Р Е Ш Е Н И Е

157/15.3.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 181 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №625/06.01.2016год. на Директора на РДГ-Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.266 ал.1 от Закона за горите на жалбоподателя К.М.М. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева, за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от същия закон. На основание чл.273 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението - 0.3 пр.куб.м. дърва за огрев “дъб“ и вещите послужили за извършване на нарушението – л.а. „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. № Н 1865 ВК.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като излага доводите си за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.Явява се упълномощен представител – адв. П.И. от ШАК.

За административно – наказващият орган, редовно призован, явява се П.Д. – ст. юрисконсулт. Оспорва жалбата като неоснователна излагайки съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 04.10.2015г. в гр.Шумен, по повод постъпил сигнал от служители на РУ на МВР Шумен, за спрян автомобил превозващ дърва, св. К.Г.К. - горски надзирател в ДГС Шумен, извършил проверка на л.а. „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. № Н 1865 ВК, управляван от жалбоподателя К.М.М.. Било констатирано, че жалбоподателя транспортира 0.3 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид «дъб», които не били маркирани с КГМ, съответно с производствена марка. Св. К. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия СИДП 2014 №057403/04.10.2015г. за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, изразяващо се в транспортиране на 0.3 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид «дъб», които не били маркирани с КГМ, съответно с производствена марка. При предявяване на акта жалбоподателят е отразил, че ще представи писмени обяснения в законоустановения срок. Такива не са били депозирани. При съставяне на акта били задържани лекия автомобил и дървесината, и оставени на съхранение в ТПДГС - Шумен. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно - наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.266 ал.1 от Закона за горите на К.М.М. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева, за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от същия закон. На основание чл.273 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението - 0.3 пр.куб.м. дърва за огрев“дъб“ и вещите послужили за извършване на нарушението – л.а. „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. № Н 1865 ВК, собственост на Н.Н.А..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид. К.Г.К. – актосъставител, свид. Н.Н.А., както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа обстановка, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, пресъздават, това което е възприел непосредствено.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Наведените доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила съдът намира за неоснователни. Доводът, че за едно нарушение били издадени две НП, съответно наложени две наказания, е също неоснователен. При проверката са констатирани две нарушения на чл.213 ал.1 от ЗГ, съответно по т.1 и т.2, всяко едно от които подлежи на отделна санкция. С процесното НП е наложено наказание за нарушението по чл. 213 ал.1 т.1 от ЗГ.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение. На жалбоподателя е вменено, че е нарушил разпоредбата на чл. 213 ал.1 т.1 от ЗГ. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата, жалбоподателят е транспортирал с процесният автомобил 0.3 пр. куб. м. дърва за горене, без същите да са маркирани с КГМ, съответно с производствена марка, което съгласно съгласно чл. 213 ал.1 т. 1 от ЗГ е забранено. Същият е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Деянието е на формално извършване. Административно - наказващият орган правилно е квалифициран нарушението и правилно приложил нормата, която го санкционира – тази на чл.266 ал.1 от ЗГ. Нормата на чл.266 ал.1 от ЗГ предвижда санкция глоба от 50 до 3000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. На жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 150 лева, т.е. над минимално предвидения от закона размер. В НП наказващият орган е обосновал размера на наложеното наказание с влезли в сила НП, с които жалбоподателят е бил наказван за нарушение по ЗГ, вкл. и за транспортиране на дървесина немаркирана с КГМ или ПМ. Мотивирал се е и относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав споделя съображенията на наказващият орган, относно размера на наказанието и неприложимостта на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира в тази част наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение обжалваната част на НП, с която на основание чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението - 0.3 пр.куб.м. дърва за огрев “дъб“ и вещите послужили за извършване на нарушението – л.а. „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. № Н 1865 ВК, съдът намира следното: Съгласно чл. 273 ал. 1 от ЗГ, вещите, послужили за извършване на нарушението, както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им.

По отношение превозваната дървесина не се установи по делото тя да е собственост на друго лице, поради което съдът намира, че правилно е отнета в полза на държавата.

По делото безспорно се доказа, че жалбоподателя не е собственик на визирания лек автомобил. МПС е собственост на св.Н.Н.А..Установи се, че св. Али и жалбоподателят са живели на семейни начала и от съвместното им съжителство имат две деца.От около 3 години са разделени. Свидетелката живее в с. Правенци, работи в гр.Шумен, където учат и децата, поради което през работните дни пътува с автомобила до гр.Шумен. С нейно съгласие жалбоподателят ползвал автомобила, понякога през почивните дни, когато децата са при него. Нарушението е извършено на 04.10.2015г. /неделя/. Не са събрани каквито и да е доказателства по делото същата да е знаела и съответно да е дала съгласието си за използване на автомобила за транспортиране на процесната дървесина без КТМ или ПМ. От събраните в съдебното производство доказателства – показанията на св. Али, които не са опровергани, се установява противното. Не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.273,ал.1 от ЗГ, а именно че нарушителят е превозвал дървесина без КГМ или ПМ с автомобила със знанието и съгласието на собственика му. В случая следва да намери приложение изключението на чл.273 ал.1 от ЗГ, според което не следва да има отнемане, когато се установи, че тези вещи са използвани независимо от волята на собственика им. В тежест на административно - наказващият орган е да докаже, че са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата, като ангажира необходимите и относими доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно е постановено отнемане в полза на държавата на вещите послужили за извършване на нарушението – л.а. „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. № Н 1865 ВК, поради което в тази част НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №625/06.01.2016год. на Директора на РДГ-Шумен, в частта, с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.266 ал.1 от Закона за горите на жалбоподателя К.М.М. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева, за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от същия закон и на основание чл.273 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението - 0.3 пр.куб.м. дърва за огрев“дъб“.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №625/06.01.2016год. на Директора на РДГ-Шумен, в частта с която на основание чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението – л.а. „Фолксваген“ модел „Венто“ с рег. № Н 1865 ВК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: