195/5.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №182 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №15 – 0869 - 002532/30.12.2015 год. на Началника на сектор „ПП”
при ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315 ал.2, предл.първо, във вр. с чл.315
ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на Й.С.М. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.259 ал.1 т.1 от КЗ /отм./. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно като излага
доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание редовно призован се явява лично. Във второто съдебно заседание
се явява и процесуален представител – адв. С.С. от
ШАК.
Процесуалният представител на ОДМВР
– гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в първото
съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
С НП № 14 – 1729 – 000530/13.11.2014г., влязло в законна сила на 02.06.2015г. на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за нарушение на чл.315, ал.1
т.1 от КЗ /отм./ за това, че е управлявал МПС, във
връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Същото му е било връчено
лично на 08.01.2015г.
На 10.11.2015г.
около 14.00 часа при извършена проверка в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, чрез извършване на справка в АИС, било установено,
че жалбоподателят М., в качеството
си на собственик на товарен
автомобил
«Форд Транзит» с рег. № Н 3922 ВА, не е изпълнил задължението си да сключи договор
за задължителна застраховка
«Гражданска отговорност», валидна към датата на проверката. МПС не било спряно от движение. За констатираното
нарушение на 11.11.2015г. св. И.Ц.К. съставил срещу Й.С.М. АУАН № 2532 за нарушение на чл.259
ал.1 т.1, във вр. с чл.249, т.1 от КЗ
/отм./. При предявяване на АУАН М. отразил, че има възражения без да ги
конкретизира. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал възражения. Със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №15 – 0869 –
000708/11.11.2015г. на основание чл.171 т.2 б. „в“ от
ЗДвП товарният автомобил бил временно спрян от движение до сключване на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено процесното наказателно
постановление, с което на жалбопаодателя
на основание чл.315 ал.2, предл.първо, във вр. с чл.315
ал.1 т.1 от КЗ /отм./ е наложено административно наказание “глоба” в размер на
2000 лева. НП му е връчено лично на 06.01.2016г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното
лице. Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за
това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и
са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало
с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити,
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от
ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира за неоснователено твърдяното противоречие
при описание на нарушението
и правната квалификация в АУАН и в НП. В АУАН и в НП са отразени правнорелевантните факти, очертаващи състава на вмененото във вина нарушение изразяващо се
в това, че в качеството си
на собственик на товарен автомобил «Форд
Транзит» с рег. № Н 3922 ВА, не е изпълнил
задължението си
да сключи договор за задължителна
застраховка «Гражданска отговорност». Обстоятелството, че
се касае за повтоно
нарушение е установено, след съставяне
на акта, което е довело и до квалифицане
на нарушението по чл.315 ал.2 , във вр. с чл.315 ал.1 т.1 от КЗ /отм./.
В разпоредбата на чл.249 от КЗ /отм./ са подробно
изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава
е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква
“А”, т.10.1 от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването
и използването на моторно превозно средство. А разпоредбата на чл. 259. ал.1 т.1 от КЗ
/отм./ вменява задължение за сключване на договор за задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Безспорно
установено е, че към процесната дата жалбоподателят е
собственик на товарния автомобил,
който е регистриран на територията на Р България и не е спрян от
движение. Обстоятелство, че към момента на проверката собственикът
не е сключил застраховка “Гражданска отговорност” не се оспорва и от страна на
жалбоподателя
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.315 ал.2 , във вр. с чл.315 ал.1 т.1 от КЗ
/отм./. Административно – наказващият
орган правилно е
квалифицирал
нарушението като извършено повторно. От
приложеното към делото писмено доказателство, неоспорено от жалбоподателя, а именно - НП № 14 – 1729 – 000530/13.11.2014г., влязло
в законна сила на 02.06.2015г. , на жалбоподателя е било
наложено наказание за същия вид нарушение. Настоящото нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на наказателното постановление, поради което се явява
повторно по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на КЗ.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.315 ал.2, предл.първо от КЗ /отм./ предвижда “глоба” в размер на 2000
лева за физическо лице. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба към момента на издаване на НП,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН и е наложил наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.
Възражението на жалбоподателят, че наказващия орган не е
изложил мотиви, относно неприложението на чл.28 от ЗАНН е неоснователно, тъй
като в обстоятелствената част на НП наказващият орган е посочил съображенията си
за това.Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е приел, че не е
налице маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел при
настъпване на застрахователно събитие да се
поправят вредите причинени други
му.Основната функция на застраховката
«Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението
е застрашило обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на
претенции за вреди от ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме,
че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай. Отделно от това, самата специфика на делото не се отличава от
класическия случай на несключване на "гражданска отговорност"
(какъвто би бил, например, случаят, когато между сроковете на валидност на
предходната и последващата застраховка има часове или
минути, което да е породило объркване), поради което и не би могло да се
приеме, че е налице занижена опасност на случая, в сравнение с обикновения,
която да наложи извод за маловажност на деянието.
Основателни са доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, че след издаване на наказателното
постановление е налице последвала
промяна в законодателството. Приет е нов Кодекс за застраховането, в сила от 1.01.2016
г. За осъщественото от жалбоподателя нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.638 ал.2, във вр. с ал.1 т.1 от сега действащия Кодекс за застраховането,
предвижда “глоба” в размер на 800 лева за физическо лице. Новата разпоредба се явява по –
благоприятна, тъй като предвижда значително
по – малък размер на наказанието „глоба“, поради което следва да се приложи по-благоприятния законов текст за жалбоподателя.
Предвид на изложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено като
на жалбоподателя следва да бъде определено наказание на основание чл.638 ал.2, във вр. с ал.1 т.1
от КЗ, а именно глоба в размер на 800
лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15 – 0869 -
002532/30.12.2015 год. на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315 ал.2, предл.първо, във вр. с чл.315
ал.1 т.1 от КЗ /отм./ на Й.С.М. е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000 лева като определя на основание чл.638 ал.2,
във вр. с ал.1 т.1 от КЗ административно наказание
“глоба” в размер на 800/осемстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: