Р Е Ш Е Н И Е

222/14.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Д. Георгиева

при участието на секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 240 по описа на ШРС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000002/08.01.2016г. на Началник ОО “АА” гр. Шумен, с което на основание чл.94,ал.1 от ЗАвт.П на С.А.О., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” за нарушение на чл.39 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като при издаване на същото е нарушен материалния закон и са извършени съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че при аздавен на атакуваното НП, АНО не е събрал категорични доказателства за авторството на деянието, съответно за това, че е извършено административно нарушение. Налице е нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е бил съставен само въз основа на жала на лицето Е.Д. и то около две седмици по-късно от датата, посочена като дата на нарушението. Твърди още, че АУАН и НП са шздадени при непълно изясняване на фактическата обстановка и страдата от липса на задължителни реквизити изискуеми, съответно по чл.42 и чл.57,ал.1 от ЗАНН. Излага, че е нарушен чл.52,ал.4 от ЗАНН, тъй като в АУАН са вписани възраженията, писмени са депозирани и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН, но АНО не е изложил аргументи приема или не тези възражения. Алтернативно, ако съда намери, че вписаното в НП, нарушение безспорно е доказано, да приеме, че се касае за маловажен случай и са налице предспоставките на чл.28 от ЗАНН, които изобщо не са обсъждани от АНО. Моли съда на отмени изцяло наказателното постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и излага допълнителни доводи. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

ШРС, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че във връзка с постъпила жалба в гр. София, в ОО «АА» гр. Шумен постъпило писмо с Рег. № 64-00-00-666/1/07.12.2015г. С писмото било указано да се установи лек таксиметров автомобил с рег. № А77 97..., използващ стикери на «Тико такси», както и водача, извършил таксиметровия превоз на 30.11.2015г. около 08,00-08,30 часа, да се удостовери наличието, редовността и валидността на необходимите документи, както на водача, така и на автомобила за извършване на таксиметров превоз на пътници. Било указано още за резултата от поверката и взетото отношение да се изпрати доклад до Главна дирекция «АА» в срок до 30.12.2015г. Свидетелят С.Х.С. – инспектор при ОО «АА» гр. Шумен позвънил на посочения в жалбата, телефонен номер на жалбоподателя. Уговорил се със свидетеля Е.Й.Д. /лицето подало жалбата, въз основа на която била разпоредена проверката/ да се срещнат на 11.12.2015г. в сградата на ОО «АА» гр. Шумен. Междувременно, свидетелят С. извършил проверка на автомобила, посочен от свид. Й. в базата данни по намера на автомобила. Установил кой е превозвач, кой е бил водач на въпросната дата и се свързал с жалбоподателя С.А.О., който му предоставил всички документи, касаещи неговите документи като водач на таксиметров автомобил и тези на автомобила.На 11.12.2015г. свид. С.С., в присъствието на свидетелите Е.Й.Д. и И.Д.И. съставил АУАН № 215704 срещу жалбоподателя С.А.О., като приел, че на 11.12.2015г. в гр. Шумен на бул. Ришки проход № 25 в сградата на ОО «АА» Шумен в присъствието на жалбоподателя г-н Е.Й.Д. и след направена проверка на получен сигнал Рег. № 64-00-00-666/1/07.12.2015г. от Гл. Директор на ГДАИ констатирал, че водача на лек таксиметров автомобил г-н С.О., марка Шкода Фабия с рег. № А77 97КА, собственост на Н. И. Н., с ЕГН **********, извършвайки таксиметров превоз на пътници от таксиметрова стоянка на ул. Стефан Изворски до Нова поликлиника е допуснал следното нарушение: Приключвайки превоза на 30.11.2015г. около 08,30 часа на пътника г-н Е.Й.Д. не е издал фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга, с което е нарушил разпоредбата на чл.39, изр.1 от Наредба № 34/1999г. за таксим. превоз. Жалбоподателят С.О. подписал акта, като вписал следното: «Имам възражение- не съм съгласен с това, че не съм издал касова бележка, винаги съм издавал касов бон и винаги ще издавам.». Писмени възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН са били депозирани на 12.12.2015г. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта. На основание чл.94,ал.1 от ЗАвт.П, на жалбоподателя С.А.О. *** била наложена „глоба” в размер на 700 лева за нарушение на чл.39 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства - от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетелите при съставяне на АУАН и на допуснатия свидетел, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

В разпоредбата на чл.39 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници действително е регламентирано, че след приключване на превоза, водачът задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга.

По делото не се оспорва, че жалбоподателят има качеството „водач” на лек таксиметров автомобил.

В настоящия случай, за да е налице твърдяното извършено нарушение е необходимо по безспорен начин да бъде доказано, че именно жалбоподателят С.А.О. е извършил таксиметров превоз на пътник от таксиметрова стоянка на ул. Стефан Изворски до Нова поликлиника и не е издал фискална касова бележка за тази таксиметрова услуга. В настоящият казус е безспорно установено единствено, че на 30.11.2015г. видно от копие на пътен лист № 00069 /л.13/ С.О. е управлявал от 08,00 часа до 18,00 часа лек таксиметров автомобил, марка Шкода Фабия с рег. № А77 97КА. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие, актосъставител и свидетел, приссътвал при съставяне на АУАН се установи, че никой от тях не е констатирал, че именно жалбоподателя С.О. не е издал касова бележка за извършената таксиметрова услуга от стоянка на ул. Стефан Изворски до Нова поликлиника на 30.11.2015г. към 08,30 часа. Единственото установено от тях е, че на въпросната дата той е записан като водач на лек таксиметров автомобил марка Шкода Фабия с рег. № А77 97КА. Видно от доказателствата по делото акта е съставен само въз основа на жалбата на свид. Е.Д.. Жалбата няма характер на официален документ по смисъла на закона, като тежестта на доказване на извършено административно нарушение лежи само и единствено върху административно накзавщия орган. Нито актосъставителя С., нито свид. И. дадоха точни показания при първата среща между пътника и водача, дали са се познали и дали свид. Е.Д. е посочил именно жалбоподателя О. като водача, който не му е издал касова бележка за извършения таксиметров превоз. В съдебно заседание свид. И.И. даде следните показания: „...Не мога да си спомня дали пътникът си спомни дали това е лицето, разговаряха, бях там, но не съм чул разговора...Само въз основа жалбата на Е.Д. съставихме акта.“ Актосъставитлят С.С. в съдебно заседание даде следните показания: „...Факт беше, че на тази дата е издвършвал превоз на територията на гр. Шумен, имаше 20 и няколко курса направени, това се вижда от разпечатка на ежедневен отчет на водача. Деянието е написано въз основа на жалбата на г-н Й., който потвърди пред мен, беше свидетел по акта... А за деянието дали е издаден касов бон изцяло беше на становището на г-н Й.. Бяха заедно двамата, не съм чул какво са говорили. Доколкото разбрах не се познават.“ Видно от приложеното копие от Жалба /л.16/ от свидетелят Е.Й.Д., след ползване на таксиметрова услуга на 30.11.2015г. в гр. Шумен в интервала 08,00-08,30 часа му било отказано издаването на фискален бон, както и на фактура. Съдът не кредитира показанията на свид. Е.Д. относно лицето, което е било водач на лек таксиметров автомобил и което му е отказало издаване на касов бон, както и на фактура. Едва в съдебно заседание свидетелят Д. категорично посочва, че именно жалбоподателя С.О. е бил водача на таксиметровия автомобил, който му отказал издаване на касов бон, както и фактура за извършената на 30.11.2015г. таксиметрова услуга, но това е след като се е срещал с жалбоподателя в сградата на ОО „АА“ гр. Шумен и знае, че именно на това лице е съставен АУАН. Същият свидетел – Е.Д. в жалбата си е вписал следното: „редовно ползваме таксита и всички издават бонове и фактури...“, а в съдебно заседание заяви, че „Сравнително не често ползвам таксиметрови услуги, когато ми се налага ползвам.“ В жалбата си свид. Д. говори в множествено число – „имахме спешен ангажимент в Новата поликлиника“, а в съдебно заседание, дава показания в единствено число – „“пристигнах, докъдето бях тръгнал...“, т. е. налице са противоречиви показания относно обстоятелството сам ли е пътувал и до къде, поради което съда частично кредитира неговите показания. Съдът не кредитира и показанията на доведеният от жалбоподателя и неговия процесуален представител, свидетел Е. А. Х., който твърди, че точно на 30.11.2015г. около 08,15 часа е пътувал с таксиметровия автомобил, управляван от жалбоподателя С.О. до с. Градище, тъй като както във възражението вписано в АУАН, така и в писменото в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е визирал това обстоятелство. Показанията на актосъставителя С. и свид. И. не водят до единствения извод, че в настоящият случай е доказано безспорно, че именно С.О. е водача на лек таксиметров автомобил, който не е издал фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга, както се твърди в АУАН и в НП.

Доколкото не е доказано по безспорен начин извършеното административно нарушение, обуславящо възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност, то и самото наказателно постановление, с което е санкциониран жалбоподателя се явява необосновано и недоказано.

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно Наказателно постановление № 46-0000002 издадено на 08.01.2016г. от Началник ОО “АА” гр. Шумен, с което на С.А.О., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” на основание чл.94,ал.1 от ЗАвт.П за нарушение на чл.39 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: