57/28.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и
седми през две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст.
А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 67 по описа на
ШРС за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 46-0000175 от 30.11.2015г. на Началника на
Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на П.И.И., ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева
на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за
нарушение на чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.
За Областен
отдел “Автомобилна администрация” - гр.Шумен - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
П.И.И. е правоспособен водач на МПС и на 03.11.2015г. управлявал товарен
автомобил – влекач “Даф ФТФХ 105.4 Т”, от кат. 3, с ДК № ТХ 0245 АК, в
композиция с полуремарке „Рейси РСБС 3524 ЛК, от кат. 04, с ДК № ТХ 9664 ЕХ, двете собственост на “Д.-К.”
ЕООД, гр.Добрич, като с посочения товарен автомобил бил извършван обществен превоз
на товари на дърва /в момента на проверката без товар/. Около 11.10 часа в област
Шумен, извън населено място, по главен път ІІ-3, км.10+912 посока гр.Шумен до
разклона за с.Ивански водачът бил спрян за проверка от служители при Областен
отдел “Автомобилна администрация” - гр.Шумен. Било констатирано, че
жалбоподателя, който в момента на проверката управлявал товарния автомобил няма
удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на Р България или заверено копие на Лиценз на Общността. При
извършената служебна справка от служители при Областен отдел “Автомобилна
администрация” - гр.Шумен в информационна система „Лицензи“ на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ било установено, че управляваното от
жалбоподателя пътно превозно средство не било вписано към лиценз. Също така
било констатирано, че жалбоподателя, който в момента на проверката управлявал
товарния автомобил няма заповед за превоза и трудов договор, заверено копие или
извлечение от него, с който да е назначен във фирмата, за чиято сметка се
извършва превоза и от който да са видни данните на работник и работодател,
датата на сключване и срок на валидност, както и на предното обзорно стъкло на
автомобила нямало поставена табела „Превоз за собствена сметка“. За констатираното
нарушение е издаден Акт за установяване на административно нарушение № 210113 от
03.11.2015г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.98, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на
нарушителя и е подписан от него, след като е изложил под формата на възражение,
че няма удостоверение, защото извършвал превоз за собствена сметка и не е
длъжен да носи такъв документ. Впоследствие се е възползвал от законното си право
и е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, с което като
писмено доказателство е представено заверено копие на лиценз на фирма “Д.-К.” ЕООД,
гр.Добрич № 11829, Заповед № 22/02.11.2015г., превозен билет № КС 245763/008904
от 02.11.2015г., фактура № 0000002751/02.11.2015г., справка за приетите и
отхвърлени уведомления, трудов договор № 46/23.04.2015г., сключен на 23.04.2015г.
между П.И.И. като шофьор и “Д.-К.” ЕООД, гр.Добрич, в качеството на
работодател. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
46-0000175 от 30.11.2015г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” - гр.Шумен, с което на П.И.И., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл.89,
т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на транспорта.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ц.Ю.В. и на свидетеля К.Л.К.
- свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите Ц.Ю.В. и К.Л.К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Производството
е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
При така
установената фактическа обстановка съдът установи, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
По силата на
разпоредбата на чл.6, ал.1 от цитирания закон обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“
води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава
удостоверение по образец, определен с наредбата по чл.7, ал.3, за всяко превозно
средство. Съгласно разпоредбата на чл.12б, ал.10 от Закона за автомобилните превози
превоз на
товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република
България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни
превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен
превоз на товари, т.е. разпоредбата на цитираната правна норма допуска да
се извършва превоз на товари, когато лицето, за чиято сметка се извършва
превоза, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че на датата на
извършване на проверката – 03.11.2015г. от органите на Областен отдел “Автомобилна
администрация” гр.Шумен жалбоподателят като водач на товарен автомобил,
извършващ обществен превоз на товари /в момента на проверката без товар/ между два пункта на
територията на Република България, а именно от отд. 99 – ф /Житница/ до с.Стефан
Караджово, обл.Ямбол, видно от пътен лист за извършване на обществен превоз №
0040613 от 02.11.2015г., в момента на проверката не е представил на
проверяващите длъжностни лица лиценз за превоз на товари в страната и
Общността. Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен
начин от разпита на свидетелите Ц.В. и К.К.. От страна на жалбоподателя не бяха
представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни.
По делото се
оспорва от страна на жалбоподателя обстоятелството, че с посочения товарен
автомобил е бил извършен обществен превоз на товари, като се твърди, че се
извършва превоз на товари за “собствена сметка” и то за сметка на “Д.-К.” ЕООД
-гр.Добрич, което е и собственик на самия товарен автомобил, с чиято помощ е
осъществен превоза. В същото време обаче органите на Областен отдел
“Автомобилна администрация” гр.Шумен при проверката са констатирали, че на предното
обзорно стъкло на управлявания от жалбоподателят автомобил не е била поставена
табела „Превоз за собствена сметка“ и водачът не им е представил изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ
документите при осъществяване на превози на товари за собствена сметка. В
разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ са изчерпателно
посочени документите, които водачът при извършване на превози на товари за
собствена сметка е длъжен да представи при поискване от контролните органи. В
точка 1 на посочената разпоредба като такива са посочени заверено копие на
трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което
съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за
който е сключен договорът.
Доколкото от
страна на жалбоподателя се излагат твърдения, че извършва превоз за собствена
сметка, като лицето, за чиято сметка се извършва превоза в настоящия случай е “Д.-К.”
ЕООД - гр.Добрич, то се налага извода, че трудовия договор на водача е следвало
да бъде сключен именно с тази фирма в качеството й на работодател. В тази
връзка съдът съобрази разпоредбата на
§1, т.4, б.”а” от ДР на ЗАвтП, който буквално е възпроизведен в чл.9 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, съгласно която “превоз на товари за собствена
сметка е превоз на товари без заплащане и формиране на печалба, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този
превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят
товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови
товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови
собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем
или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.”. В случая
обаче безспорно установено е, че жалбоподателят не е представил на
проверяващите инспектори изискуемите съобразно разпоредбата на чл.18 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008г. на МТ документите при осъществяване на превози на товари
за собствена сметка или доказателства за твърденията си, че извършва превоз за
собствена сметка, като такива е представил едва с депозираното няколко дни
по-късно възражение с Рег. 52-00-15-7467/06.11.2015г. по описа на Областен
отдел “Контролна дейност - ДАИ” - гр.Шумен, както и копие от лиценз за превоз
на товари № 11829 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка
или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията на “ДАН КОС” ЕООД гр.Добрич, с
валидност от 24.03.2014г. до 24.03.2019г., поради което съдът ги възприема като
защитна версия. Още повече в приложения по делото като доказателство превозен
документ – пътен лист е отбелязано, че извършва обществен превоз на дърва.
Ето защо,
поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят като не е представил издаденото
удостоверение на ППС за обществен превоз на товари в Република България или заверено копие на
лиценз на Общността е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.89, т.4 от Наредба № Н-33 от 03.11.1999г.
на МТ. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.93, ал.2 от ЗАвтП, съгласно която “Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 500 лв.“. Административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената
разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и
максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за
преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание
в законоустановения му, фиксиран размер.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган
за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира
преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.28
от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен.
Още повече, съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12. 12.
2007г. на ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за
неприложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата,
т.е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление
от гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити,
а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от
ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
46-0000175 от 30.11.2015г. на Началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” - гр.Шумен, с което на П.И.И., ЕГН ********** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл.89,
т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на транспорта, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: