Р Е Ш Е Н И Е

 

247/21.4.2016г. , , Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести април през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №255 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №15-0869-002676 от 12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д.Й.И., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.шесто от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно

В съдебно заседание същият не се явява лично и не изпраща представител. В депозирана по делото писмена молба от 08.03.2016 год. изразява становище по съществото на спора, като счита, че нарушението, в което е обвинен не  е доказано и оспорва авторството на деянието.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В последното съдебно заседание по делото не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.Й.И. работи по трудов договор във фирма „КММ“ АД. В тази връзка на 17.11.2015 год. около 09.05 часа в гр.Шумен управлявал собствения на посоченото дружество товарен автомобил марка “Форд Транзит”, с рег.№ Н 9105 ВВ, като се движел по бул.“Мадара“ в посока бул.“Ришки проход“. При движение по посочените улици пред дом №27 на бул.“Мадара“ по време на изпреварване на жалбоподателят не е осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания автомобил марка „Мазда Трибют“ с рег.№ Н0668ВМ, вследствие на което става причина за ПТП. Тъй като водачът продължил, без да спре и да установи какви са щетите от причиненото ПТП, била издирена собствеността на автомобила и след разговор с управителя на дружеството, чиято собственост е управлявания автомобил, бил установен и водача, който го е управлявал по време на ПТП-то. При извършен оглед на двата автомобила от страна на полицейските служители, изпратени на местопроизшествието били установени съвпадащи следи и по двата автомобила, участващи в пътно-транспортното произшествие. Бил съставен Протокол за ПТП №1610324/17.11.2015 год., като в същия били нанесени данните на жалбоподателя и на втория участник в ПТП-то, както и щетите по двата автомобила. На жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №2676 от 17.11.2015 год., с бланкетен номер 408074.  Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И. са нарушени разпоредбите на чл.42, ал.2, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е посочил под формата на възражения, че не е разбрал, че при изпреварване има допир с другия автомобил, както и че е причинил ПТП. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №15-0869-002676 от 12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д.Й.И., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.шесто от ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Ц.К. и на свидетеля Н.С.Н., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП Водач, който извършва маневра изпреварване, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че движейки се по бул.”Мадара” в посока бул.„Ришки проход“ при осъществяване на маневра изпреварване жалбоподателят не е осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания автомобили, поради което е причинил пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са били причинени щети и по двата автомобила. В подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелите И.Ц.К. и на свидетеля Н.С.Н., рзпитани в съдебно заседание, които непосредствено след случилото се са възприели двата автомобила, извършили са оглед и след съпоставка на нанесените им щети са установили, че същите съвпадат.

Съдът намира, че по делото се изяснява по безспорен начин и авторството на деянието, поради което съдът не кредитира твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание в тази насока. В тази връзка от изисканата и приложена като писмено доказателство по делото Справка изх.№36/23.03.2016 год., изготвена от „КММ“ АД се установява, че на 17.11.2015 год. в периода от 08.00-09.30 часа товарен автомобил марка „Форд Транзит 330“, с рег. №Н9105ВВ е бил управляван от лицето Д.Й.И.. Същият е вписан като водач на посочения автомобил и в приложения към делото пътен лист №719580 от 17.11.2015 год. Разпитани в съдебно заседание свидетелите Н. и К. заявяват, че при срещата си с жалбоподателя и с управителя на дружеството, собственик на автомобила, двамата не са отрекли, че именно жалбоподателят е управлявал посочения автомобил. В подкрепа на това обстоятелство е и факта, че вторият участник в произшествието лично е възприел автомобила, управляван от жалбоподателя, записал е регистрационния му номер и модел и по този начин е бил открит и неговия собственик, респективно и неговия водач.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя   действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 100 до 200 лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. От материалите по делото и поради изложените по-горе съображения се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е причинил ПТП, поради нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, изразяващо се в неспазване правилата за изпреварване, като от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки на нарушителя наказание в размер на предвидения в разпоредбата чл.179, ал.2 от ЗДвП минимум, съобразявайки обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя извода на наказващият орган, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, имайки предвид тежестта на извършеното, неговата обществена опасност, както и обстоятелството, че със същото са причинени щети по двата автомобила, макар и незначителни.

По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. В същото време от разпита на свидетелите К. и Н. става ясно, че жалбоподателят след станалото ПТП е продължил движението си и се е прибрал в двора на дружеството, в което работи, без да установи последиците от деянието си. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите К. и Н., които свидетелства, че от разговора с втория участник в станалото ПТП са разбрали, че жалбоподателя не е спрял, за да установи щетите от станалото ПТП, а е продължил движението си, което е принудило лицето да запише данните на автомобила, с оглед неговото установяване. 

В тази връзка съдът намира, че доколкото по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят не е разбрал за станалото ПТП или че не е управлявал въпросния автомобил, се налага извода, че изложените от негова страна твърдения в тази насока имат характер на негова защитна версия срещу издаденото му наказателно постановление и не могат да бъдат споделени и кредитирани. Още повече, че същите се опровергават от останалия събран по делото и обсъден по-горе доказателствен материал. 

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил и това свое задължение, като участник в ПТП,  с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно  санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В същото време обаче съдът счита, че по отношение на това нарушение административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер под средния, предвиден в закона, а кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява  МПС” е наложено в размер близък до минимума, но над него. В този смисъл по отношение на двете кумулативно предвидени наказания е  наложил наказание в размер, различен от минималния, посочен в закона, като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП, то това обстоятелство и представянето на посочената справка едва в настоящото производство по обжалване на наказателното постановление не санира неизпълнението на  посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец. Още повече, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си, а административно – наказващият орган е преценил, че наказанието “глоба” следва да бъде в размер близък до средния, а по отношение на второто кумулативно дадено наказание е определило такова в размер, доближаващ се до минималния, предвиден в закона.

С оглед на гореизложеното съдът счете за справедливо  наказателното постановление по пункт първи да бъде потвърдено, а по пункт втори - изменено, като наложените на И. административни наказания бъдат намалени в размер на законоустановения минимум.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-0869-002676 от 12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, в частта по пункт първи, с която на Д.Й.И., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-0869-002676 от 12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, в частта по пункт втори, с която на Д.Й.И., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.  

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: