147/12.3.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв. К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 158 по описа за 2016г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № В – 036648 от 23.11.2015г. на Директора на Регионална дирекция за
области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към КЗП, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 и чл.210а от Закона за защита на потребителите на
жалбоподателя “МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр.София е наложена имуществена санкция в размер
на 1000лв.,
за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.4 и чл.68и т.4 от ЗЗП. Жалбоподателят
моли съда да отмени наказателното постановление като излага подробно доводите си за
това в жалбата си. Оспорват констатираното нарушение по същество, както и че НП
било издадено извън срока по чл.52 ал.1 от ЗАНН. В съдебно заседание редовно призован
представител не се явява.
За АНО редовно призован, представител
не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа
страна: На 06.04.2015г. служители на КЗП
– ТД Варна извършили проверка в
търговски обект – магазин „Боб“, находящ се в гр. Шумен, бул. “Симеон Велики“
№28, магазин „Кауфланд“, в който търговската дейност се извършвала от
“МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр.София. Проверката била по повод постъпила потребителска
жалба с вх. №В – 03-842 от 03.04.2015г. от потребителя А.К.С.. В жалбата С.
посочил, че на 04.03.2015г. сключил
договор за доставка на
телекомуникационна услуга като при сключването заплатил авансово месечна такса в размер на 24.80 лева. Шестнадесет дни по –
късно предоставянето на услугата било
прекратено като за възстановяването й по
искане на дружеството следвало да заплати 50 лева, тъй като бил провеждал
разговори с чужбина. Потребителят подал
жалба с искане в срок до
31.03.2015г. да му бъде възстановена половината от авансово заплатената такса,
тъй като услугата му била предоставяна само 15 дни, което не било сторено от
дружеството. При проверката служителите
на КЗП установили, че потребителят на 04.03.2015г. сключил Договор №504262177
за предоставяне на телекомуникационна услуга. При сключването заплатил 14 лева стартов пакет и авансово 9.90 лева
месечна такса.Било установено след справка в електронната система на
дружеството, че услугата била предоставяна до 21.03.2015г., след което е
прекратена. По искането на потребителя за възстановяване на част от таксата
нямало отговор или становище. Резултатите от проверката били обективирани в
констативен протокол № К - 0196352, съставен на място на същата дата в
присъствието на В.И.Г. - продавач в обекта,
на която е и връчен. Било наредено представител на жалбоподателя на
13.04.2015г. да се яви в офиса на наказващия орган в гр.Шумен и да представи
становище по жалбата на потребителя, както и разпечатка от разговорите му до
момента на прекратяване на услугата. На 15.04.2015г. се явил В.Г.Х. - упълномощен представител на дружеството, който
представил становище във връзка с съставения
констативен протокол. В
становището се посочва, че съгласно
чл.40б от Общите условия дружеството имало
право да извършва първоначална или
текуща кредитна оценка на абонатите за ползване на услугите, с оглед преценка
събираемостта на вземанията. В зависимост от
кредитната оценка дружеството имало право да откаже или преустанови свързване към мрежата, а в конкретно посочени
хипотези да откаже възстановяване на спрян достъп. По отношение на конкретния потребител,
посочват, че поради отчетени голям брой изходящи международни повиквания за
кратък период от време, на стойност близка до кредитния лимит, дружеството се е възползвало от правото си да изиска внасяне на гаранционна сума в
размер на 50 лева и ако такава не бъде внесена – да преустанови достъпа до
мрежата. Посочват също така, че международни разговори не се включвали нито в
стартовия пакет, нито в пакета по конкретния тарифен план. Считат жалбата на
потребителя за неоснователна.
Въз основа на представените документи и констатациите от
извършените проверки на централно ниво Председателя на КЗП издал заповед
№ 555/30.07.2015г., с която било
забранено на “Мобилтел” ЕАД при упражняване на дейността си да използва нелоялна нелоялна търговска
практика, а именно : да налага всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато
потребителят желае да упражни правата си
по договора, включително искане от търговеца за авансово заплащане на
гаранционна сума от 50 лева и последващо спиране на доставката на договорената
услуга , като по този начин отнема правото на потребителя да използва
предоставените му минути по предварително заплатени пакети, в нарушение на
чл.68в, във вр. с чл.68г т.4 и чл.68и т.4 от ЗЗП . Цитираната заповед била
издадена, въз основа на решение на КЗП.
На 26.08.2015 г. била изпратена покана
до “Мобилтел“ ЕАД, с която били поканени
да се явят на 03.09.2015г. в сградата на РД на КЗП в гр.Шумен за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. Същата е получена на
27.08.2015г. На 10.09.2015г. св. В.К.Г.
– гл. инспектор в КЗП – ТД Варна съставил срещу “Мобилтел“ ЕАД акт № К – 036648,
в отсъствие на представител на дружеството, за нарушение на чл.68в, във вр. с
чл.68г т.4 и чл.68и т.4 от ЗЗП. Връчен е на 03.11.2015г. на служител в
търговския обект, на основание чл.233 ал.4 от ЗЗП. В акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в
законоустановения срок Въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН. На
основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на
жалбоподателя “МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр.София е наложена имуществена санкция в размер
на 1000лв.
за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.4 и чл.68и т.4 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите
В.К.Г. - актосъставител и Н.И.Й. - свидетел при съставяне на акта и
установяване на нарушението, както и от
приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи:В хода на административно – наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени
на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити.Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Съдът не възприема за
основателен довода на жалбоподателя за отмяна на НП поради незаконосъобразност и поради явно нарушение на процедурата по издаването на НП с оглед изтичане на срока по
чл.52 ал.1 от ЗАНН, тъй като срокът указан в чл.52 ал.1 от ЗАНН е инструктивен
за издаването на правораздавателния акт, какъвто е НП и издаването му след
изтичане на този срок не води до неговата незаконосъобразност. Такива последици
би имало за НП, ако бе изтекъл шестмесечния срок визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН.
На жалбоподателя
“МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр.София е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.68в, във вр. с
чл.68г ал.4 и чл.68и т.4 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява
нелоялните търговски практики. Съгласно чл. 68г ал.4 от ЗЗП нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к, а кои търговски практики са агресивни
е регламентирано в чл. 68з от същия закон. Съгласно чл.68и т.4 от
ЗЗП при извършването на преценка дали при използването на дадена
търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или
злоупотреба с влияние, се взема предвид и налагането на всякакъв вид прекомерни
и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да
упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или
да избере друга стока или услуга или друг търговец.
Въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено,
че дружеството – жалбоподател е осъществило от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл.68в, във вр.
с чл.68г ал.4 и чл.68и т.4 от ЗЗП. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което
са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и
няма индиция за тяхната заинтересованост. Дружеството не оспорва направените
констатации.
Цитираните от жалбоподателя разпоредби съдържащите се в Общите условия са несъотносими в конкретния случай.
Безспорно се установи по делото, че със спиране на доставката на договорените
услуги, жалбоподателя е отнел правото на потребителя да използва
предоставените му минути по предварително заплатени пакети. Дружеството
налага на потребителя да заплати гаранционна сума в размер на 50 лева, само
поради това , че в кратък период от време били отчетени голям брой международни разговори, с което
обаче не е надвишил договорения кредитен лимит и за да бъде принуден
потребителят да заплати гаранцията дружеството спира доставката на вече
заплатената услуга. Налице е нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и т.4 от ЗЗП.
В случая по отношение на дружеството е налице
безвиновна /обективна/ отговорност, състояща се в неизпълнение от страна на
дружеството на вменено му с нормативен акт задължение в качествно му на търговец, който предлага услуги на
потребителите.
Наложеното
наказание е в минимално предвидения размер.
Въз основа на тези констатации, съдът
намира че жалбата е неоснователна. Съдът намира, че в процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за
различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.
Последно от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В – 036648 от 23117.2015г. на Директора на Регионална дирекция за
области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към КЗП, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 и чл.210а от Закона за защита на потребителите на
жалбоподателя “МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр.София е наложена имуществена
санкция в размер на 1000лв.
за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68г ал.4 и чл.68и т.4 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: