Р Е Ш Е Н И Е

 

101/24.2.2016г.,                   гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                               Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 169 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 3499 от 26.06.2014г. на Началника на Отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на К.Д.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1, предл. пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява лично и не изпраща упълномощен представител, но депозира писмени бележки, в които излага съображенията си за това.

Представителя на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София – административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Видно от наказателно постановление № 3499 от 26.106.2014г. на Началника на Отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, същото е издадено против К.Д.К., ЕГН **********,***. На гърба на последната страница на цитираното наказателно постановление е изписан текст, според който „Наказателно постановление № 3499/26.106.2014г. е било изпратено по пощата с известие за доставяне № RPS104002U3LLR и RPS104002UZDOI. Същото не е получено, като на съобщения образци 250 на „Български пощи“ ЕАД е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя, предвид на което на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление е влязло в сила на 14.08.2014г.“. След цитирания текст е поставен подпис и печат на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, като е посочено отново, че  наказателното постановление е влязло в сила на 14.08.2014г. Доколкото обаче отбелязването на обратната разписка на „непотърсена пратка“ не е равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов адрес, то съдът намира, че няма възможност за прилагане на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН относно съобщаването на наказателното постановление на лице с нов неизвестен адрес. Следователно след като процесното наказателно постановление не е връчено надлежно на жалбоподателя К.Д.К., то не е започнал и съответно не е изтекъл срокът по чл.58, ал.2 от ЗАНН за оспорването му пред съда и при това положение не е налице влязъл в сила административно-наказателен акт.  В този смисъл е установената съдебна практика, по-конкретно Решение № 5787 от 07.06.2007г. по адм. дело № 1352/2007г. по описа на ВАС, Определение № 2477 от 17.02.2011г. по адм. дело № 1662/2011г. по описа на ВАС и др.

            Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е  частично основателна,  поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К.Д.К. е правоспособен водач на МПС и на 12.06.2014г. управлявал пътно превозно средство – МПС с три оси, с една двойно задвижваща се ос /2-ра, 3-та/, марка “МАН”, модер „33.463 ДФА“, с рег. № В 8671 КХ. Около 15.50 часа в област Шумен, извън населено място, по път І-2, км.1115, на 2 км, преди разклона за с.Макак, в посока гр.Русе  - гр.Каспичан водачът бил спрян за проверка от служители на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София. Било констатирано, че управляваното от жалбоподателя К.К. съчленено пътно превозно средство с три оси – МПС с две оси, марка “МАН”, модер „33.463 ДФА“, с рег. № В 8671 КХ, надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, без водачът да разполага с валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС. По-конкретно било установено, че при измерено разстояние между осите 1.40м., сумата от натоварването на ос на двойната ос /2-ра, 3-та/ на МПС е 24.680 т., при максимално допустимо натоварване на оста 18.000 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от цитираната Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ; както и че измерената обща маса на ППС е 33.380 тона, при допустима максимална маса 25.000 т., съгласно чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. При тези констатации МПС е тежко и извънгабаритно такова по смисъла на чл.3 и § 1, т.1 от цитираната наредба, чието движение е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Доколкото в случая било установено, че деецът не притежава такова разрешение, срещу последния бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0004123 от 12.06.2014г., за осъществено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, след като е изложил под формата на възражение, че при проверката проверяващите са били сами. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 3499 от 26.06.2014г. на Началника на Отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на К.Д.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1, предл. пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Д.К. и на свидетеля И.А.А. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите М.Д.К. и И.А.А. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така установената фактическа обстановка съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

По силата на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001г. на МРРБ допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за моторни превозни средства с три оси - 25 t /26 t/.  А съгласно нормата на чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от цитираната Наредба № 11/2001г. на МРРБ допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t /19 t/.

Процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на „извънгабаритни ППС“- съгласно §1, т.1 от ДР на цитираната Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3 и извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и техните ремаркета от категория О  и N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. Установява се от писмените и гласните доказателства по делото, че процесното пътно превозно средство – МПС с три оси, с една двойно задвижваща се ос /2-ра, 3-та/, марка “МАН”, модер „33.463 ДФА“, с рег. № В 8671 КХ., е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на цитираната Наредба № 11/2001г. на МРРБ.

В случая се касае за път от републиканската пътна мрежа, поради което е следвало да се представи от водача разрешение съобразно чл.14, ал.2, т.1, б.“а“ от Наредба № 11/20001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ и във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а именно разрешение от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. Съгласно чл.15, ал.3 от посочената Наредба № 11/20001г. на МРРБ собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец /приложение № 4/.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на датата на извършване на проверката – 12.06.2014г. от органите на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София жалбоподателят управлявал извънгабаритното превозно средство по път І-2, км.1115, на 2 км, преди разклона за с.Макак, в посока гр.Русе  - гр.Каспичан, без да е било издадено надлежно разрешение от компетентните органи. Същото е следвало обаче да съпътства ППС. Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите М.К. и И.А.. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. В съответствие с правомощията си и съобразно чл.37, ал.1, т.1 от цитираната Наредба № 11/2001г. на МРРБ актосъставителя е съставил акт за установяване на административно нарушение на водача на извънгабаритното пътно превозно средство, тъй като е установил, че той го управлява –осъществява движение, без необходимото разрешително.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на 26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.53, ал.1, предл. пето от Закона за пътищата, съгласно която „Наказват се с „глоба“ от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.26, ал.2.“.

Същевременно настоящият съдебен състав не споделя изводите на административно-наказващия орган касателно индивидуализацията на наложеното наказание. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание „глоба“ от 1000 лева до 5000 лева, от което следва, че определеното наказание „глоба“ от 2 500 лева е фиксирано в рамките на нормативно регламентираните предели. При определяне конкретния размер на същото обаче не са спазени изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че налагането на административни наказания не е самоцел и се осъществява при строго регламентиран ред. Воден от това разбиране, законодателят е вменил неотменимото задължение на санкциониращия орган да извърши преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя. В случая това не е сторено. Действително  управлението на извънгабаритни превозни средства противно на установените правила за това крие сериозен риск за участниците в движението и за пътната инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от категорията на процесното не освобождава органа да прецени данните за личността на дееца, в т.ч. наличието на предходни нарушения и обществената му опасност. Фактите в настоящото дело сочат, че това е първото подобно нарушение на жалбоподателя, което е индиция, че деянието му има инцидентен характер. Установява се на следващо място, че законовото неизпълнение е осъществено от водача, в качеството му на служител на Аякс 2002” ООД гр.Варна, с което К.К. има сключен трудов договор. От съдържанието му е видно, че определеният санкционен размер надвишава неколкократно основното месечно трудово възнаграждение на водача. Тези обстоятелства безусловно съставляват смекчаващи отговорността такива и следва да се отчетат при определяне размера на наказанието. От друга страна безспорно утежняващо вината обстоятелство съставлява неизпълнението от жалбоподателя на изискването на чл.37, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. да продължи движението си след получаване на разрешително, доколкото по делото е установено, че той е продължил движението си без да се е снабдил с такова разрешително. При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващо отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл.12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Именно наказание в този размер ще съответства на тежестта на санкционираната деятелност, при съобразяване в същото време и на конкретната обществена опасност на дееца и неговото имуществено състояние.

 Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподотеля, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като случая съставлява „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите, изложени от страна на административно-наказващият орган за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Не са налице и обстоятелства разкриващи по -ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение и различаващи го от други нарушения от същия вид, които да налагат квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Такова обстоятелство не може да бъде липсата на вреда за фиска в какъвто смисъл са възведените в жалбата доводи.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде изменено, като наложеното наказание “глоба” бъде намалено съответно в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 3499 от 26.06.2014г. на Началника на Отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, с което на К.Д.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.53, ал.1, предл. пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“  от  2 500 /две хиляди и петстотин/ лева на „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.           

                                  

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: