Р Е Ш Е Н И Е

153/14.3.2016г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На осемнадесети февруари 2016 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 191/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Теленор България” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-036649/23.11.2015г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а също и за необосновано и недоказано, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото. При условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин „Теленор Шумен 239“ за продажба на мобилни телефони, аксесоари и далекосъобщителни услуги, намиращ се на пл.”България” №1 в гр.Шумен. На 11.12.2014г. потребителката Д.М.М. от гр.Шумен закупила от дружеството-жалбоподател мобилен телефон марка „Nokia Lumia 630”. На 12.01.2015г. М. предявила рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Апаратът бил отремонтиран на 15.01.2015г. и върнат на потребителката. На 27.02.2015г. същата предявила втора рекламация. Във връзка с нея телефонът отново бил отремонтиран на 09.03.2015г. и върнат на М.. На 13.08.2015г. била регистрирана трета рекламация по повод устройството. Бил оформен сервизен протокол №501690175/13.08.15г., в който като описание на повредата било отразено: „не работи бутона on/off“, а като особени белези на телефона при приемането- „нормални следи от употреба“. На 31.08.2015г. дружеството издало Протокол за ремонт №50169075, в който в графа „особени белези на телефона в Централен сервиз“ било записано, че е налице удар в горната част в ляво. С посочения протокол било прекратено гаранционното обслужване, като телефонът бил върнат неотремонитран поради механично увреждане на същия. В гаранционната карта също било отразено, че гаранцията е анулирана поради изкъртен бутон. На 04.09.2015г. потребителката подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 09.09.2015г. от В.К.Г.- гл.инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството, в което се потвърждавал отказа за гаранционно обслужване, тъй като при прегледа на устройството в сервизния център е установено, че бутонът за включване/изключване е изкъртен вследствие на прекомерно механично въздействие. Във връзка с тези констатации на 09.10.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е отказало да изпълни задължението си, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. При това положение, по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителката е получила изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите условия за предоставяне на търговска гаранция, указани на гаранционната карта, според които гаранцията не се отнася при „всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя“. В жалбата се изтъква, че възникналата повреда е в следствие на прекомерно механично въздействие, а не представлява производствен проблем, поради което счита, че гаранционното обслужване е отказано законосъобразно. По делото обаче липсват конкретни доказателства, че повредата е причинена от увреждащо външно въздействие. При приемането на телефона в магазина не са били констатирани следи от механично увреждане, като е отбелязано, че същият е с нормални следи от употреба. Впоследствие, едва при приемането на апарата в централния сервиз, е описано наличието на удар в горната част вляво. Изкъртването на бутон е повреда, която е видима и следователно е следвало да бъде забелязана при първоначалния оглед при предявяването на рекламацията. Доколкото такава повреда не е била констатирана в момента на приемането на апарата в магазина, не е изключено и да е настъпила в по-късен момент, след приемането му за ремонт. Предвид изложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП. В тази насока е и практиката на ШАС- в решенията по КАНД№522/2012г. и по КАНД№440/2012г. например се приема изрично, че след като липсват безспорни доказателства, че дефектът на стоката се дължи на неправилна употреба и при положение, че търговецът не е привел стоката в съответствие с договора, то същият е осъществил състава на нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираното от жалбоподателя становище, че констатирането на неизправности по телефона е единствено от компетентността на сервизния център. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е повреден след предявяването на същата. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на механични увреждания преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителката гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното механично въздействие.

По изложените съображения съдът приема, че санкционираното лице действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Неоснователни са твърденията, че е неясно коя дата е счетена за дата на извършване на нарушението. В наказателното постановление изрично е посочено, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като на 31.08.2015г. е отказало да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Действително, посочената дата предхожда изтичането на законоустановения срок за изпълнение на процесното задължение, а именно-един месец след датата на предявяване на рекламацията. На посочената дата обаче потребителката е получила изричен отказ от страна на дружеството да изпълни задължението си, при което следва да се счете, че датата на извършване на нарушението е определена правилно, още повече, че изпълнение не е последвало и до издаването на наказателното постановление. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Съдът намира, че наличието и на други нарушения от вида на процесното, само по себе си, не обосновава налагането на санкция в максимален размер, поради което и с оглед особеностите на случая намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно 600 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № В-036649/23.11.2015г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Теленор България” ЕАД-гр.София с ЕИК: 130460283, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000.00 на 600.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: