Р Е Ш Е Н И Е

230/18.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 217 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2704400/08.01.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на “ТАБАК МАРКЕТ” АД – гр. Шумен с ЕИК 175127176 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.143 ал.2 от КТ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява. Депозирана е молба по хода на делото и по същество.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 20.11. 2015г. в обект SH 40 в гр.Шумен стопанисван от дружеството – жалбоподател и на 25.11.2015г. на база представени документи, Г.П.Г. и С. Г.Т. - служители на Дирекция „ИТ” – Шумен, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство. Било установено нарушение на чл.143 ал.2 от КТ, изразяващото се в това, че със Заповед № 18 – 1/26.04.2013г. работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен период на отчитане за работещите на смени по предварително установен график като в представения утвърден поименен график за м. март 2015г. било планирано З.Е.И. на длъжност «продавач – консултант» в обект SH 40 да работи 183 часа, при норма за месеца 168 часа, с което било разпоредено полагането на 15 часа извънреден труд, без да има основание за допустимост, посочено в чл.144 от КТ. От присъствената форма за обект в обект SH 40 и фиш за заплата за м. март 2015г., било установено, че З.Е.И. през м.март 2015г. е положила извънреден труд. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол ПР 048654. съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 10.12.2015г. Във връзка с констатираното нарушение с протокола е дадено предписание на работодателя /т.8/ да не разпорежда, чрез планиране и утвърждаване, полагане на извънреден труд, когато няма основание за допустимост.

За констатираното нарушение Г.П.Г. на 10.12.2015г. съставил срещу “ТАБАК МАРКЕТ” АД – гр. Шумен с ЕИК 175127176 АУАН №27-2704400 за нарушение на чл.143 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на И. А., в качеството му на упълномощено лице, на когото е и връчен. При предявяване на АУАН не са отразени обяснения или възражения, относно констатираното нарушение. Не са депозирани такива и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание с чл.414 ал.1 от КТ на “ТАБАК МАРКЕТ” АД – гр. Шумен с ЕИК 175127176 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.143 ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта – С.Г.Т.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Т., тъй като същата пресъздават това което е възприела непосредствено, като показанията й кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Доводите на жалбоподателя, че АУАН не е бил предявен и връчен на законните представители на дружеството, нито на надлежно и изрично упърномощен представител са неоснователни. По делото е приложено пълномощно по силата на което И. А. е упълномощен да представлява дружеството пред Инспекцията по труда с правото да подписва, подава и получава документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от КТ извънредният труд е забранен. Алинея първа на нормата на чл. 143 от цитираният кодекс дава легална дефиниция на "извънреден труд", а именно извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата "със знанието и без противопоставянето" не се издава такъв, а е налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължаща се различни причини. Извънредния труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил в чл. 144 от КТ конкретните хипотези. Цитираните правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се работодатели. В процесния случай не са налице изключенията от тази забрана по чл. 144, т.1 - т.6 от КТ за допускане на такъв труд по изключение, поради което не е приложима.

От доказателствата по делото е видно, че наказващият орган е извършил документална проверка относно спазването на трудовото законодателство и въз основа на представените от дружеството писмени документи – заверени копия на Заповед № 18 – 1/26.04.2013г., работен график за месец март 2015 г.,форма за отчитате явяванията/ неявяванията за месец март 2015г., фиш за заплата за м.март 2015г., е приел, че работникът З.И. е положила извънреден труд на 29.03.2015 г., без да са налице основания за допустимост, посочени в чл. 144 от КТ. От приетия по делото график за м. март 2015г. е видно, че работодателят е планирал лицето З.И. да работи през м. март 2015г. 183 часа при норма за месеца 168 часа. От присъствена форма за същия месец се установява, че З.И. е работила общо 26 дни през м. март 2015 г. с продължителност на работния ден, както следва - 6 часа и половина - 21 дни, 10 часа – 3 ден, 6 часа – 1 ден, 8 часа – 1 ден или общо е положила 180 часа и половина труд.

Актосъставителят и административно – наказващият орган са приели, че нарушението е извършено на 29.03.2015г. Това би следвало да е датата, на която лицето реално е започнало да полага извънреден труд, а не датата на утвърждаване на графика посредством който работодателят е разпоредил, чрез планиране и утвърждаване, полагане на извънреден труд, доколкото изготвянето и утвърждаването на графика за съответния месец, следва хронологически да предхожда месеца. От присъствена форма за месец март 2015г. се установява, че З.И. до 28.03.2015г. вкл. е положила 167 часа и половина труд, при норма за месеца 168 часа. На 29.03.2015г. е ползвала почивен ден. Започнала е да полага извънреден труд на 30.03.2015г. Актосъставителят и административно – наказващият орган неправилно са приели, че нарушението е било осъществено на 29.03.2015г. Доколкото работникът е започнал да полата извънреден труд от 30.03.2015г. от тази дата е налице неправомерно поведение. Наказващият орган е приел, че нарушението е извършено, преди същото реално да бъде осъществено, поради което няма как да е възникнала и съответната административно-наказателна отговорност към приетата в НП дата на извършване на нарушението, поради което НП следва да бъде отменено.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно- наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №27-2704400/08.01.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на “ТАБАК МАРКЕТ” АД – гр. Шумен с ЕИК 175127176 е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.143 ал.2 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: