Р Е
Ш Е Н И Е
194/5.4.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Шуменският районен съд, на
четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание
в следния състав:
при участието на секретаря В. И., като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 52/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 172232-F143640/23.11.2015г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП
гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО на Д.М.И., с ЕГН **********
е наложена „глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.5 ал.4 от КСО във
връзка с чл.3,ал.1,т. 2,б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован - не се явява лично
и не изпраща представител. Процесуалният представител на ТД на НАП гр. Варна –
административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.11.2014 г. била извършена проверка от инспектор по приходите в ТД НАП гр. Варна, офис Шумен на жалбоподателя Д.М.И. с пост. адрес ***. В хода на проверката било констатирано, че същата в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец юли 2014 г. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т. е. не по-късно от 25.08.2014г., съгласно изискванията на чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и от само осигуряващите се лица- за дължимите осигурителни вноски. Свидетелката Д.И.В. установила, че Декларация обр.1 за м.07.2014г. била подадена на дата 30.10.2014г.
За така констатираното
административно нарушение, свидетелката В. изпратила Покана до Д.И. до
постоянния й адрес и до адреса за кореспонденция с изх. №№ 7245Н3 и 7245Н2 от
26.11.014г. за явяване за съставяне на АУАН. Едната от Поканите била получена
лично от Д.И. на 03.12.2014г., но същата в указания й 7-дневен срок не се явила
за съставяне на АУАН. На 15.12.2014г.
свид. В. съставила Акт за установяване на административно нарушение № F143640, в отсъствие на
нарушителя на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН. В АУАН е отразено, че с горното
деяние била нарушена разпоредбата на чл.3,ал.1,т.2,б.А от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 26.08.2014г.
в гр. Шумен. Актът бил предявен и връчен жалбоподателя И. едва на 29.09.2015г., която
го подписала без възражения. В
последствие не било депозирано писмено
възражение в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на така
съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, било издадено наказателно
постановление № 172232-F143640/23.11.2015г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на
основание чл.355,ал.2 от КСО на Д.М.И., с ЕГН ********** е наложена „глоба” в
размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал.4 от КСО във връзка с
чл.3,ал.1,т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са
били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни
срокове, като съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
материалните и процесуални правила, което да води до незаконосъобразност и
неправилност на процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2,ал.1 от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3,ал.1,т.2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, Д.М.И., в качеството си на самоосигуряващо се лице е следвало да подаде декларация образец № 1 за данните за м. юли 2014г. в срок до 25.08.2014г. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.08.2014г. действително е допуснал административно нарушение, установено с разпоредбата на чл.5,ал.4 от КСО, във вр. с чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в АУАН.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените твърдения в жалбата за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, като по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК, съгласно който текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Въпреки, че е отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи е видно, че не са били подадени Декларации обр. 1 за 3 месеца.
Процесната
деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в
контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Не се събраха писмени
доказателства жалбоподателят да е внесъл, дължимите от него, осигурителни
вноски, а и съгласно ДОПК, при липса на подадена съответна декларация, дори и
да са правени вноски, същите не отиват по предназначение.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 172232-F143640/23.11.2015г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на
основание чл.355,ал.2 от КСО на Д.М.И., с ЕГН ********** *** е наложена „глоба”
в размер на 250 лева за нарушение на чл.5,ал.4
от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 б.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ,
като законосъобразно и правилно
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: