Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 193/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.А.О. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-002659/12.01.2016г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.11 от ЗДП, както и “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано и за постановено при наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Алтернативно изразява и становище за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят управлявал лек автомобил за таксиметрови превози марка „Шкода Фабия“ с ДК№ А 7797 КА. На 14.11.2015г. около 11,20ч. същият оставил клиенти пред дом №3 на ул.“Момчил войвода“ в гр.Шумен, след което предприел маневра „движение назад“, за да излезе от улицата, която нямала изход. При извършването на маневрата обаче О. ударил с автомобила си паркираният пред дом №1 на посочената улица лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с ДК№ Н 3659 АТ. Това обстоятелство било забелязано от намиращи се наблизо лица, които махнали на жалбоподателя да спре, но същият продължил движението си, без да слезе от автомобила, за да установи щетите. Бил подаден сигнал за случая и на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които след направена справка установили самоличността на нарушителя. След извършена проверка на всички обстоятелства на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на О. за това, че при извършване на маневра „движение на заден ход“ не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за другите участници в движението, в следствие на което е причинил ПТП, както и за това, че е напуснал местопроизшествието, без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с обяснение, че е охлузил съвсем леко задната лява врата. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 12.01.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С.О. била наложена глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите И.Х.Д., Д.С.Д. и С.С.Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите по никакъв начин не са заинтересувани от изхода на делото и не могат да бъдат счетени за пристрастни или предубедени, поради което и не е налице основания за съмнение в достоверността на дадените от тях показания. Обстоятелството, че удареният автомобил е собственост на колега на първите двама свидетели, само по себе си, не може да обоснове различен извод, при липсата на конкретни основания в такава насока. С най-голямо значение са показанията на св.Б., който е очевидец на нарушението и лично е възприел действията на жалбоподателя, като предоставя информация за механизма на произшествието и за мястото на настъпването му. Същият е запомнил регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя, което е позволило и установяването на неговата самоличност. Свидетелите Д. и Д. от своя страна са извършили проверка по случая, сравнили са щетите и са констатирали съответствието на охлузванията по единия автомобил и тези по другия. Двамата са разговаряли с жалбоподателя по повод произшествието, като в хода на разговора същият не е отрекъл, че е ударил паркирания автомобил, но е заявил, че е считал, че не са били причинени щети. Предвид изложеното съдът приема твърденията на тримата свидетели за съответстващи на обективната действителност и за достатъчни за установяване на фактическа обстановка по несъмнен начин. Приетата от съда фактическа обстановка се потвърждава и от саморъчно написаното изявление в съставения АУАН от страна на жалбоподателя, с което същият признава за извършването на нарушението.

Изложените от страна на процесуалния представител на наказващия орган твърдения за недостатъчна установеност на фактическата обстановка са неоснователни. Единственото направено доказателствено искане е отхвърлено кат неотносимо към предмета на доказване- поискан е разпит на собственика на паркирания автомобил, във връзка с твърденията, че по превозното средство е имало и стари белези. Настъпването на произшествието и неговият механизъм обаче са установени по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, при което наличието или липсата на предходни щети по автомобила е без значение. Следва да се отбележи също, че от показанията на свидетелите се установява, че такива стари следи действително са били налице, но са били констатирани и нови жълти на цвят следи, оставени от таксиметровия автомобил. Поради това разпитът на собственика на автомобила във връзка с тези обстоятелства се явява и ненужен, тъй като същите са вече изяснени в достатъчна степен. Едва в пледоарията си по същество процесуалният представител на наказващия орган изразява становище, че разпитът на собственика е бил необходим и за установяването на точното място на настъпване на произшествието, във връзка с което можело да се изиска схема от Община Шумен за местоположението на двата адреса /посоченият в НП и този, на който действително е настъпило произшествието/. Такива искания обаче не са били направени в хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че макар и съдът да е задължен служебно да съдейства за изясняването на обективната истина по делото, доказателствената тежест в настоящото производство е възложена на наказващия орган, който следва да представи доказателства за всички обстоятелства, касаещи вмененото на санкционираното лице нарушение. След като въззиваемата страна не е представила относими към предмета на доказване и необходими доказателства в хода на съдебното следствие /или не е поискала събирането на такива/, не би могла да изразява твърдения за недоказаност на фактическата обстановка, тъй като изясняването на същата е в нейна тежест. Изложените аргументи са само за изчерпателност, тъй като същественото в случая е, че фактическата обстановка е изяснена напълно и в достатъчна степен достоверно, като данни за всички, сочени за недоказани от въззиваемата страна обстоятелства, се съдържат в свидетелските показания, приложените фотоснимки и писмени доказателства. В тази връзка следва да се напомни, че съдът не следва да събира всички възможни доказателства по делото, а само тези, които са необходими за изясняването на фактическата обстановка. При наличието на достатъчен брой и недвусмислени доказателства за определен факт съдът е длъжен да откаже събирането на допълнителни доказателства в същата насока, предвид задължението си да реши делото в разумен срок, а и по съображения за процесуална икономия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.40 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства, преди да започнат движение назад, да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Жалбоподателят е потеглил, без да изпълни надлежно това свое задължение, с което е предизвикал ПТП. От обстоятелството, че при движение назад същият е охлузил друг автомобил, се налага единствено възможния извод, че О. не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Без значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е обстоятелството дали удареният автомобил е бил паркиран правилно или в нарушение на съответните правила. Съдебната практика приема изрично, че при извършване на маневра водачът на превозно средство е длъжен да държи сметка както за правомерно движещите се превозни средства, така и за неправомерното движение (в този смисъл е Решение №105/84г. на ВС, ІІІ н.о.). С поведението си О. безспорно е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.

Санкцията за това нарушение е определена правилно, във фиксираният размер, предвиден в закона, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който нарушава правилата за движение назад, какъвто е и настоящият случай. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за първото от описаните нарушения.

Съдът счита също и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в пътнотранспортно произшествие в тези случаи да окажат съдействие за установяване на вредите от произшествието. Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства, че О. при потеглянето си е предизвикал ПТП, но е отпътувал, въпреки че му е бил подаден сигнал от очевидците, че са настъпили щети. При така установеното съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкционирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително, в издаденото наказателно постановление се приема, че произшествието е настъпил на ул.“Филип Тотю“, докато в действителност същото е възникнало на ул.“Момчил войвода“ /видно най-вече от показанията на св.Б./. Касае се обаче за съседни улици, намиращи се в гр.Шумен. Същевременно жалбоподателят е бил извикан от полицейските служители обратно на мястото на инцидента, където същият лично е установил къде се твърди, че е извършил нарушение. При това положение съдът намира, че допуснатата непрецизност е несъществена и не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице. Този извод е в съответствие с практиката на ШАС, която трайно приема, че критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице /Решение по КАНД№52/09г. на ШАС/. Поради това не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на буквата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДП, която е счетена за нарушена, тъй като съответната разпоредба е цитирана словесно правилно.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива нарушения. Съдът намира, че незначителният размер на причинените щети не обосновава извода за маловажност на случая, тъй като нарушенията са свързани с поведението на жалбоподателя като водач, а не с резултата от произшествието. Конкретно във връзка с второто извършено нарушение следва да се отбележи, че същият е демонстрирал поведение, укоримо в значителна степен, тъй като е отпътувал въпреки знаците, подадени му от присъствалите на инцидента лица.

В същото време съдът намира, че наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанията за второто нарушение. Наказанието „глоба“ и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ са наложени в размер над минималния, предвиден в закона. В наказателното постановление обаче не са изложени съображения за това. Поради това, доколкото размерът на наказанието следва да бъде надлежно мотивиран от наказващия орган, като също така в случая е следвало да бъдат отчетени минималния размер на причинените щети и поведението на жалбоподателя след извикването му на мястото на произшествието, съдът намира за законосъобразно и двете наказания да са в минималния размер, предвиден в закона, а именно- глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-0869-002659/12.01.2016г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, като намалява размера на наложеното на С.А.О. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, административно наказание „глоба“ от 100,00 лева на 50,00 лева и намалява размерът на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от два месеца на един месец.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-0869-002659/12.01.2016г. на началника на група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, в останалата му част, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: