Р Е Ш Е Н И Е
74/10.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На десети февруари през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 194 по описа на ШРС за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 15-0869-002562 от 30.12.2015г. на Началника на
сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на П.Г.Д., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева
на основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ//отм./, във вр.
чл.249, т.1 от КЗ /отм./. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно
заседание жалбоподателят Д. не се явява лично. Депозира писмени бележки, в
които сочи, че поддържат
жалбата на изложените в нея съображения, както и излагат допълнителни мотиви в тази насока.
За ОД на МВР
– гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно
заседание не се явява процесуален представител.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
П.Г.Д. на 11.12.2015г. около 18.10 часа управлявала собственият си лек
автомобил, марка “Мерцедес 200Д”, с рег. № Н 3433 АС, като се движел по бул. “Ришки
проход” в посока Автогара в гр.Шумен. По повод на възникнало ПТП в близост с
кръстовището с бул. “Мадара“, с участието на управлявания от жалбоподателят
автомобил, служители на сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен извършили
проверка. Било констатирано, че жалбоподателят управлява МПС, във връзка, с
чието притежаване и използване няма сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. За констатираното нарушение на
жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2562
от 11.12.2015г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /отм./, във вр.
чл.249, т.1 от КЗ /отм./, във вр. чл.261, ал.2 от КЗ /отм./. Актът е подписан
от нарушителят без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Междувременно жалбоподателят Д. сключил и представил комбинирана
застрахователна полица за застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” и „Злополука“ № BG/11/115003039906 на ЗАД “Армеец” АД, сключена на
12.12.2015г., със срок на валидност от 10.00 часа на 12.12.2015г. до 23.59 часа
на 11.12.2016г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 15-0869-002562 от 30.12.2015г. на Началника на сектор „ПП” при
ОД на МВР – гр.Шумен, с което на П.Г.Д., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, във вр. чл.249,
т.1 от КЗ /отм./.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя И.Ц.К. и на свидетеля Г.С.Д. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.Ц.К. и Г.С.Д. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
В
разпоредбата на чл.249 от КЗ /отм./, действащ към момента на извършването на
нарушението, са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1
на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от приложение №1, а именно
застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно
средство. От събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетелите И.К.
и Г.Д., се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е
управлявала посоченото по-горе МПС – лек автомобил, марка “Мерцедес 200Д”, с
рег. № Н 3433 АС. Както става ясно от
материалите по делото и отново от разпита в съдебно заседание на двамата
свидетели, по време на управлението по отношение на автомобила не е имало
валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това
обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателят, който е подписал
доброволно акта без възражения.
Съдът счита
за ирелевантно към настоящото дело представеното от жалбоподателят ксерокопие
на договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”
и „Злополука“ № BG/11/115003039906,
издадена от ЗАД “Армеец” АД, сключена на 12.12.2015г, доколкото видно от същото
полицата е била сключена след извършване на проверката и констатиране на
нарушението и има валидност едва от 10.00 часа на 12.12.2015г.
Поради
изложеното съдът намира, че жалбоподателят, управлявайки посоченото МПС, във
връзка с използваното на което и по отношение, на което е нямало валидна
застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.315, ал.1, предл. последно, т.1
от КЗ /отм./ предвижда “глоба” в размер от 400 до 600 лева за физическо лице,
което управлява МПС, във връзка, с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.
Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН е наложил наказание в
размер на минимума, предвиден в посочената по-горе разпоредба, сочейки, че
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, без обаче да е
изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока.
Същевременно
обаче, настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от жалбоподателя във
въззивната жалба теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява
неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и
доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по
този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
В настоящия
случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен
случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика
при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част
от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението
по пътищата
не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен
императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна
преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на
деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
вредните последици и др. В случая от
съществено значение е последващото поведение на жалбоподателя, с което е
отстранено допуснатото нарушение на КЗ, като веднага, след констатиране на
нарушението е сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, не са налице отегчаващи обстоятелства и нарушението
е извършено
за първи път видно от приложената по делото справка с Изх. № 48717613
на ЗАД „Армеец“ гр.Шумен. Освен това,
видно от приложената към делото справка за нарушител от региона, жалбоподателят
е лице с ниска обществена опасност, което като водач от 1971г. има допуснато
само едно нарушение на ЗДвП, както и не
на последно място следва да се отчете и влошеното здравословно и финансово
положение на нарушителя към момента на деянието – пенсионер по болест видно от
приложеното по делото Експретно решение № 1408 от 123/05.09.1991г. на ТЕЛК при
ОРБК – гр.Шумен. Нарушението е такова на формално извършване,
поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на
нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на
обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице.
Поради това
санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл.28, б.“а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган
е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл.315,
ал.1, предл. последно, т.1 от КЗ санкция, да му отправи предупреждение, че при
повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната
разпоредба санкция.
Налице са били всички
предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление
Поради
всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет
на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
15-0869-002562 от 30.12.2015г. на Началника на сектор „ПП” при ОД на МВР –
гр.Шумен, с което на П.Г.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане /КЗ//отм./, във вр. чл.249, т.1 от КЗ /отм./,
като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: