Р Е Ш Е Н И Е

 

172/22.3.2016г.

 

          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На първи март  две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

      Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 189 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № В - 036655/23.11.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП, с което  на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, гр. София с ЕИК 831642181  е наложена  имуществена санкция в размер на 3000лв., за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

 Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния  и процесуалния закон като излага подробно доводите си за това в жалбата. Оспорва се и  констатираното нарушение  по същество. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената санкция до минимално предвидения. В съдебно заседание, редовно призован не се явява представител.

За административно наказващият орган, редовно призован, представител не се явява.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

            На 08.10.2015г. компетентни длъжностни лица от КЗП – РД гр.Варна извършили проверка в обект на дружеството – жалбоподател, находящ се в гр.Шумен, ул. „Любен Каравелов“ №1. Проверката била извършена по повод подадена потребителска жалба  от Б.Р.А. от гр.Шумен. В хода на проверката било установено, че потребителката е закупила мобилен телефон  марка LG модел OPTIMUS L4II от БТК ЕАД. Телефонът проявил дефект и по този повод  предявила рекламация на 19.08.2015г., която била приета. В сервизната карта  като описание на повредата било описано „ не се включва и не зарежда“, а като забележка при приемането, относно външния вид – следи от употреба.  На 05.09.2015г. мобилният телефон бил върнат на потребителката като  било отказано гаранционно обслужване въз основа на  протокол за отказ от гаранционен ремонт №OGS009004536/27.08.2015г. В протокола е отразено, че комисията  е констатирала дефекти от неправилна употреба/претоварване, механични повреди, удар или други фактори извън допустимите граници/, използването на продукта  по начин различен от описания в Указанието за употреба. Телефонът бил рутнат. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К – 0222132 от 08.10.2015г. Със същият протокол било разпоредено да бъдат представени  становище по потребителската жалба, в което да е описан дефекта, връзката му с условията по отказ  от гаранционно обслужване, както и пояснение на действието, което е извършила потребителката - "рутнат телефон“. На 14.10.2015г. от дружеството – жалбоподател са представени становище и констативен протокол от сервиза. Според становището и констативния протокол имало неоторизирана  намеса по софтуера на устройството. Клиентът бил направил опит за подмяна на фабричната софтуерна операционна система. Със съставения протокол за проверка на документи било предписано на дружеството да представи документ удостоверяващ, че при приемане на телефона за рекламация на 19.08.2015г., същият бил рутнат – преодоляна фабрично заложена защита  на операционната система, като се посочи и кое от различните средства неодобрени от производителя е използвано. Представено е становище от БТК ЕАД.

На 21.10.2015г. св. В.К.Г. съставил срещу дружеството  акт  №К – 036655 за това, че  търговецът “БТК” ЕАД не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока  не съответства на договора  да я приведе в съответствие, с което е нарушил  чл.113 ал.1 от ЗЗП. Актът е съставен в присъствието на Г.И.Г., в качеството му на упълномощено лице, на когото е и връчен.  При предявяване на акта не са отразени възражения.  Не са депозирани такива и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложена  имуществена санкция в размер на 3000лв., за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава  от събраните по делото гласни доказателства - свид.В.Г.  - актосъставител и участник в проверката, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

  При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.             

Съдът не възприема за основателен довода на жалбоподателя за отмяна на НП поради непосочване на датата на извършване на нарушението. В НП е посочено, че търговецът  е нарушил разпоредбите на чл.113 ал.1 от ЗЗП като на 05.09.2015г. е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора.

            Разпоредбата на чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите регламентира задължението на продавачът, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба да я приведе в съответствие с договора. Това трябва да се извърши  в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламацията от потребителя като съгласно ал.4 на същият член това е безплатно за потребителя. Съдържанието на задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е дефинирано в чл.104, ал.4 от с.з.. От нея се извлича , че привеждането в съответствие с договора за продажбата става  чрез  поправка или ремонт на потребителска стока, когато има несъответствие между тях.

Не е спорно между страните по делото, а това се установява и от доказателствата по делото, че след като е приел и описал предявената от купувача рекламация, продавачът е приел същата за неоснователна по съображения, че повредата в закупената стока е причинена от потребителя и се дължи на не оторизирана намеса  по софтуера на устройството, поради което е налице отказ за безплатно гаранционно обслужване на базата на направените констатация.

Съдът намира, че в хода на производството не са представени доказателства от продавача, че за повредата на телефона е допринесъл именно потребителя, чрез т. нар. „рутване“ представляващо  преодоляване на фабрично заложената защита на операционната система на апарата, чрез различни средства, неодобрени от производителя. Отказът на търговеца да приведе рекламираната стока в съответствие с договора за продажба е на основание становище на сервиз, стопанисван от „К енд К СЕРВИЗ“ ЕООД, гр. София. В съставения от сервиза протокол №OGS009004536/27.08.2015г., с който е отказан гаранционен ремонт, е отразено, че комисията  е констатирала дефекти от неправилна употреба /претоварване, механични повреди, удар или други фактори извън допустимите граници/, използване на продукта  по начин различен от описания в Указанието за употреба, без да е конкретизирано в какво точно се изразява. В представения впоследствие  констативен протокол от същия сервиз се посочва, че клиента е направил опит за подмяна на софтуерната операционна система.Настоящият състав намира, че по делото не се доказа  по безспорен начин да е имало нерегламентирана намеса  или опит за такава от страна на потребителя по софтуерната операционна система, поради което дружеството – жалбоподател е следвало да приведе в едномесечен срок  от предявяване на рекламацията потребителската стока в съответствие с договора.

 Предвид гореизложеното съдът намира, че дружеството – жалбоподател  е осъществило от обективна страна нарушението, за което е ангажирана административно – наказателната му отговорност. Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на ЮЛ е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение  не следва да взема предвид  наличието или липсата  на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма.

 Санкционната разпоредба – чл.222а от ЗЗП  предвижда  имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. за ЮЛ, за нарушение на чл.113 от ЗЗП. В конкретният случай е наложена имуществена санкция в максимално предвидения размер – 3000 лева. В НП наказващият орган е обосновал размера с обстоятелството, че дружеството е било наказвано за  същото по вид нарушение  като са посочени две НП, потвърдени от съда и влезли в законна сила на 25.10.2013г. и 26.06.2015г. С първото е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева , а с второ в размер на 1000 лева. Действително процесното нарушение се явява поредно, но доколкото до настоящият момент, са били налагани само две санкции- едната в минимален размер, а другата под средния, съдът намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до около средния, предвиден в закона размер, а именно  - 1500 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :  

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № В - 036655/23.11.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра  към КЗП, с което  на основание чл.53 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите на “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, гр. София с ЕИК 831642181  е наложена  имуществена санкция в размер на 3000лв., за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП  като намалява размера на  наложената имуществена санкция на 1500 лева. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 

 

Районен  съдия: