Р Е Ш Е Н И Е
171/22.3.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
първи март две хиляди и шестнадесета
година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар:
Цв.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 186 по описа за 2016г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
В - 036646/23.11.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра
към КЗП, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД, гр. София с ЕИК 831642181 е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за
нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон като
излага подробно доводите си за това в жалбата. Оспорва се и констатираното нарушение по същество. При условията на евентуалност
моли да бъде намален размера на наложената санкция до минимално предвидения. В
съдебно заседание, редовно призован не се явява представител.
За административно наказващият орган,
редовно призован, представител не се явява.
Жалбата е подадена от надлежна страна
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 02.09.2015г. компетентни длъжностни лица от
КЗП – РД гр.Варна извършили проверка в обект на дружеството – жалбоподател,
находящ се в гр.Шумен, бул. „Славянски“ №62. Проверката била извършена по повод
подадена потребителска жалба от потребителя
Д.Р.З. от с. Лозево. В хода на проверката било установено, че потребителят е
закупил мобилен телефон марка „NOKIA XL“
чрез договор за лизинг на 05.07.2014г. Телефонът проявил дефект и по този повод
предявил рекламация на 22.07.2015г.,
която била приета. В сервизната карта е посочена марка на уреда „NOKIA“
модел „GSM NOKIA XL“, описание на повредата - телефонът не включва, а като
забележка при приемането, относно външния вид – запазен. На 11.08.2015г. на потребителя било отказано гаранционно
обслужване, въз основа на протокол за
отказ от гаранционен ремонт от 04.08.2015г. издаден от „К енд К СЕРВИЗ“ ЕООД,
гр. София. В съставения от сервиза протокол е отразено, че комисията е констатирала, че телефонът е механично
увреден – счупен бутон. В същият протокол е посочено, че се е извършила
диагностика на уред марка „MICROSORT MOBILE OY“ модел RM
- 1030. Потребителят на 11.08.2015г. отказал да получи неотремонтирания телефон. При извършване на
проверката апаратът се намирал в магазина неотремонтиран. Резултатите от проверката са обективирани в
Констативен протокол № К – 0218921 от 02.09.2015г. Със същият протокол било
разпоредено да бъдат представени
становище по потребителската жалба,документи удостоверяващи каква
повреда е установена и причината за отказ
от ремонт. На 14.09.2015г. от дружеството – жалбоподател са представени
становище и протокол от 04.08.2015г. издаден от „К енд К СЕРВИЗ“
ЕООД, гр. София. Според становището се касае за дефект на стоката причинен от
потребителя – счупен бутон.
На 25.09.2015г. св. Н.И.Й. съставил
срещу дружеството акт №К
– 036646 за това, че търговецът “БТК” ЕАД не е изпълнил административното си
задължение, когато потребителската стока
не съответства на договора да я
приведе в съответствие, с което е нарушил
чл.113 ал.1 от ЗЗП. Актът е съставен в присъствието на П.Р.П., в
качеството й на упълномощено лице, на която е и връчен. При предявяване на акта не са отразени
възражения. Не са депозирани такива и в
законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН. На основание чл.222а от ЗЗП на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за
нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства -
свид. Н.Й. - актосъставител и участник в
проверката,свид. А.Г.Д. – свидетел при съставяне на акта, както и приетите и
приложени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира
от
правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити,
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът не възприема за
основателен довода на жалбоподателя за отмяна на НП поради непосочване на
датата на извършване на нарушението. В НП е посочено, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл.113 ал.1 от ЗЗП
на 11.08.2015г.
Разпоредбата
на чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите регламентира задължението
на продавачът, когато потребителската стока не съответства на договора
за продажба да я приведе в съответствие с договора. Това
трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя като съгласно ал.4
на същият член това е безплатно за потребителя. Съдържанието на задължението по
чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в чл.104, ал.4 от с.з.. От нея се извлича , че
привеждането в съответствие с договора за продажбата става чрез
поправка или ремонт на потребителска стока, когато има несъответствие
между тях.
Не е спорно между
страните по делото, а това се установява и от доказателствата по делото, че
след като е приел и описал предявената от купувача рекламация, продавачът е
приел същата за неоснователна по съображения, че повредата на закупената стока е
причинена от потребителя и се дължи на счупен бутон, поради което е налице
отказ за безплатно гаранционно обслужване на базата на направените констатация.
Съдът намира, че в
хода на производството не са представени доказателства от продавача, че за
повредата на телефона е допринесъл именно потребителя. При приемане на апарата
не е направена констатация за счупен бутон, отразено е, че телефонът е със
запазен външен вид. Отказът на търговеца да приведе рекламираната стока в
съответствие с договора за продажба е на основание становище на сервиз,
стопанисван от „К енд К СЕРВИЗ“ ЕООД, гр. София. В съставения от сервиза протокол
от 04.08.2015г., с който е отказан гаранционен ремонт е отразено, че се е извършила диагностика на уред марка „MICROSORT MOBILE OY“ модел RM – 1030. посочената
марка и модел на телефонния апарат са различни от марката и модела посочени в сервизната карта - марка „NOKIA“
модел „GSM NOKIA XL“.
Настоящият състав
намира, че по делото не се доказа по
безспорен начин, че повредата е причинена от потребителя, поради което
дружеството – жалбоподател е следвало да приведе в едномесечен срок от предявяване на рекламацията
потребителската стока в съответствие с договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството – жалбоподател е осъществило от
обективна страна нарушението,
за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Предвидената в чл.83
от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е
обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма.
Санкционната разпоредба – чл.222а от ЗЗП предвижда
имуществена санкция в размер от 500 до 3000
лв. за ЮЛ, за нарушение на чл.113 от ЗЗП. В
конкретният случай е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. В НП
наказващият орган е обосновал размера с обстоятелството, че дружеството е било
наказвано за същото по вид
нарушение с НП, потвърдено от съда и влязло
в законна сила на 26.06.2015г., т.е. нарушението е извършено за втори път. За
първото нарушение е била наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лева. Действително процесното нарушение се явява
поредно, но доколкото до настоящият момент му е била наложена санкция под средния размер, съдът намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде
намалена до около средния, предвиден в закона размер, а именно - 1500 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В -
036646/23.11.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ”
ЕАД, гр. София с ЕИК 831642181 е
наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв., за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП като намалява размера
на наложената имуществена санкция на
1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: