Р Е Ш Е Н И Е
77/11.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На десети февруари през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 188 по описа на ШРС за 2016г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 036659/21.12.2015г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита
на потребителите, с което на “Българска телекомуникационна компания” АД, гр.София
е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл.222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.113, ал.1 от
ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява лично и не
изпраща процесуален представител.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Българска телекомуникационна компания” АД, гр.София,
представлявано от А.И.Д. извършва търговска дейност в стопанисвания от него
магазин „Виваком 5013 Ш-н“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари
към тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр.Шумен, ул.”Л. Каравелов” №
1. На 04.11.2015г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на
КЗП, гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Д.В.М. с Вх. № В – 03
- 2573 от 02.11.2015г. за отказ от гаранционно обслужване на мобилен телефон
марка “ “САТ”, модел „В
25“. В хода на
проверката в търговския магазин било установено, че на 12.12.2013г. потребителят Д.В.М. от гр.Шумен получил от посочения магазин по
силата на договор за покупко-продажба телефон марка “САТ
PHONE”, модел „В 25“, със
сериен номер 352770056500251. По
повод на изпитани технически проблеми с посоченият мобилен телефон била
депозирана двукратно рекламация от страна на жалбоподателя М., поради което телефона
бил изпращан за ремонт в оторизиран сервиз. При втората предявена рекламация с
поръчка № 5013042639 от 04.09.2015г. била извършена замяна на дефектиралото мобилното
телефонно устройство с нов мобилен телефон марка “ “САТ”, модел „В 25“, със сериен номер
359573062138634. На 10.10.2015г. потребителя М. предявил рекламация по повод телефона поради
проявен дефект. Телефона бил щателно огледан и била оформена Сервизна карта № 5013050120,
в който при приемането е вписано като забележки по външния вид – „запазен
външен вид, леки драскотини по задния капак“, а като описание на повредата било
описано, че „задният капак не се затваря“, като не са описани констатации за счупени
щипки на задния капак. Впоследствие, дружеството – жалбоподател изразило
становище, че рекламацията е неоснователна, а гаранцията е отказана. Решението
било основано на документ, издаден от фирма „ККL“, но без други данни за фирмата, без подпис
и печат, с посочен номер на поръчката: ВG03001012573 и дата на създаване: 14.10.2015г.,
в който като забележки при приемането на телефона в сервиза се сочи: „Счупени
щипки на задния капак вследствие на механично въздействие. Не подлежи на
гаранционен ремонт. Цена на ремонта 69.60 лв. без ДДС“. Тъй като апаратът бил
върнат на потребителя неотремонтиран, на 02.11.2015г. М. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна,
звено Шумен. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен
протокол № К - 0222149 от 04.11.2015г. За изясняване на обективната истина на
търговеца било дадено писмено разпореждане, обективирано в цитираният
констативен протокол, да представи в офиса на Комисията за защита на
потребителите в гр.Шумен становище по потребителската жалба, в което ясно и
точно да е описана причината, поради която на потребителя е отказано
гаранционен ремонт на телефона и документи с техническите характеристики на
телефона. От страна на търговеца на 09.11.2015г. са били представена следните
писмени документи, както следва: Становище по потребителска жалба № В – 03 -
2573 от 02.11.2015г., 2 бр. пълномощни и Сервизна карта № 5013050120 от 10.10.2015г., приети с
протокол за Протокол за проверка на документи № К – 091999 към констативен протокол
№ К - 0222149 от 04.11.2015г. В цитираното становище търговица потвърждава
отказа си да отремонтира телефона. Впоследствие била извършена и проверка по
документи и проверяващите установили, че според техническите характеристики на телефон марка “САТ PHONE”, модел „В 25“, същите се предлагат и
продават като удароустойчиви, водоустойчиви и прахоустойчиви, както и че търговецът
не е привел в едномесечен срок от предявяване на рекламацията стоката в
съответствие с договора за покупко - продажба. За това на 09.11.2015г. на
дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № К - 036659, като актосъставителят е описал тези свои констатации и
квалифицирал нарушението като такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, а именно: търговеца не е изпълнил административното си
задължение да приведе в съответствие стоката с договора за продажба съгласно
чл.113, ал.1 от ЗЗП, като на 14.10.2015г. е отказал да я приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено
лице от дружеството – жалбоподател и
подписан от него без
възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното
си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В
- 036659/21.12.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на
“Българска телекомуникационна компания” АД, гр.София е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят Н.И.Й. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе
в съответствие с договора за продажба, а в ал.2 на цитираната правна норма се установява срока
за това - привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на
същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е
дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4 от цитирания закон, от която става
ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка
или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.
Дружеството - жалбоподател
несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл.104,
ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята
търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски
стоки.
Предвид изложеното
съдът намира, че по силата на чл.113,
ал.1 и ал.2
от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив - потребителят е
получил изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите
условия за предоставяне на търговска гаранция на “Българска телекомуникационна
компания” АД,
които са неразделна част от гаранционната карта, според които дружеството не
осигурява гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба,
изпускане, удар, проникване на влага, намокряне и други външни въздействия.
Липсват обаче доказателства, че при
приемането на телефона в магазина са били констатирани следи от счупени
щипки на задния капак и
в съставената сервизна поръчка не е отразено, че са счупени щипки на задния капак, въпреки,
че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно щипките на
задния капак на телефона да са счупени след приемането
му за ремонт. Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираната от
санкционираното дружество жалба, че е невъзможно при приемането на телефона да
бъде констатирано състоянието на телефона,
тъй като нанесените щети по вътрешността на апарата могат да бъдат установени
единствено от компетентни лица в оторизиран от производителя сервиз. При тази
организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително
са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е повреден след предявяването на
същата. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът
е бил увреден при употребата му от потребителя преди момента на предявяване на
рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на
гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още
повече, че не е доказано от продавача, че за повредата на телефона е допринесъл
продавача.
Това становище се споделя и в практиката на Административен съд – гр.Шумен. Възможно е
действително след отваряне на апарата да е установено, че са счупени щипките
на задния капак,
но не е изключено това да е станало и в момента на транспортиране на стоката, тъй като към момента на
предявяване на рекламацията няма данни щипките на задния капак на телефона да са счупени, както и че не е
посочено кога щипките на задния капак на стоката са били
счупени. Също така в практиката си Административните
съдилища изрично
приемат, че
задължението по чл.113,
ал.1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект на стоката, който е
съществувал към момента на продажбата и се е проявил впоследствие, така и
когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на
стоката и която следва да бъде отстранена от търговеца /арг. от Решение № 145/2015г. по КАНД № 116/2015г. по описа на
ШАС, Решение № 2646/2015г. по КАНД № 3234/2015г. по описа на
АС – гр.Варна и др./.
Както беше посочено по-горе, в случая липсват убедителни доказателства, че
повредата е настъпила при обстоятелства, различни от обичайната употреба на
апарата, при което и не е било налице основание за отказ от гаранционно
обслужване. Това становище е споделено и в решението по КАНД № 92/2013г. на ШАС, в което
се посочва, че разпоредбата на чл.108
от ЗЗП не променя с нищо задължението на търговеца по чл.105
от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от доставянето
на стоката. В разглежданият случай е прието, че релевантните факти, обуславящи
ангажирането на административно -
наказателната отговорност на търговеца,
са безспорно установени - налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът неправилно е анулирал гаранцията, вместо да приведе потребителската
стока в съответствие с договора. Сочи се също, че условията, при които не се
признава гаранцията, са изброени в гаранционната карта, но по делото тяхното
наличие не е несъмнено установено. В цитираното решение Административен
съд – гр.Шумен
приема изрично, че търговецът е следвало да ангажира доказателства, че апаратът
е бил в състояние, изключващо гаранцията към момента на предявяване на
рекламацията, което не е сторено а напротив - телефонът е приет от
служителя на дружеството - нарушител без забележки и констатации в тази насока.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе
и предвид установената в настоящия съдебен район практика съдът приема, че
търговецът е дължал привеждането на стоката в съответствие с договора за
продажба в законоустановения срок, като с неизпълнението на това задължение е
осъществил вмененото му нарушение по чл.113,
ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена
санкция по реда на чл.222а от ЗЗП.
За
неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на
чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 1000 лева до 3000 лева. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.222а
от ЗЗП.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Съдът не кредитира и
твърдението процесуалния представител на дружеството - жалбоподател, че в настоящия случай в наказателното
постановление не
е посочена датата на извършване на нарушението съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от
акта за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и
позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Макар
и датата на нарушението да не е посочена изрично в наказателното постановление,
същата е определяема по силата на закона, а именно - 14.10.2015г., датата на непризнаване на гаранцията и връщане
на стоката без ремонт, която е отразена в наказателното постановление на
рекламацията. Освен това, в акта
за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено атакуваното наказателно постановление, като дата на извършване на
нарушението е посочена именно 14.10.2015г. Поради това
не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй
като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на
санкционираното лице.
Не е налице
и допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане
възраженията на санкционираното дружество, тъй като в наказателното
постановление изрично е посочен факта, че по акта за установяване на
административно нарушение не са депозирани писмени възражения. Освен това,
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да
извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива.
Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ
административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на
становище по потребителската жалба от страна на
дружеството - жалбоподател, наказващият орган е извършил такава
проверка, което е обсъдено и в издаденото наказателно постановление.
Също така,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, направени от
дружеството – жалбоподател, че административно – наказващия орган не е
обосновал размерът на наложената санкция и че е твърде висок. Административно –
наказващият орган е обосновал налагането на санкция в среден размер с
обстоятелството, че нарушението е трето за дружеството - жалбоподател. Наличието
на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на
процесното действително представлява основание за налагане на наказание над
минималния размер, като съдът намира, че това обстоятелство обусловя налагането
на максимална санкцията, доколкото установеното административно нарушение е за
пореден път и доказателство за това са приложени. Ето защо съда счита, че
определения от административно наказващия орган размер е основателен и
мотивиран.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в
процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите
регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да
гарантира правата на потребителите. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило
процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при
което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Също
така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин и един от най - важните
критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или
незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за
нуждата от мобилен телефон.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В - 036659/21.12.2015г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Българска
телекомуникационна компания” АД, гр.София е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: