333/31.5.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, четиринадесети състав
На
единадесети май две хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Кр. Кръстев
Секретар:
Ф. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 251 по описа на ШРС
за 2016г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 110 от 24.01.2015г. на Председателя на Държавната
комисия по енергийно и водно регулиране - гр.София, с което на „Енерго-Про
Мрежи“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс
– Е, представлявано от П.Т., П.В., М.Б. и Р.Г.Ц. е наложена „имуществена
санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.206, ал.1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/ за нарушение на чл. 61 ал.2 от Общите условия, одобрени
от ДКЕВР.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за липса на материална
компетентност на ДКЕВР. Счита че НП е
издадено след изтичане на срока по чл.34
ал.1 от ЗАНН. Намира също така, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
В
проведеното по делото съдебно заседания не се явява представляващия дружеството
- жалбоподател, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в
тази насока. В представената писмена защита излага подробно съображенията си за
това.
Представителя на Комисията по енергийно
и водно регулиране - гр.София – административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представените
писмени бележки излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че
жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
“Енерго-Про
Мрежи” АД-гр.Варна е дружество, лицензирано за дейността „разпределение на
електрическа енергия“ на определена територия, описана в съответно приложение
към издадената лицензия, включително и територията на обл.
Шумен. На 13.02.2013г. лицето С.И.С. подал жалба до дружеството във връзка с
несъгласие с издадени фактури с начислено количество електрическа енергия, с
място на потребление- гр.Шумен, бул.“Славянски“ № 7, вх.А ап.7. На 14.02.2013г.
била извършена проверка по повод жалбата, като посоченият адрес бил посетен от
служители на дружеството и същите извършили проверка на СТУ с фабричен номер №
032025666. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол за
техническа проверка № 0497462 от 14.02.2013г. При извършената проверка обаче не
присъствало лицето, подало жалбата или негов представител, поради което
съставеният протокол не бил подписан от името на лица, присъствали на проверката.
На
17.02.2014г. в резултат на прегледа на представената под № 74 от Приемно –
предавателен протокол № 4 от 17.02.2014г. жалба на С., входирана
под № 1528264, длъжностно лице от ДКЕВР констатирало, че при извършената
проверка по жалбата на С., не е присъствало лице упълномощено от жалбоподателя
или самия жалбоподател.
Във
връзка с тези констатации на 24.07.2014г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че бил съставен
Констативен протокол за техническа проверка № 0497462 от 14.02.2013г като при
неговото съставяне не е присъствал жалбоподателя или упълномощено от него лице,
като това да се удостовери с техен подпис. Актът бил съставен в присъствието на
надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с
което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева
за неизпълнение на задължение по чл.61, ал.2 от Общите условия, одобрени от
ДКЕВР, които са неразделна част от издадената на дружеството лицензия.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: от разпита на свидетелите Р.Х.Ц., А.Н.П. и К.С.К., както
и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на
чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката предвижда специална санкция за енергийно предприятие, което
наруши условията на издадената му лицензия. Макар и посочената норма да е
санкционна, същата съдържа и изискуемото от енергийните предприятия поведение,
а именно- да се въздържат от нарушаване на условията на издадената им лицензия.
Понятието „енергийно предприятие“ е дефинирано в §1,
т.24 от ДР на посочения закон, а именно-това е лице, което осъществява
една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса,
съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа,
топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този
закон. Като лице, на което е предоставена лицензия за разпределение на
електрическа енергия /Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г./, санкционираното
дружество несъмнено се явява „енергийно предприятие“ по смисъла на цитираната
норма. В това си качество същото е било задължено да спазва условията на
издадената му лицензия. Същевременно по силата на чл.49, ал.2, т.7 от Наредбата
за лицензиране на дейностите в енергетиката утвърдените общи условия на договори (ако такива се изискват) се явяват
неразделна част от лицензията. В практиката си
ВАС също трайно приема, че утвърдените от Комисията Общите условия, с които се
уреждат условията, при които потребителите на електрическа енергия,
присъединени към електроразпределителните мрежи на територията на съответното
енергийно предприятие, могат да ползват електроразпределителните мрежи за
снабдяване с ел. енергия, са неразделна част от лицензията според чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредбата / в този
смисъл изрично са Решение № 12981 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2013 г., IV о., Решение № 13838 от
19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12570/2013 г., IV
о., и др./. При тази нормативна уредба и съответстващата й съдебна практика
дружеството-жалбоподател е било задължено да се съобразява с изискванията на
Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД, одобрени с Решение №
ОУ-060 от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на
ДКЕВР, представляващи неразделна част от предоставената му лицензия. В чл.13,
т.5 от посочените Общи условия е предвидена възможност за
електроразпределителното предприятие да упражнява контрол за спазване на
задълженията на ползвателя , като при тези проверки съставя констативни
протоколи, при условията на чл.61 от ОУ. По силата на чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ
констативния протокол следва да бъде подписан от представителя на
електроразпределителното предприятие и от ползвателя или от упълномощено от
него лице, а в случай, че ползвателят не присъства и/или откаже да подпише
констативния протокол, предприятието има право да състави такъв, който се
подписва от един свидетел, който не е служител на дружеството. В настоящият случай
процесното СТИ е проверено в отсъствието на
ползвателя или на негов представител. Това обстоятелство се установява на първо
място от приложеният по делото
Констативен протокол за техническа проверка № 0497462/14.02.2013г. на абон. № 0105208100, в който липсва подпис на ползвателя, на
негов представител или на свидетел по смисъла на чл.61, ал.2 от ОУ и на второ
място от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П. и К.. Следва да се отбележи,
че процесното нарушение се изразява не в замяната на
СТИ в отсъствието на ползвателя или на негов представител, а в съставянето на
констативен протокол без подпис на ползвателя, на негов представител или на
свидетел /в хипотезата на чл.61, ал.2 от ОУ/. Доколкото, както беше посочено
по-горе, в съставения констативен протокол такъв подпис несъмнено липсва, а от
събраните доказателства се установява, че друг протокол не е бил изготвен,
следва да се приеме, че дружеството-жалбоподател действително е издало процесния Констативен
протокол за техническа проверка № 0497462/14.02.2013г. на абон.
№ 0105208100, в който липсва подпис на ползвателя, на негов представител или на
свидетел по смисъла на чл.61, ал.2 от ОУ, представляващи неразделна част от
предоставената на дружеството лицензия, за което същото правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Не
биха могли да бъдат споделени доводите, изложени в депозираното от дружеството
писмено становище, че не е доказано, че субект на нарушението е именно
жалбоподателят. Обстоятелството, че дружеството извършва дейността си и на
територията на обл.Шумен не само може да се счете за
общоизвестно, но е видно и от самия констативен протокол, издаден от
последното.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Обстоятелствата около извършването на нарушението са описани
достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере
какво деяние му е вменено. Мястото на нарушението е посочено изрично и няма
данни същото да е определено неправилно. Наказващият орган също така правилно е
издирил приложимия закон и е наложил наказание по реда на чл.206, ал.1 от ЗЕ,
който предвижда специално наказание за случаи от вида на процесния.
Спазени са и сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН, по силата на който не следва да се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или, ако са изтекли
повече от пет години от извършване на нарушението при нарушение на Закона за
енергетиката и подзаконовите актове по прилагането му. Санкционираното
дружество възразява, че лицензията няма характер на подзаконов нормативен акт,
поради което счита, че следва да бъдат приложени по-кратките срокове по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. В случая обаче се касае не за нарушение на подзаконов акт, а за
неизпълнение на задължение по чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката, при което
срокът за образуване на административнонаказателно
производство несъмнено е спазен.
Не
са налице и основания да се счете, че процесното
нарушение е маловажно, тъй като същото не се отличава с по-малка тежест от
типичните за този вид, видно е, че не се касае за пропуск или някакви особени обстоятелства,
обусловили съставянето на протокол, без наличието на изискуемите подписи, а за
неправомерна позиция на самото дружество.
Следва да се отбележи също, че малко след издаването на обжалваното наказателно
постановление е последвало изменение на санкционната разпоредба, като минимумът
на предвидената за такива нарушения имуществена санкция е повишен
десетократно-от 20 000 на 200 000 лева. При това положение е видно, че
нарушаването на условията на издадената лицензия от страна на енергийните
предприятия нарушава в съществена степен установения ред на държавно управление
по смисъла на чл.6 от ЗАНН, като значението на такова нарушаване е отчетено от
законодателя като повишено.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Санкцията е определена законосъобразно, в минималния
размер, предвиден в закона, съобразно действалата към момента на нарушението и
по-благоприятна за санкционираното лице редакция. При това положение
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление
№ 110 от 24.01.2015г. на Председателя на Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране - гр.София, с което на „Енерго-Про Мрежи“ АД, ЕИК 104518621, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс – Е, представлявано от П.Т., П.В.,
М.Б. и Р.Г.Ц. е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет
хиляди/ лева на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за нарушение на чл. 61 ал.2
от Общите условия, одобрени от ДКЕВР,
като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: