Р Е Ш Е Н И Е

148/14.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №159 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-036666/21.12.2015 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.З. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Вели №46В, Магазин „М-ТЕЛ”. Потребителят Лапотишкин на 11.03.2015 год. закупил от търговеца мобилен телефон, марка “Леново“, модел А319. Поради повреда в апарата потребителят на 12.10.2015 год. предявил рекламация №RMSH05202521. В съставения приемен протокол било отразено, че телефона се предава за ремонт, а в техническо състояние и описание на несъответствието било описано, че при включване се вижда само бял екран и че има следи по удари по панелите. В същото време в протокола не било описано състояние на сензора за проникване на влажност, както и че е констатирана корозия по която и да е част на апарата. На 16.10.2015 год. потребителят бил уведомен, че му се отказва гаранционен ремонт, тъй като било констатирано наличие на влага в телефона. По този повод потребителят подал жалба №В-03-2505/20.10.2015 год. до КЗП.

По този повод на 03.11.2015 год. в търговския обект на дружеството на посочения по-горе адрес била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. По време на проверката от представители на дружеството-жалбоподател били изискани становище по потребителската жалба и документ, от който да е видно, че при приемане на телефона за рекламация на 12.10.2015 год. е отразено, че същият е бил мокрен, навлажняван или с активен индикатор за влага. Било установено, че телефонът се намира в магазина и че същия не е отремонтиран. На 09.11.2015 год. от дружеството било представено писмено становище, в което признават факта, че са отказали да приведат потребителската стока в съответствие с договора за продажба, позовавайки се на констативен протокол, издаден от „Булграм“ ЕООД, в който като основание за отказ от ремонта било описано активен индикатор за влага, корозия, окиси по основната платка. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0222146/03.11.2015 год. и Констативен протокол №К-0222189/07.12.2915 год.. С писмо изх.№032505/16.11.2015 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 20.11.2015 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата е получена от дружеството на 17.11.2015 год. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-036666/15.11.2015 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Поради неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен на представител на дружеството, който не е изложил възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-036666/21.12.2015 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „МОЛИТЕЛ“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.З. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.222а от ЗЗП, във вр. с чл.233 от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й.– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ и анулиране на гаранцията. Като мотив за анулиране на гаранцията дружеството сочи, че е било констатирано корозия по платката на телефона.

Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват на търговската гаранция, която „Молител“ ЕАД предоставя, гаранцията за телефона не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените от потребителя повреди, отразени и в документите по делото, се намират в пряка причинна връзка с констатираната корозия на платката, както и че същата е била налична към момента на приемане на телефона в обекта на фирмата. В този смисъл в представеното Становище от 09.11.2015 год. е отразено, че е констатирана корозия по платката и окислителен процес, както и че корозията води до възникването на повреди по платката и причинява различни дефекти, като може да доведе и до повреди, идентични с описаните. В същото време обаче, липсват доказателства, че описания дефект – наличие на бял екран при включване на телефона, се намират в някаква връзка с констатираната корозия. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на телефона в обекта на дружеството не е било описано, че стикерът за влага е активен и че показва следи от влага или корозия по апарата. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от влага не може да се сподели извода, че посочения дефект се дължи на наличие на корозия по платката и очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от заливане с течности или друго външно въздействие, поради което не са били налице условията за отнемане на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението. В тази връзка съдът намира, че действително в наказателното постановление неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 16.10.2015 год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 12.11.2015 год. въпреки, че към датата на извършване на първата проверка на дружеството посочената дата все още не е била настъпила и срока не е бил изтекъл, към датата н съставяне на акта за установяване на административно нарушение и до посочената по-горе дата нарушението не е било отстранено и телефона не е бил отремонтиран. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпроси и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.

При обсъждане на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че на жалбоподателя е била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, като в последствие в текстовата част, указваща начина, по който същата може да бъде заплатена в 7-дневен срок е била изписана сумата от 2000 лева. В същото време обаче съдът намира, че посоченото несъответствие не е довело до навъзможност дружеството да разбере каква санкция му се налага и в какъв размер, доколкото по недвусмислен начин в диспозитива на наказателното постановление цифром и словом е посочено, че на дружеството се налага имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влязло в сила наказателно постановление за други две идентични по вид нарушения, поради което е наложил наказание в размер над минимума и под средния на предвидения в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието с оглед на изложеното по-горе се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е следвало санкцията да бъде наложена в размерите посочени в разпоредбата на чл.231 от ЗЗП. В същото време обаче така наложеното наказание се явява по-благоприятно за нарушителя и доколкото посоченото несъответствие не е довело до нарушаване правото на защита на дружеството, не може да се счете за съществото и водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление. С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА №В-036666/21.12.2015 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.З. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: