Р
Е Ш Е Н И Е
179/24.3.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и трети март през две хиляди
и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 218 по описа на ШРС
за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
27-2704325/08.01.2016г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “ТАБАК МАРКЕТ” АД, с ЕИК 175127176, със
седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Оборище, ул.
“Стара планина” № 5, представлявано от Б.Б.З., ЕГН ********** и В.Н.Н., ЕГН **********
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни
заседания управителя на дружеството – жалбоподател не се явява лично, а изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания
и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Представителя на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание
излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ТАБАК МАРКЕТ” АД е със седалище и адрес
на управление: гр.София, община Столична, район Оборище, ул. “Стара планина” №
5 и се представлява от Б.Б.З., ЕГН ********** и В.Н.Н., ЕГН **********.
Предмета на дейността на предприятието бил търговия на дребно в
неспециализиране магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи
изделия.
На 20.11.2015г. била извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в търговски обект SН 37 – павилион „Лафка“,
находящ се на ул.“Македония“ в гр.Шумен. При проверката, било установено, че
дружеството – жалбоподател “ТАБАК МАРКЕТ” АД, в качеството му на работодател
със Заповед № 18-1 от 26.04.2013г. е установил сумарно изчисляване на работното
време с месечен период на отчитано, считано от 01.02.2015. до 28.02.2015г. за
работещите на смени по предварително утвърден график, както и е утвърдил
поименен график за месец февруари 2015г., като в утвърдения график планирал
работника К.П.Н., ЕГН ********** на длъжност „продавач-консултант“ да работи
172 часа при норма за месец февруари 2015г. – 160 часа. С утвърждаването на
графика за месец февруари 2015г. дружеството – жалбоподател “ТАБАК МАРКЕТ” АД,
в качеството му на работодател е разпоредило полагането на извънреден труд от
работника К.П.Н., изпълняващ длъжност „продавач-консултант“ в посочения обект
на дружеството – жалбоподател, без да има основание за допустимост, посочено в
разпоредбата на чл.144 от КТ, като е положило извънреден труд за месец февруари
2015г. Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 20.11.2015г. – в
обекта и 25.11.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а
констатираните нарушения били описани в четиридесет и една точки в съставения
протокол. В точка двадесет и седма от протокола за извършената проверка е
записано, че работодателя се разпорежда за полагане на извънреден труд, без да
има основание за допустимост, посочено в чл.144 от КТ, с което е нарушена
разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за
изпълнение предписание със срок за изпълнение 11.12.2015г. Протокол за
извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на
дружеството лице на 10.12.2015г. Въз основа на установените факти, на
10.12.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
27-2704325, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.143, ал.2 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в
присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице,
като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството -
жалбоподател не се е възползвало от
законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
27-2704325/08.01.2016г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5
от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “ТАБАК МАРКЕТ” АД, с ЕИК 175127176, със
седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Оборище, ул.
“Стара планина” № 5, представлявано от Б.Б.З., ЕГН ********** и В.Н.Н., ЕГН **********
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
извършено нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелката С.Г.Т. – свидетел при установяване
на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелката С.Т. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Със
съпроводителното писмо на административно-наказващия орган е направено искане за разпит като свидетел на
актосъставителят Г.П.. Искането обаче не
е поддържано в последното съдебно заседание от процесуалния представител на
административно-наказаващия орган, поради което съдът като съобрази
обстоятелството, че настоящото дело е отлагано двукратно поради неявяване на посочения
актосъставител Г. и като взе предвид разпоредбата на чл.22, ал.1 от НПК,
приложима съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, съобразно която съдът
разглежда и решава делата в разумни срокове, счете, че са налице предпоставките
за заличаване като свидетел на актосъставителя Г.П.Г.. От друга страна, съдът
намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства,
поради което разпитът на актосъставителя Г.Г. не е необходим за изясняване на
фактическата обстановка, тъй като събраните доказателства са в достатъчен обем
и разпитът на последния с нищо не би допринесъл с нещо повече за правилното
решаване на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.2 от КТ извънредният труд е забранен. Алинея първа на нормата на чл.143
от цитираният кодекс дава легална дефиниция на „извънреден
труд“, а именно извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата „със
знанието и без противопоставянето“ не се издава такъв, а е налице полагане на
труд в повече от установеното работно време, дължаща се различни причини.
Извънредния труд се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е
изброил в чл.144 от КТ конкретните хипотези. Според
разпоредбата на чл.144 от КТ извънреден труд се допуска по изключение само в
следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3.
за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на
водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и
съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на
аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини
или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да
бъде извършена през редовното работно време и 6. за извършване на усилена
сезонна работа. Работодателят е
длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да
начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща. Цитираните
правни норми са императивни и следва да се изпълнят от лицата, явяващи се
работодатели. В процесния
случай не са налице изключенията от тази забрана по чл.144, т.1 - т.6 от КТ за
допускане на такъв труд по изключение, поради което не е приложима.
От доказателствата по делото е видно, че наказващият орган е извършил документална проверка относно спазването на трудовото законодателство и въз основа на представените от дружеството писмени документи - заверено копие от Заповед № 18-1/26.04.2013г., заверено копие от график за работа за месец февруари 2015г., заверено копие от форма за отчитане явяванията/неявяванията на служителите за месец февруари 2015г., заверено копие на Уведомително писмо с изх. № 220/16.05.2013г. от “ТАБАК МАРКЕТ” АД, заверено копие на Идентификационна карта на “ТАБАК МАРКЕТ” АД и заверено копие на фиш за заплата за месец февруари 2015г. е приел, че работникът Д.С.И. е положил извънреден труд през месец февруари 2015г., без да са налице основания за допустимост, посочени в чл.144 от КТ. В подкрепа на това обстоятелство са свидетелските показания на свидетелката Т..
По категоричен начин фактите по делото
сочат, че със Заповед № 18-1/26.04.2013г работодателят - “ТАБАК МАРКЕТ” АД, е
въвел сумирано изчисляване на работното време за работниците на търговски обект
SН 37 – павилион „Лафка“, като отчетния период
обхваща времето от 01.02.2015г. до 28.02.2015г. Въвеждането на сумирано
изчисляване на работното време е правомощие на работодателя и по същността си
представлява форма на отчитане /изчисляване/ на работното време, при която
установената нормална продължителност на работното време - тази по чл.136 от
Кодекса на труда и чл.140 от Кодекса на труда, се спазва средно за определен
по-продължителен от деня и седмицата период от време, като в случаите на
въведено сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват
графици за работа на работниците и служителите, при което графиците следва да
се съответстват на установените в закона правила. В случая работодателят е
утвърдил поименен график за месец февруари 2015г. Следва да се отбележи също,
че при установено от работодателя по реда на чл.142,
ал.2 от Кодекса на труда сумирано изчисляване на работното време,
работодателят отчита, изчислява работното време на конкретния работник или
служител в края на отчетния период и ако нормата работно време за същия период
е превишена ще бъде налице извънреден труд. От друга страна, установяването на
отработените дни при въведено сумирано изчисляване на работното време се
осъществява, като отработените часове през месеца, след превръщането на нощните
часове в дневни, се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. При
сумирано изчисляване на работното време месечната норма за продължителност се
определя, като се умножат броя на работните дни по календар през съответния
месец и броят на часовете, които се включват в дневната продължителност на
работното време, установенана работното място за подневно отчитане. С
утвърдения поименен график за месец февруари 2015г. е планирано К.П.Н. да
работи 172 часа при норма за месеца от 160 часа. От
приложените по делото копие на работен график за месец февруари 2015г. и копие
на надници за месец февруари 2015г. се установява, че К.Н. е работила 20 дни с
продължителност на работния ден от 6.5 часа /шест и половина /, 3 дни с
продължителност от 10.5 часа /десет часа и половина/ и 1 ден с продължителност
от 10 /десет/ часа, или общо 171.5 часа, при норма от 160 часа за 20 работни
дни, с продължителност на работния ден от 8 часа. С оглед на това,
констатираното превишение на месечната норма правилно е било квалифицирано от
контролните органи като извънреден труд. Същият несъмнено е положен от
работника К.Н. в полза на санкционираното дружество, разпоредило извършването
му с утвърждаването на графика за месец февруари 2015г. Този извод се
потвърждава и от анализа на приобщените гласни и писмени доказателства. В тази
връзка, не би могло да бъде споделено становището на дружеството -
жалбоподател, че евентуално положеният извънреден труд е реализиран в условията
на допустимите изключения, регламентирани с разпоредбата на чл.144,
т.5 от КТ. Цитираната разпоредба регулира изключение от принципната забрана
за полагане на извънреден труд в случаите, когато следва да бъде завършена
започната работа, когато това не може да бъде постигнато в рамките на редовното
работно време.
Ето защо административно наказващия
орган правилно и законосъобразно е пристъпил към ангажиране на отговорността на
юридическото лице за допуснато нарушение на чл.143, ал.2 от КТ, като в
констативно-съобразителната част на атакуваното наказателно постановление е
извел извод за неприложимост на хипотезите, регламентирани в чл.144
от КТ.
Още повече, от приложеното по делото
заверено копие от Заповед № 18-1/26.04.2013г. на изпълнителните директори на
дружеството – жалбоподател става ясно, че като основание за издаването й е
посочена разпоредбата на чл.142, ал.2 от КТ и във връзка с организацията на
работното време на дружеството относно въвеждането на сумарно работно време на
всички работниците на “ТАБАК МАРКЕТ” АД, т.е. видно е, че не са налице
въведените с разпоредбата на чл.144, т.1 т.6 от КТ изключения от общото правило,
въвеждащи забрана за полагане на извънреден труд.
Наред
с това настоящия
съдебен състав съобрази разпоредбата на чл.416, ал.1, изр. 2 от КТ, която
предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена
сила до доказване на противното. А противното не се доказа. Административно-наказващият
орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е
установил, че е извършено административното нарушение, поради което правилно е
издал атакуваното наказателно постановление. Ето защо съдът приема, че в
конкретния случай дружеството - жалбоподател действително е осъществило от
обективна и субективна страна състава на визираното в чл.143, ал.2 от КТ
нарушение.
Действително, от представеното в съдебно
заседание заверено копие на Заповед № 4339 от 01.07.2014г. на изпълнителните
директори на „Табак Маркет“ АД, издадена на основание чл.143 и следв. от КТ,
във вр. чл.142 от КТ и Заповед № 18-1/26.04.2013г., е видно, че на служителите
на „Табак Маркет“ АД, назначени на трудов договор на длъжност „продавач –
консултант“, с работно място в стопанисваните от дружеството търговски обекти
/павилиони и магазини/, работещи на смени по предварително установен график при
условията на сумарно изчисляване на работното време, изрично се забранява полагането
на извънреден труд извън установеното за тях работно време. Освен това, с
посочената заповед е указано, че в случай на полагане на извънреден труд по
изключение да се спазва действащата нормативна уредба в страната /Кодекса на
труда, Наредба за работното време и др./, при което да се издава изрична
писмена заповед от работодателя за всеки отделен случай най-малко 24 часа
предварително, като същата да се връчи срещу подпис на определените за това
служители. На първо място, цитираната Заповед № 4339 от 01.07.2014г. на
изпълнителните директори на „Табак Маркет“ АД е частен писмен документ,
съставен от изпълнителните директори на дружеството – нарушител по това време. Макар
удостоверяваща изгодни факти за страната, която го е съставила, същата не е представена
на проверяващите служители на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен от самия
работодател. Освен това, ако действително е съществувала посочената заповед,
няма логично обяснение защо това обстоятелство не е споделено при връчване на
акта за установяване на нарушението или впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, а дори и с депозиране на жалбата срещу процесното наказателно
постановление. След като това не е сторено, е очевидно, че застъпването на тази
теза едва в съдебната фаза има защитен характер и не следва да бъде
кредитирана.
Извън
всякакво съмнение е и обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на
КТ,
тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение.
В
тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно търговското дружество -
жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от
ДР на КТ. В настоящия казус дружеството -
жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата
чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН административно-наказателната му
отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния
случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да
се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за
всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед
неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-наказващия
орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. Отстранимостта на
нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното
нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на
отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното
нарушение. В настоящия случай се касае за полагане на извънреден труд на работника К.П.Н., т.е. нарушението е неотстранимо с оглед характера на същото. Правилно е
констатирано, че в настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата
на маловажно нарушение, тъй като самото нарушение е невъзможно да бъде
отстранено веднага, каквото е изискването на закона, както и да не са настъпили
вредни последици за работниците. За да се приложи по-благоприятната разпоредба
на чл.415в от КТ следва да бъдат налице
кумулативно дадените предпоставки. Предвид гореизложеното съдът намира, че
правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено.
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно административно - наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като счита, че случаят по отношение на нарушениeто не е маловажен доколкото процесното нарушение не
се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви
особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Съобразно легалната дефиниция на „маловажен случай“,
визирана в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК и приложима съгласно разпоредбата на
чл.84 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при
който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от
съответния вид. При съпоставяне степента на обществена опасност на процесното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на законодателство в
сферата на пазара на труда и заетостта, настоящия съдебен състав, приема, че
конкретния казус не разкрива белезите маловажност, предвид обстоятелството, че
чрез нарушението се е стигнало до полагане на извънреден труд системно от работници
на фирмата – жалбоподател, като работниците се явяват неравнопоставен субект в
положение на подчинение спрямо властта на работодателя. Поради изложеното
вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение не би следвало да се
преценява според разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН
от гледна точка на маловажност на случая. В тази връзка следва да бъде отчетен и факта, че по време на извършване на
проверките е констатирано неизпълнение на същото задължение и по отношение на
други лица и то също за продължителен период от време.
Ето защо, изложеното обосновава по
несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от
дружеството - жалбоподател нарушение, визираното в разпоредбата на чл.143, ал.2
от КТ. За нарушение на трудовото законодателство административно-наказателната
разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвижда за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
“имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. Имайки в предвид
разпоредбата на цитираната норма, която предвижда такава отговорност за
работодателя, то дружеството – жалбоподател “ТАБАК МАРКЕТ” АД, в качеството му
работодател подлежи на санкциониране, така както в разпоредбата на чл.414, ал.1
от КТ е предвидено с “имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15 000 лв.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая
цитираната санкционна норма, като наказанието е било правилно индивидуализирано
и наказващият орган е наложил наказание в размер на законоустановения минимум,
преценявайки разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обсъждайки причините, поради които
не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът не
кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че акта за установяване на
административно нарушение е съставен и е бил връчен на пълномощник без
представителна власт. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че лицето И.Р.А.
– регионале мениджър – област Шумен, посочен за получател в акта за
установяване на административно нарушение е била редовно упълномощен по силата
на представеното като писмено доказателство по делото нотариално заверено
пълномощно рег. № 11063 от 14.05.2015г. По силата на последното лицето е било
упълномощено да представлява управителя на дружеството пред всички данъчни,
съдебни и др. организации и учреждения, в т.ч. и Инспекция по труда, както и с
извършването на всички останали възможни правни действия, част от които са били
изрично посочени. А с оглед на изложеното настоящият състав намира, че съставянето
и връчването на акта за установяване на административно нарушение на посоченото
упълномощено лице в никакъв случай не е нарушило правото на защита на
дружеството-жалбоподател. От материалите по делото се налага извода, че
последният не само е разбрал какво точно нарушение се твърди, че е било
извършено от дружеството, но е могъл и да организира защитата си по един
адекватен начин, подавайки съответната жалба и ангажирайки процесуален
представител – адвокат.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването
на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно
постановление № 27-2704325/08.01.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ
на “ТАБАК МАРКЕТ” АД, с ЕИК 175127176, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община Столична, район Оборище, ул. “Стара планина” № 5,
представлявано от Б.Б.З., ЕГН ********** и В.Н.Н., ЕГН ********** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено
нарушение по чл.143, ал.2 от КТ, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: