В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито
заседание на двадесет и трети февруари двехиляди и шестнадесета година, в
състав:
Председател:
Ем.Ангелов
при
секретаря Валя С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №70 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 169667—F173061/04.11.2015 год. на Зам. Директор на ТД на НАП - гр. Варна с което на основание чл.185 , ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС на “Т. Фейс” ДЗЗД гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева /петстотин лева / . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като в съдебно заседание се представлява от управителя Т.Т., който поддържа депозираната жалба.
ТД на НАП - гр. Варна – административно
-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изпраща представител в съдебно заседание, но депозира становище, чрез
Цв.С.-старши юрисконсулт, с което оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следното:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2015г. служители на ТД на НАП гр.Варна офис Шумен извършили проверка
на търговски обект- студио за красота находящ се в Шумен ,ул. “Рафаил Попов” № 3
стопанисван от “Т. Фейс” ДЗЗД гр. Шумен .
В хода на проверката било установено че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да разпечата съкратен отчет на фискалната памет с нулиране и
запис във фискалната памет за оборот реализиран на 12.06.2015г. на фискалното
устройство в обекта с инд.№ ФП 44252653.
За констатираното нарушение на 31.07.2015г
в присъствие на управителя на “Т. Фейс” ДЗЗД
му бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №F173061 , като е посочено, че с горното деяние е осъществен състава на чл.39
ал.1 от Наредба № Н -18/13.12.2006г за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ. Актът е подписан от представител на дружеството без да са посочени възражения, като впоследствие
жалбоподателя се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които излага причините, поради които не е разпечатал
съкратен отчет на фискалното устройство , а именно, че съкратения отчет на
фискалната памет за 12.06.2015г. е разпечатан на 13.06.2015г., като причина за
това изтъква токов удар, довел до проблем в електрическото захранване на
12.06.2015г. и съответно невъзможност за разпечатване на съкратения отчет на
тази дата
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 169667—F173061/04.11.2015 год. на Зам.
Директор на ТД на НАП - гр. Варна с което на основание чл.185 , ал.2 вр. чл.185
ал.1 от ЗДДС на “Т. Фейс” ДЗЗД гр. Шумен е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева /петстотин лева / . .
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Ш. , както и от присъединените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наредба № Н-18/13.12.2006г. регламентира
условията, реда и начина за одобряване на типа, за отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно
обслужване на фискалните устройства. Посочената за нарушена разпоредба на чл.39, ал.1, от наредбата задължава търговец да разпечатва съкратен отчет на
фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби, като по делото е безспорно установено, че жалбоподателят на 12.06.2015г.
е извършвал продажби, съгласно записа във фискалната памет на фискалното
устройство в посоченият по горе търговски обект, но не е разпечатал съкратения
отчет на същата дата, което означава, че
е осъществил състава на чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Същевременно обаче, съдът на виждане се увери,
че съкратения финансов отчет за 12.06.2015г. е разпечатан в максимално ранен
час на 13.06.2015г, като причина за този факт жалбоподателя изтъкна повреда в
електрозахранването на търговския обект, породена от токов удар, което му е
попречило да го разпечата на 12.06.2015г.
Изхождайки от горното, съдът
счита, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на задължение към
държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в
ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва
да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен
състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият
се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчни
и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото
засяга базови обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване
на държавното управление, не представлява абсолютен императив, и не следва да
изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая са налице
данни, от които е видно, че жалбоподателя е направил всичко необходимо да разпечата съкратения отчет на
фискалната памет с нулиране и запис във фискалната памет за оборота, реализиран
на 12.06.2015г. веднага след, като е отстранил съществуващия проблем в
електрозахранването и сам е
предприел действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на
крайния срок. Същият не е имало за цел да избегне или да забави
заплащането на задълженията си, не са налице отегчаващи обстоятелства,
извършено за първи път и от него не са произлезли вреди - щети за фиска.
Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда
би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително
обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението,
което в случая не е налице.
Поради това санкционираната
деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на
чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с
предвидената в чл.185 ал.1 от ЗДДС санкция, да му отправи предупреждение, че
при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната
разпоредба санкция.
Налице са били всички предпоставки за
прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление
Поради
изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.
последно от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 169667—F173061/04.11.2015 год. на Зам.
Директор на ТД на НАП - гр. Варна
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Районен
съдия: