Р Е Ш Е Н И Е

121/2.3.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пл.Недялкова

Секретар Цв. К.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №133 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №177696-F191293/28.12.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.273 от ДОПК на А.И.Д. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за нищожно,поради липса на компетентност на органа, който го е издал и поради нарушаване на процесуалните правила, без да конкретизира в какво точно се изразяват. Алтернативно моли да бъде отменено като незаконосъобразно.Счита, че вмененото му административно деяние е несъставомерно. Оспорва контатациите в АУАН и в НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован , не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Във връзка с извършване на ревизия на лицето А.И.Д., възложена със ЗВР №1500001/11.09.2015г., св. Д.Н.Д. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен, изготвил Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх.№ 3982/15.09.2015г., в което подробно били описани документите, справките , които жалбоподателят следвало да представи в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен. В искането бил определен 14-дневен срок за представянето им. Връчено е лично на жалбоподателя на 16.09.2015г. С Решение №27008/01.10.2015г. срокът за представяне на документите бил удължен до 14.10.2015г., въз основа на постъпила молба от жалбоподателя. Решението му е връчено лично на 07.10.2015г. В предоставения срок исканите документи не били представени. На 15.10.2015г. бил съставен протокол №27007496, в който служители на ТД на НАП, Варна , офис Шумен констатирали, че задълженото лице А.И.Д. не е представил исканите документи и справки.Такива не били представени и до 19.11.2015г. , поради което на 20.11.2015г. св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F191293, в негово присъствие за нарушение на чл.13, във вр. с чл.22 ал.1 от ДОПК, извършено на 15.10.2015г.При предявяване и връчване на акта възражения не са отразени. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.273 от ДОПК на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. НП му е връчено лично на 07.01.2016г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. Д.Н.Д., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

В При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Наведените доводи за нищожност и незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП са неоснователни. В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.273, във вр. с чл.13 ал.1, във вр. с чл.12 ал.1 т.6 и т.7, във вр. с чл.22 ал.1, във вр. с чл.37 ал.2 и ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК за това, че жалбоподателя не е оказал съдействие на органа по приходите като не е предоставил информация в указания срок. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.273 от ДОПК, предвиждащ санкция за неоказване на съдействие на орган по приходите. Горепосочените разпоредби на ДОПК, с които е направена връзка, при квалификацията на нарушението, регламентират - задължението на участниците в производствата по ДОПК да оказват съдействие и да предоставят информация на органите на приходите – чл.13 ал.1; правото на органа по приходите да проверява документи, както и да изисква такива – чл.12 ал.1 т.6 и т.7; срокът за предоставянето им – чл.22 ал.1; задължението на лицето да представи доказателства - данни, сведения, документи, книжа и др., отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в производството, съответно правото на органа по приходите да изисква писмено от лицето представяне на доказателства – чл.37 ал.2 и 3; предоставянето на справки от лицата – чл.53; даване на писмени обяснения – чл.56.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че през 2015г на св. Д. е било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя, в хода на която св. Д. му е връчил искане за представяне на документи и справки. В жалбата не се оспорва, че в указания му срок, жалбоподателя не е представил на проверяващия орган посочените в искането документи и справки. Няма направени възражения в тази насока и в хода на административното производство. Като не е представил исканите от органа по приходите документи в указания срок до 14.10.2015г., жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от ДОПК. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на определения срок, то на практика на 15.10.2015г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

В случая не касае за маловажен случай. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното и осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение.

Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.273 от ДОПК.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №177696-F191293/28.12.2015г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.273 от ДОПК на А.И.Д. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: