Р Е Ш Е Н И Е
62/3.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На трети февруари през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 161 по описа на ШРС за 2016г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 036661/21.12.2015г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Мобилтел”
ЕАД, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/
лева на основание чл.222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр.
чл.113, ал.1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това
в жалбата.
В съдебно
заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява лично и не
изпраща процесуален представител.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Мобилтел” ЕАД, гр.София, представлявано от А.В.Д. и М.З. извършва
търговска дейност в стопанисвания от него магазин „М - Тел“ за продажба на
мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях, и далекосъобщителни услуги,
находящ се в гр.Шумен, бул.”С. Велики” № 46. На 02.09.2015г. е извършена
проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по повод
постъпила потребителска жалба от И.Д.И. с Вх. № В – 03 - 2061 от 27.08.2015г.
за отказ от гаранционно обслужване на мобилен телефон марка “Microsoft”, модел „Lumia 535 DS“. В хода на
проверката в търговския магазин било установено, че на 08.07.2015г. потребителят И.Д.И. от гр.Шумен получила от посочения магазин по
силата на договор за лизинг мобилен телефон марка “Microsoft”, модел „Lumia 535 DS“. На 13.07.2015г. потребителя И. предявила рекламация по повод телефона
поради проявен дефект. Телефона бил щателно огледан и бил оформен протокол за рекламация
№ RMSH07187751, в който при
приемането е вписано без забележки по външния вид. Впоследствие била изготвена
и Сервизна поръчка № SOSH07202319/13.07.2015г. със същото описание на телефона.
На 01.08.2015г. дружеството издало Решение за рекламация към посочената
сервизна поръчка № RMSH07187751, с което се изразявало становище, че
рекламацията е неоснователна, а гаранцията не се признава и стоката се връща
без ремонт. Решението било основано на Констативен протокол от 27.07.2015г. на
Сервиз „Мост Компютърс“ ООД гр.София, в който се сочи: „след направена
диагностика в сервиз Jabil e установено, че апарата има корозия, наличие
от следи от заливане“, като към тези забележки няма описано състояние на
стикера за проникване на влага. Освен това, по-долу в цитирания протокол е
описано: „поради всичко това не може да се приеме този случай като гаранционен
ремонт“, тъй като „гаранцията се отнася само за проявени фабрични дефекти“. Тъй
като апаратът бил върнат на потребителя на 01.08.2015г. неотремонтиран,
впоследствие на 27.08.2015г. И. подала
потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. Резултатите от проверката били
обективирани в Констативен протокол № К - 0218922 от 02.09.2015г. За изясняване
на обективната истина на търговеца било дадено писмено разпореждане,
обективирано в цитираният констативен протокол, да представи в офиса на
Комисията за защита на потребителите в гр.Шумен становище по потребителската
жалба и доказателства относно твърдението, че при приемането на телефона за
рекламация на 13.07.2015г. е бил мокрен. От страна на
търговеца на 09.09.2015г. са били представена следните писмени документи, както
следва: Становище по потребителска жалба № В – 03 - 2061 от 27.08.2015г., 2 бр.
пълномощни, Протокол на Сервиз „Мост
Компютърс“ ООД гр.София и Договор за продажба на изплащане № 501387644 от 28.07.2015г.,
приети с протокол за Протокол за проверка на документи № К – 091970 към
констативен протокол № 0218922 от 02.09.2015г. С цитирания протокол е дадено
указание за явяване на управителя или упълномощено лице на ЕАД „Мобилтел“ на 14.09.2015г. с оглед съставяне
на акт за установяване на административно нарушение Впоследствие била извършена и проверка по документи и проверяващите
установили, че търговецът не е привел в едномесечен срок от предявяване на
рекламацията стоката в съответствие с договора за покупко - продажба. Тъй като на 14.09.2015г. не се явил
управител или друг представител на „Мобилтел“ ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, впоследствие
- на 10.11.2015г.
на основание чл.40,
ал.2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № К-036661, като актосъставителят е описал тези свои констатации и
квалифицирал нарушението като такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, а именно: търговеца не е изпълнил административното си
задължение да приведе в съответствие стоката с договора за продажба и от
01.08.2015г. е в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Цитираният
акт за установяване на административно нарушение на 21.04.2015г. бил връчен на
лицето Н.М.Н. – управител на проверявания
магазин и подписан от него, без да изложи
възражения, като връчването било обективирано в Констативен протокол № К - 0222251 от 23.11.2015г.
Впоследствие дружеството - нарушител не се
е възползвало от законното си право и не е
депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В
- 036661/21.12.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Мобилтел” ЕАД, гр.София е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание
чл.222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.113, ал.1 от
ЗЗП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят Н.И.Й. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе
в съответствие с договора за продажба, а в ал.2 на цитираната правна норма се установява срока
за това - привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на
същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е
дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4 от цитирания закон, от която става
ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка
или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.
Дружеството - жалбоподател
несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл.104,
ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята
търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски
стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на
процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче Административен
съд – гр.Шумен
приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на
устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане
на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си
качество лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност -
и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на
търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в т. см. Решение по КАНД № 823/2014г. по описа на
ШАС и др./.
Предвид изложеното
съдът намира, че по силата на чл.113,
ал.1 и ал.2
от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив - потребителят е
получил изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите
условия за предоставяне на търговска гаранция на „Мобилтел“ ЕАД, които са
неразделна част от гаранционната карта, според които дружеството не осигурява
гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане,
удар, проникване на влага, намокряне и други външни въздействия. Липсват обаче
доказателства, че повредата е причинена от намокряне или друго увреждащо външно
въздействие. При приемането на телефона в магазина не са били констатирани
следи от намокряне и в съставената сервизна поръчка не е отразено, че стикерът
за влага е активиран, въпреки,
че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно
телефонът да е бил намокрен след приемането му за ремонт. Не може да бъде
споделено становището, изложено в депозираната от санкционираното дружество
жалба, че е невъзможно при приемането на телефона да бъде констатирано
състоянието на индикатора за влага, тъй като нанесените щети по платки, кабели,
активиран стикер за влага и други части от вътрешността на апарата могат да
бъдат установени единствено от компетентни лица в оторизиран от производителя
сервиз. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи
дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или
апаратът е намокрен след предявяването на същата. По изложените съображения,
доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на влага преди момента
на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за
отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни
условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с
претендираното намокряне. Това становище се споделя и в практиката на
Административен съд – гр.Шумен.
В решението по КАНД №
70/2014г. по описа на ШАС,
касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към
момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни
процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на
апарата да е имало следи от течност във вътрешността му, но не е изключено тази
течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото
решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване
на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е
посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка
между намерената течност и дефекта. Също така
в практиката си Административен съд – гр.Шумен изрично приема, че задължението
по чл.113,
ал.1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект на стоката, който е
съществувал към момента на продажбата и се е проявил впоследствие, така и
когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на
стоката и която следва да бъде отстранена от търговеца /арг от Решение № 145/2015г. по КАНД № 116/2015г. по описа на
ШАС и др./.
Както беше посочено по-горе, в случая липсват убедителни доказателства, че
повредата е настъпила при обстоятелства, различни от обичайната употреба на
апарата, при което и не е било налице основание за отказ от гаранционно обслужване.
Това становище е споделено и в решението по КАНД № 92/2013г. на ШАС, в което
се посочва, че разпоредбата на чл.108
от ЗЗП не променя с нищо задължението на търговеца по чл.105
от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от доставянето
на стоката. В разглежданият случай е прието, че релевантните факти, обуславящи
ангажирането на административно -
наказателната отговорност на търговеца, са безспорно
установени - налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът неправилно
е анулирал гаранцията, вместо да приведе потребителската стока в съответствие с
договора. Сочи се също, че условията, при които не се признава гаранцията, са
изброени в гаранционната карта, но по делото тяхното наличие не е несъмнено
установено. В цитираното решение Административен съд – гр.Шумен приема изрично, че търговецът е
следвало да ангажира доказателства, че апаратът е бил в състояние, изключващо
гаранцията към момента на предявяване на рекламацията, което не е сторено а
напротив -
телефонът е приет от служителя на дружеството - нарушител без забележки и
констатации в тази насока.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе
и предвид установената в настоящия съдебен район практика съдът приема, че
търговецът е дължал привеждането на стоката в съответствие с договора за
продажба в законоустановения срок, като с неизпълнението на това задължение е
осъществил вмененото му нарушение по чл.113,
ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена
санкция по реда на чл.222а от ЗЗП.
За
неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на
чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 1000 лева до 3000 лева. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.222а
от ЗЗП.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От
приложеното по делото копие от Протокол за проверка на документи № К – 091970 към
констативен протокол № 0218922 от 02.09.2015г. е видно, че
дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, при което изложените
в жалбата доводи в тази насока се явяват неоснователни.
Съдът не кредитира и
твърдението процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че в настоящия случай в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не е посочена датата на
извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН.
Видно от акта за установяване на административно нарушение и
атакуваното наказателно постановление описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Макар и датата на нарушението да не е
посочена изрично, същата е определяема по силата на закона, а именно - 01.08.2015г.,
датата на непризнаване на гаранцията и
връщане на стоката без ремонт, която е отразена в наказателното постановление на
рекламацията. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално
нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е
накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Не е налице процесуално
нарушение и при връчването на наказателното постановление, тъй като е видно, че
дружеството е получило същото и е успяло да организира съответно и своевременно
защитата си.
Също така, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни възраженията, направени от дружеството –
жалбоподател, че административно – наказващия орган не е обосновал размерът на
наложената санкция и че е твърде висок. Административно – наказващият орган е
обосновал налагането на санкция в среден размер с обстоятелството, че
нарушението е четвърто за дружеството - жалбоподател. Наличието на влязло в
сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното
действително представлява основание за налагане на наказание над минималния
размер, като съдът намира, че това обстоятелство обусловя налагането на
максимална санкцията, доколкото установеното административно нарушение е за
пореден път и доказателство за това са приложени. Ето защо съда счита, че
определения от административно наказващия орган размер е основателен и
мотивиран.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в
процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите
регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да
гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило
процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при
което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Също
така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин и един от най - важните
критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или
незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за
нуждата от мобилен телефон.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
В - 036661/21.12.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Мобилтел” ЕАД, гр.София е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание
чл.222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: