Р Е Ш Е Н И Е

 

117/1.3.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:  

Председател:Пл.Недялкова  

Секретар Цв. К.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №136 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №177687-F190590/28.12.2015г. на Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на  А.И.Д. е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В  жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки  същото за нищожно,поради липса на компетентност на органа, който го е издал и поради нарушаване на  процесуалните правила, без да конкретизира в какво точно се изразяват. Алтернативно моли да бъде отменено като незаконосъобразно.Счита, че вмененото му административно деяние е несъставомерно. Оспорва констатациите в АУАН и в НП. Моли  да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован , не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. 

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 12.10.2015г. в ТД на НАП, офис Шумен, относно подаваните данъчно осигурителни декларации, св. Д.Н.Д. установил, че  А.И.Д.  в качеството си на  самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия, не е изпълнил задължението си  да подаде  Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. юни  2015г. в законоустановения срок указан в чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №Н-8/2005г. , а именно до 25 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, в конкретният случай до 27.07.2015г., вкл., тъй като 25.07.2015г. и 26.07.2015г. били неприсъствени дни. В деня на извършване на проверката била изпратена покана  до А.Д. да се яви в 7 дневен срок от получаването й  в ТД на НАП , офис Шумен за  предявяване и връчване на АУАН. Същата е получена лично на 06.11.2015г. В указания срок жалбоподателят не се явил, поради което на 17.11.2015г. св. Д.  съставил  срещу жалбоподателя, в негово отсъствие  АУАН  F190590 за това,  че  в качеството си самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия не е подал Декларация обр.1 за месец юни 2015г. по чл.2 ал.1 от Наредбата в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 27.07.2015г., с което  осъществил състава на  чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. Актът му е връчен лично на 20.11.2015г. Възражения не са отразени. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.355 ал.2 от КСО на жалбоподателя е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. НП му е връчено лично на 07.01.2016г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя  - свид. Д.Н.Д., който  потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

В При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Наведените доводи за нищожност и незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП са неоснователни. В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

Производството е от административно наказателен   характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя  е ангажирана на основание чл.355 ал.2, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирани от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",  и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно  Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. юни 2015г.следвало да се изпълни до 27.07.2015г., включително, доколкото  25.07.2015г. и 26.07.2015г. са били неприсъствени дни. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие  в рамките на законово определения срок, то на практика вече  на 28.07.2015г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава  на нарушението, както от обективна  така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

В случая не касае за маловажен случай. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни  за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че по делото няма данни декларацията да е била подадена и след констатиране на нарушението от органите на НАП.

Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства,  които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.  Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.355 ал.2 от КСО. 

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната  отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното  и  на основание  чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №177687-F190590/28.12.2015г. на Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на  А.И.Д. е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

Районен  съдия: