3 от Специални условия, т.3.5. Измерване на електрическата енергия, т.3.5.2. от лиценз № Л-138-07/13.08.2004г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.

Според разпоредбата на чл.41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. По силата на разпоредбата на чл.26,ал.1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. А съгласно нормата на чл.43,ал.3 от Закона аз измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-412 от 16.08.2004г. на председателя на ДАМТН, Заповед № А-102 от 05.03.2010г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр.22 от 2010г./ и съгласно Заповед № А-441/13.10.2011г. на председателя на ДАМТН /обн. ДВ, бр.85 от 2011г./, последваща проверка на електромери – еднофазни, използвани по предназначение за отчитане на електроенергия при мощности до 10 MVA /включително/ се извършва на период шест години.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че по отношение на „Енерго-Про Мрежи“ АД е издадена Лицензия № Л- 138-07/13.08.2004г. от ДКЕВР и в този смисъл същото има качеството „енергийно предприятие“ по смисъла на Закона за енергетиката, което черпи права и за него се пораждат задължения съгласно посочената лицензия. В т.3.5 от същата е предвидено задължението на дружеството да поддържа средствата за търговско измерване на ел. енергия, доставяна на потребителите в състояние съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството ел. енергия. Включително и да извършва проверки, изпитания и контрол върху тях, т. е. и действия за подмяна на СТИ за извършване на последваща метрологична проверка. Следователно като лицензирано дружество, „Енерго-Про Мрежи“ АД е било длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. и действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок. С оглед на цитираните разпоредби правилно, обосновано и законосъобразно административно-наказващия орган е приел, че като лицензирано дружество, „Енерго-Про Мрежи“ АД, е било длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. действия за подмяна на гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок, както и че в конкретния случай от дружеството - жалбоподател не са били предприети действия за поддържане на процесното средството за търговско измерване /СТИ, електромер/ на абонатен номер № 0105604178, с фабричен № 490267842, тип тип 5177D AMPY /еднофазен/, без пломба за първоначална метрологична проверка, година на производство 2003г., знак за одобрен тип 3773/2002, съобразно тези изисквания.

Ето защо като не е поддържало средството за търговско измерване /СТИ, електромер/ на абонатен № 0105604178, с фабричен № 490267842, тип тип 5177D AMPY /еднофазен/, без пломба за първоначална метрологична проверка, година на производство 2003г., знак за одобрен тип 3773/2002, съгласно изискванията на чл.41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, „Енерго-Про Мрежи“ АД е нарушило т.3.5.2. от издадената му лицензия, с което е осъществило състава на чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката.

В случая процесното нарушение се установява от писмените и гласните доказателства по делото, а именно: Констативен № 73-З-Е-2/24.02.2014г., ведно с писмените доказателства към него и Одитен доклад № Е-Дк-169/12.05.2014г., приет с решение № 67/12.05.2014г. по т.3 на ДКЕВР. Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелят Г.П.. От страна на дружеството - жалбоподател не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни.

Неоснователно е оплакването на дружеството - жалбоподотел, че предвид общата формулировка на разпоредбата на  чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, следва да се извърши преценка относно това дали е налице неизпълнение на лицензията като цяло или се касае до изолирани случаи. Цитираната разпоредба предвижда налагането на имуществена санкция за нарушение на условията на издадената на енергийното предприятие лицензия, без да изброява поотделно всяко едно от възможните нарушения, които попадат в тази хипотеза. Подобно изброяване е ненужно, а и на практика почти невъзможно, като от липсата на такова не може да се направи извод, че за съставомерността на деянието по  чл.206,ал.1 от ЗЕ следва да са налице множество нарушения, които да сочат за неизпълнение на лицензията като цяло. Напротив, допуснатото нарушение, на което и да е от условията на издадената лицензия, е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на електроразпределителното дружество на основание  чл.206,ал.1 от ЗЕ.

Същевременно обаче настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.42,т.3 от ЗАНН от страна на административно-наказващия орган, като не е посочена дата, респективно не е посочен период на извършване на нарушението, като впоследствие това нарушение е пренесено и при издаденото процесно наказателно постановление. Необходимо е да се прави разграничение между дата на извършване на нарушението и дата на неговото установяване, като в конкретния случай се касае в непосочване на датата на извършване на нарушението. Според настоящият съдебен състав, тази непълнота - непосочване на датата на извършване на нарушението - представлява нарушение на разпоредбата на чл.42,т.3 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, която въвежда като задължителен реквизит точното посочване на дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата на извършване и прави така издаденото наказателно постановление незаконосъобразно, тъй като с датата на извършване на нарушението законът свързва редица правни последици. От съдържанието на акта за установяване на административно нарушение, а и от съдържанието на издаденото въз основа на него, наказателно постановление е видно, че същите не съдържат нито дата на извършване на нарушението, нито период, в който такова административно нарушение да е извършено. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е посочена датата 24.02.2014г., която дата е датата на съставяне на Констативен протокол № 73-З-Е-2/24.02.2014г., в който протокол са обективирани резултатите от извършения регулаторен одит на „Енерго Про Мрежи“ АД за спазване на условията на издадената лизенция за дейността „разпределение на електрическа енергия“. Самите проверки и констатациите относно изпълнение на задължения на дружеството – нарушител във връзка с притежаваната от него лицензия и в частност съответствието на средства за търговско измерване - електромери с изискванията на Наредбата за средствата за измерване и изискванията на чл.41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и т.3.5.2 от лицензията, са извършени в гр. Шумен на 24.02.2014г. Иначе казано посочената в акта за установяване на административно нарушение, а и в наказателното постановление дата, за която се твърди, че е датата на довършване на нарушението, не е 24.02.2014г. Настоящият съдебен състав не споделя релевираните от процесуалният представител на административно-наказващия орган възражения, че датата на проверката, при която е установено нарушението е датата, на която е довършено нарушението. Освен това, административно-наказващия орган е изложил мотиви и за това, че фактическия състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на средството за търговско измерване в определен срок. Според съдът в случая не е налице продължено нарушение, което се довършва с откриването му от компетентните органи, т.е касае се за формално нарушение, на просто извършване и с изтичането на срока се осъществява състава на конкретното административно нарушение и са налице законовите предпоставки да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя, поради което с изтичането на този срок нарушението е довършено. Административно-наказващият орган следва да прави разлика между дата на установяване на нарушението и дата на извършване на едно административно нарушение, тъй като тези дати не винаги съвпадат, както е и в настоящия случай. Очевидно датата на извършване на визираното административно нарушение и датата на неговото установяване от компетентния за това административен орган са различни. Така посочената дата в наказателното постановление дата - 24.02.2014г. не е и не може да бъде приета като дата на извършване на нарушението. Некоректното и неточно посочване като дата на извършване на нарушението датата на установяването на същото води до подвеждане и въвеждане в заблуждение на нарушителя относно фактическата обстановка, при която е осъществено то. Допуснато е съществено процесуално нарушение, опорочаващо издаденото и обжалвано наказателно постановление и води до незаконосъобразност на същото. Не бива да се забравя, че в конкретния случай се касае за ангажиране на отговорността на нарушителя за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент, съвпадащ с момента, в който е възникнало задължението за дружеството до краен такъв, в който нарушението е довършено или констатирано. След като в самото наказателно постановление не е посочена конкретна дата, от която започва да тече този срок за констатиране на метрологична годност, а чрез извършеното описание се е целяло да се стигне до съответна негова определяемост по пътя на тълкуването, то съдът счита, че повдигнатото административно обвинение страда от съществен порок на неяснота и неточност, която не може да бъде преодоляна по пътя на чл.53,ал.2 от ЗАНН. Административно-наказващият орган като не е разграничил датата на установяване на нарушението и датата, периода, в който същото е довършено, е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като съдът е счита, че този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо издаденото наказателно постановление.

Следва да бъде посочено, че съдът счита за некоректно позоваването от страна на административно-наказващия орган на нормата на чл.26 от НК. Институтът на „продължавано“ нарушение, не е присъщ за административно-наказателното право, доколкото съобразно чл.18 от ЗАНН - за всяко едно нарушение в определен период се налага отделно наказание. Иначе казано не може да се касае за повече от едно нарушения - през всеки от дните, от началния момент на периода, в който нарушителят е бил длъжен да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на закона.

Настоящият съдебен състав съобразявайки показанията на актосъставителя Г.П. и приложените по делото писмени доказателства счита, че неизпълнението на задължението във връзка с дейността на процесното дружество е довършено на 01.01.2010г., по - точно в първия присъствен ден - 04.01.2010г. и че с оглед приетата дата на извършване на нарушението се налага извода, че към датата на приключване на устните състезания действително е изтекла абсолютната погасителна давност, което обстоятелство препятства възможността за реализиране на административно - наказателната отговорност на лицето, привлечено да отговаря за извършеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Ето защо доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с изтичане, спирането, прекъсването на давностните срокове приложение следва да намерят разпоредбите на чл.80 и следващите от НК /действали към момента на извършване на деянието/. В конкретния случай дори да се приеме, че неизпълнението на задължението е извършено на 04.01.2010г., то тригодишния абсолютен давностен срок е изтекъл на 04.01.2013г. и с това се е погасила възможността на административно-наказващия орган законосъобразно да ангажира отговорността на дружеството-нарушител за извършеното от него нарушение. Още повече, съгласно разпоредбата на чл.34,ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. В случая не може да се приложи нормата на чл.34,ал.2 от ЗАНН в редакцията й от 27.07.2012г., с която е въведен нов по-дълъг давностен срок за ангажиране отговорността на нарушителите за извършените от тях административни нарушения по Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Това е така, защото според на нормата на чл.3,ал.2 от ЗАНН - относно прилагането на по - благоприятния за дееца закон, съдът счита, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като е издадено след изтичането на предвидения давностен срок, в който може законосъобразно да бъде издадено наказателно постановление.

Изцяло несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на административно-наказващия орган, че твърдяното да е извършено административно нарушение е такова по своя характер, че признаците на състава му се проявяват перманентно във времето. Що се отнася до конкретното задължение за „Енерго Про Мрежи“ АД, съобразно притежаваната лизенция, то е такова да бъде поддържан електромера като средство за техническо измерване, съобразно установените изисквания. В случая задължението на дружеството е да поддържа електромера изправен като средство за измерване и в частност да извършва първоначална и последваща проверка на средствата за измерване, като последващата проверка на еднофазните електромери се извършва на период от 6 години. Следователно, в рамките на 6 години от първоначалната проверка, дружеството следва да извърши последваща проверка на средството за техническо измерване. Доколкото не е спорно, че началната дата, от която започва да тече въпросният срок за последваща проверка е краят на 2003г., то би следвало да няма спор и, че последващата проверка на електромера следва да е извършена до края на 2009г., респективно до първия работен ден на 2010г. След като това е така, следва да се приеме, че „Енерго Про Мрежи“ АД осъществява състава на нарушението към 04.01.2010г., на която дата изтича срокът, в който дружеството е било длъжно да извърши последваща проверка на електромера. От тази дата за административно-наказващия орган възниква правомощието да установи извършеното административно нарушение. В конкретния случай обаче, административно -наказващият орган несвоевременно е упражнил правомощията си както да констатира, да установи извършеното административно нарушение, така и да издаде в рамките на сроковете, регламентирани в чл.34 от ЗАНН, наказателно постановление, посредством, което да ангажира законосъобразно отговорността на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Срокът, в който наказващият орган е могъл законосъобразно да ангажира отговорността на нарушителя за извършеното нарушение отдавна е изтекъл. Ето защо настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че едногодишния срок от извършване на нарушението, в което е могло да бъде наказано дружеството - нарушител е изтекъл и че образуването на административно-наказателно производство с акт за установяване на административно нарушение е недопустимо, както и че като не е отчел изтичането на предвидения давностен срок, за който наказващият орган е длъжен да следи служебно, а е предприел действия по санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал едно порочно и незаконосъобразно наказателно постановление.

Що се отнася до позоваването на съдебни актове, постановени по аналогични, според процесуалният представител на административно-наказващия орган, казуси от други съдилища, доколкото същите нямат тълкувателен характер - не са задължителни и не обвързват настоящият съдебен състав при постановяване на акта му при разглеждането на конкретния казус, с който съдът е сезиран.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че атакуваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 238 от 30.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране  гр. София, с което на „Енерго-Про Мрежи“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от П.Т., П.В., М. Б. и Р.Г.Ц. е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.206,ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за нарушение на т.3.5.2 от издадената на дружеството лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г., като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.                                  

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: