Р Е Ш Е Н И Е
231/18.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шести април през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №219 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №27-2704398/08.01.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ на „ТАБАК МАРКЕТ” АД, с ЕИК175127176, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Оборище, община Столична, област София, ул.”Стара
планина” №5, в качеството му на работодател, представлявано от Б.Б.З., с ЕГН**********
и В.Н.Н., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда
и петстотин лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като
излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично. На 23.02.2016 год. от тяхно име е депозирана
писмена молба, в която излагат становище.
Процесуалният представител
на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„ТАБАК МАРКЕТ” АД, представлявано от Б.Б.З. и В.Н.Н.
осъществява търговска дейност, като извършва търговия на дребно, предимно с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия в 26 неспециализирани магазини на
територията на Област Шумен. На 20.11.2015 год. била извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в търговски обект SН 40, находящ се в
гр.Шумен, на кръстовището, образувано от
бул.“Велики Преслав“ и ул.“Съединение“, а на 25.11.2015 год. и в
Дирекцията по представени писмени документи. При проверката било установено, че
дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател със Заповед №18-1 от
26.04.2013 год. е установил сумирано изчисляване на работното време с месечен
период на отчитане, считано от 01.02.2015 год. до 28.02.2015 год. за работещите
на смени по предварително утвърден график. Едновременно с въвеждането му утвърдил
и поименен график за месец февруари 2015
год., в който планирал лицето З.Е.И., с ЕГН********** на длъжност
„продавач-консултант“ в обект SH 40 в гр.Шумен да работи 170 часа при норма за месец
февруари 2015 год. – 160 часа. С утвърждаването на графика за месец февруари
2015 год. дужеството – жалбоподател “ТАБАК МАРКЕТ” АД, в качеството му на
работодател е разпоредило полагането на извънреден труд от работника З.Е.И. изпълняващ
длъжност „продавач-консултант“ в посочения обект без да има основание за
допустимост, посочено в разпоредбата на чл.144 от КТ. По време на проверката и
по-конкретно от присъствена форма за обект SH 40 и фиш за заплата за месец февруари 2015 год.
било установено, че лицето З.Е.И. е положило извънреден труд през месец
февруари 2015 год.. Резултатите от извършената проверката били обективирани в
Протокол ПР 048654 за извършена проверка на 12.11, 14.11, 20.11, 23.11.2015
год. и 25.11.2015 год., който бил връчен на упълномощено от управителят на
дружеството лице на 10.12.2015 год. За констатираното нарушение на 10.12.2015
год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №27-2704398/10.12.2015 год., като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ.
Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено лице, което го е подписало, без
да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и
не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №27-2704398/08.01.2016 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „ТАБАК МАРКЕТ” АД, с
ЕИК175127176, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище,
община Столична, област София, ул.”Стара планина” №5, в качеството му на
работодател, представлявано от Б.Б.З., с ЕГН********** и В.Н.Н., с ЕГН**********
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на свидетелката С.Г.Т., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ
извънредният труд е забранен, като ал.1 от същия законов текст дава легална
дефиниция на понятието „извънреден труд“, като го определя като труд, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Извънредния труд се допуска само по
изключение, като в разпоредбата на чл.144
от КТ законодателят изчерпателно е изброил конкретните хипотези, в които по
изключение се допуска полагане на извънреден труд:: 1.за извършване на работа
във връзка с отбраната на страната; 2.за предотвратяване, овладяване и
преодоляване на последиците от бедствия; 3.за извършване на неотложни
обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването,
електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните
връзки и оказване на медицинска помощ; 4.за извършване на аварийно-възстановителни
работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5.за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през
редовното работно време и 6.за извършване на усилена сезонна работа.
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и
съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го
заплаща.
В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от присъствената форма за отчитане явяванията на работа на
служителите за месец февруари 2015 год. и фиш за заплата за месец февруари 2015
год. се установява по безспорен начин, че лицето З.Е.И. през месец февруари
2015 год. е работила 172 часа, което е със 12 часа над допустимата норма от 160
часа при сумирано изчисляване на работното време. Полагането на извънредния
труд е станало по разпореждане на работодателя, доколкото видно от приложените
по делото Заповед №18-1/26.04.2013 год. и График за отчитане явяванията на
работа на служителите за месец февруари 2015 год. е било разпоредено
работниците да полагат труд при сумирано изчисляване на работното време, като
им се заплаща допълнително положения извънреден труд, а служителката З.Е.И.
през месец февруари 2015 год. да положи труд в размер на 170 часа. Графикът е
бил утвърден от представител на дружеството – жалбоподател, като в него е
предвидено полагане на извънреден труд от посочената служителка, без да е било налице
никое от изключенията, посочени в разпоредбата на чл.144, т.1 - т.6 от КТ, допускащи полагането
на извънреден труд. С утвърдения поименен график за месец февруари 2015 год. е било
планирано лицето З.Е.И. да работи 170 часа при норма за месеца от 160 часа. От
приложените по делото работен график за месец февруари 2015 год. се установява,
че посоченото лице е следвало да работила 20 дни с продължителност на работния
ден от 6.5 /шест часа и половина/ часа и 4 дни с продължителност от 10 /десет
часа/ часа, или общо 170 часа, при норма от 160 часа за 20 работни дни, с
продължителност на работния ден от 8 часа. В същото време от присъствената
форма за отчитане явяванията на работа на служителите за месец февруари 2015
год. и фиш за заплата за месец февруари 2015 год. се установява, че лицето З.Е.И.
през месец февруари е работила общо 172 часа, като е положила 12 часа
извънреден труд, който е бил включен и във фиша й за заплата за месец февруари
2015 год.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че констатираното
превишение на месечната норма правилно е било квалифицирано от актосъставителя като
извънреден труд по смисъла на посочената законова разпоредба. Същият несъмнено
е положен от работника З.Е.И. в полза на санкционираното дружество, разпоредило
извършването му с утвърждаването на графика за месец февруари 2015 год. В
подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката С.Г.Т..
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че
дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ,
доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и
служители по трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно
и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е ангажирал отговорността на
юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснато нарушение на
чл.143, ал.2 от КТ.
За посоченото нарушение санкционната норма на
чл.414, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. С оглед на изложеното
съдът намира, че административно – наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, налагайки на дружеството имуществена санкция в
минималния, предвиден в закона размер от 1500 лева.
Съдът не споделя твърденията на
дружеството-жалбоподател за липса на състав на извършено нарушение, доколкото
на работниците и служителите е било забранено полагане на извънреден труд. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително от представената в
хода на съдебното производство Заповед №4339 от 01.07.2014 год. на изпълнителните
директори на „Табак Маркет“ АД, издадена на основание чл.143 и сл. от КТ, във
вр. чл.142 от КТ е видно, че на служителите на „Табак Маркет“ АД, назначени на
трудов договор на длъжност „продавач – консултант“, с работно място в
стопанисваните от дружеството търговски обекти /павилиони и магазини/, работещи
на смени по предварително установен график при условията на сумарно изчисляване
на работното време, е било изрично забранено полагането на извънреден труд
извън установеното за тях работно време. Освен това, с посочената заповед е
указано, в случай на полагане на извънреден труд по изключение да се спазва
действащата нормативна уредба в страната /Кодекса на труда, Наредба за
работното време и др./, при което да се издава изрична писмена заповед от работодателя
за всеки отделен случай най-малко 24 часа предварително, като същата да се
връчи срещу подпис на определените за това служители. В същото време обаче посочената
заповед противоречи на останалите, събрани в хода на съдебното производство
писмени доказателства /График за отчитане явяванията на работа на служителите
за месец февруари 2015 год., фиш за заплата на служителката З.Е.И. за месец
февруари 2015 год./ и доколкото посочената Заповед е била представена от страна
на дружеството-жалбоподател едва в съдебно заседание на 09.03.2016 год. не може
да бъде изключена вероятността същият да е бил съставен за нуждите на
настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази и факта, че въпреки, че
посочената Заповед удостоверява изгодни за дружеството-жалбоподател факти,
същата не е била представена на проверяващите служители в хода на
административно-наказателното производство.
Съдът не кредитира и твърденията, изложени в
жалбата и в писмена молба от 23.02.2016
год., че акта за установяване на административно нарушение е съставен и е бил
връчен на пълномощник без представителна власт. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че в акта за установяване на адимнистративно нарушение е
посочено, че същия е бил връчен на лицето И.Р.А.. Видно от представеното от
него и приложено по делото пълномощно посоченото лице е било упълномощено от
представляващите „ТАБАК МАРКЕТ“ АД да представлява дружеството пред всички данъчни,
съдебни и др. организации и учреждения, в т.ч. и Инспекция по труда, както и с
извършването на всички останали възможни правни действия, част от които са били
изрично посочени. А с оглед на
изложеното настоящият състав намира, че съставянето и връчването на акта за
установяване на административно нарушение на посоченото упълномощено лице в
никакъв случай не е нарушило правото на защита на дружеството-жалбоподател. От
материалите по делото се налага извода, че последният не само е разбрал какво
точно нарушение се твърди, че е било извършено от дружеството, но е могъл да
представлява дружеството и да организира защитата му по един адекватен начин,
подавайки съответната жалба.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на
административно-наказващия орган, че в случая не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН и в частност тази на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен
случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност.
Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен
резултат и начин на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на
извънреден труд от работник, назначен по трудов договор в дружеството и то по
разпореждане на работодателя и доколкото нарушението е било извършено, а и от
извършване на нарушението до неговото констатиране е изминал един значителен
период от време се налага извода, че същото не може да бъде отстранено. В
същото време с оглед естеството на нарушението и значимостта му за здравето на
работниците се налага и извода, че същото не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че видно от материалите по делото извършеното нарушение не е
инцидентна проява в дейността на дружеството, а трайно установена практика.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №27-2704398/08.01.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с
чл.414, ал.1 от КТ на „ТАБАК МАРКЕТ” АД, с ЕИК175127176, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Оборище, община Столична, област София,
ул.”Стара планина” №5, в качеството му на работодател, представлявано от Б.Б.З.,
с ЕГН********** и В.Н.Н., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: