Р Е Ш Е Н И Е

263/27.4.2016г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и осми март 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 47/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Енерго-Про Мрежи” АД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 100/24.01.2015г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като привежда и доводи за маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: “Енерго-Про Мрежи” АД-гр.Варна е дружество, лицензирано за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на определена територия, описана в съответно приложение към издадената лицензия, включително и територията на обл.Шумен. На 31.01.2013г. лицето В.А.С. подал жалба до дружеството във връзка със сметка за потребена ел. енергия за периода 11.12.2012г. до 11.01.2013г., с място на потребление- гр.Шумен, ул.“Дедеагач“ №5, ап.10, която същият счел за висока. На 04.02.2013г. била извършена проверка по повод жалбата, като посоченият адрес бил посетен от служители на дружеството. Същите констатирали невъзможност за сверяване на вградения тарифен превключвател на средството за търговско измерване и извършили смяна на същото, като било монтирано ново такова с вграден тарифен превключвател. Бил съставен Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер №01001613, в който били вписани данните на демонтираното и на новото СТИ. При смяната обаче не присъствало лицето, подало жалбата или негов представител, поради което съставеният протокол не бил подписан от името на лица, присъствали на монтажа. Поради това на 12.02.2013г. С. подал нова жалба до дружеството, в която изразявал недоволството си от обстоятелството, че не е бил уведомен за подмяната. С писмо от 07.03.2013г. санкционираното дружество уведомило лицето, че не е нормативно задължено да уведомява своите клиенти за предстоящите подмени на средствата за търговско измерване. Впоследствие, с Решение №ПАМ-5/20.12.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране бил възложен одит на дейността на дружеството, в хода на който било изискано същото да представи постъпили жалби на потребители. При прегледа на представената жалба от В. С. от 12.02.2013г. изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 24.07.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е съставило Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер №01001613 в отсъствие на ползвателя и без подпис на негов представител или на свидетел, които удостоверяват присъствието им при съставянето на протокола. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева за неизпълнение на задължение по чл.61, ал.2 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР, които са неразделна част от издадената на дружеството лицензия.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Р.Х.Ц. и Р.А.М., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката предвижда специална санкция за енергийно предприятие, което наруши условията на издадената му лицензия. Макар и посочената норма да е санкционна, същата съдържа и изискуемото от енергийните предприятия поведение, а именно- да се въздържат от нарушаване на условията на издадената им лицензия. Понятието „енергийно предприятие“ е дефинирано в §1, т.24 от ДР на посочения закон, а именно-това е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон. Като лице, на което е предоставена лицензия за разпределение на електрическа енергия /Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г./, санкционираното дружество несъмнено се явява „енергийно предприятие“ по смисъла на цитираната норма. В това си качество същото е било задължено да спазва условията на издадената му лицензия. Същевременно по силата на чл.49, ал.2, т.7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката утвърдените общи условия на договори (ако такива се изискват) се явяват неразделна част от лицензията. В практиката си ВАС също трайно приема, че утвърдените от Комисията Общите условия, с които се уреждат условията, при които потребителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи на територията на съответното енергийно предприятие, могат да ползват електроразпределителните мрежи за снабдяване с ел. енергия, са неразделна част от лицензията според чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредбата / в този смисъл изрично са Решение № 12981 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2013 г., IV о., Решение № 13838 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2013 г., IV о., и др./. При тази нормативна уредба и съответстващата й съдебна практика дружеството-жалбоподател е било задължено да се съобразява с изискванията на Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, представляващи неразделна част от предоставената му лицензия. В чл.13, т.6 от посочените Общи условия е предвидена възможност за електроразпределителното предприятие да подменя по своя инициатива съществуващите средства за търговско измерване с нови, при условията на чл.61 от ОУ, а именно- при съставяне на съответен констативен протокол. По силата на чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ констативния протокол следва да бъде подписан от представителя на електроразпределителното предприятие и от ползвателя или от упълномощено от него лице, а в случай, че ползвателят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, предприятието има право да състави такъв, който се подписва от един свидетел, който не е служител на дружеството. В настоящият случай процесното СТИ е подменено в отсъствието на ползвателя или на негов представител. Това обстоятелство се установява на първо място от приложеният по делото Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер №01001613, в който липсва подпис на ползвателя, на негов представител или на свидетел по смисъла на чл.61, ал.2 от ОУ. От страна на санкционираното дружество се изразява становище за недоказаност на нарушението, тъй като не било установено дали посоченият протокол е автентичен и дали вместо него не е бил съставен друг. Тези доводи не могат да бъдат споделени, тъй като се опровергават от събраните по делото писмени доказателства и особено от приложените копия от жалба с вх.№1525077/12.02.2013г. и писмо по повод последната от 07.03.2013г., съставено от дружеството, което на практика потвърждава приетата от съда фактическа обстановка и в което е изразено мнение, че дружеството не е било задължено да уведомява своите клиенти за предстоящите подмени на средствата за търговско измерване. Следва да се отбележи, че процесното нарушение се изразява не в замяната на СТИ в отсъствието на ползвателя или на негов представител, а в съставянето на констативен протокол без подпис на ползвателя, на негов представител или на свидетел /в хипотезата на чл.61, ал.2 от ОУ/. Доколкото, както беше посочено по-горе, в съставения констативен протокол такъв подпис несъмнено липсва, а от събраните доказателства се установява, че друг протокол не е бил изготвен, следва да се приеме, че дружеството-жалбоподател действително е издало процесния Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер №01001613 в нарушение на изискванията на чл.61, ал.2 от ОУ, представляващи неразделна част от предоставената на дружеството лицензия, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Не биха могли да бъдат споделени доводите, изложени в депозираното от дружеството писмено становище, че не е доказано, че субект на нарушението е именно жалбоподателят. Обстоятелството, че дружеството извършва дейността си и на територията на обл.Шумен не само може да се счете за общоизвестно, но е видно и от самия констативен протокол, издаден от последното.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обстоятелствата около извършването на нарушението са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво деяние му е вменено. Мястото на нарушението е посочено изрично и няма данни същото да е определено неправилно. Наказващият орган също така правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание по реда на чл.206, ал.1 от ЗЕ, който предвижда специално наказание за случаи от вида на процесния. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН, по силата на който не следва да се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението при нарушение на Закона за енергетиката и подзаконовите актове по прилагането му. Санкционираното дружество възразява, че лицензията няма характер на подзаконов нормативен акт, поради което счита, че следва да бъдат приложени по-кратките срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая обаче се касае не за нарушение на подзаконов акт, а за неизпълнение на задължение по чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, при което срокът за образуване на административнонаказателно производство несъмнено е спазен.

Не са налице и основания да се счете, че процесното нарушение е маловажно, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, още повече, че от приложеното копие от писмо от 07.03.2013г., съставено от дружеството, е видно, че не се касае за пропуск или някакви особени обстоятелства, обусловили съставянето на протокол, без наличието на изискуемите подписи, а за неправомерна позиция на самото дружество. Следва да се отбележи също, че малко след издаването на обжалваното наказателно постановление е последвало изменение на санкционната разпоредба, като минимумът на предвидената за такива нарушения имуществена санкция е повишен десетократно-от 20 000 на 200 000 лева. При това положение е видно, че нарушаването на условията на издадената лицензия от страна на енергийните предприятия нарушава в съществена степен установения ред на държавно управление по смисъла на чл.6 от ЗАНН, като значението на такова нарушаване е отчетено от законодателя като повишено.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Санкцията е определена законосъобразно, в минималния размер, предвиден в закона, съобразно действалата към момента на нарушението и по-благоприятна за санкционираното лице редакция. При това положение атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 100/24.01.2015г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на “Енерго-Про Мрежи” АД-гр.Варна с ЕИК: 104518621, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: