Р Е Ш Е Н И Е
247/21.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шести април през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №255 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №15-0869-002676 от 12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД
на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д.Й.И., с ЕГН**********,***
са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.шесто от
ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неоснователно и незаконосъобразно
В съдебно заседание същият не се явява лично и не
изпраща представител. В депозирана по делото писмена молба от 08.03.2016 год.
изразява становище по съществото на спора, като счита, че нарушението, в което
е обвинен не е доказано и оспорва
авторството на деянието.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено. В последното съдебно заседание по делото не се явява
представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.Й.И. работи по трудов договор във
фирма „КММ“ АД. В тази връзка на 17.11.2015 год. около 09.05 часа в гр.Шумен управлявал
собствения на посоченото дружество товарен автомобил марка “Форд Транзит”, с
рег.№ Н 9105 ВВ, като се движел по бул.“Мадара“ в посока бул.“Ришки проход“.
При движение по посочените улици пред дом №27 на бул.“Мадара“ по време на
изпреварване на жалбоподателят не е осигурил достатъчно странично разстояние
между управлявания от него автомобил и изпреварвания автомобил марка „Мазда
Трибют“ с рег.№ Н0668ВМ, вследствие на което става причина за ПТП. Тъй като
водачът продължил, без да спре и да установи какви са щетите от причиненото
ПТП, била издирена собствеността на автомобила и след разговор с управителя на
дружеството, чиято собственост е управлявания автомобил, бил установен и
водача, който го е управлявал по време на ПТП-то. При извършен оглед на двата
автомобила от страна на полицейските служители, изпратени на
местопроизшествието били установени съвпадащи следи и по двата автомобила,
участващи в пътно-транспортното произшествие. Бил съставен Протокол за ПТП №1610324/17.11.2015
год., като в същия били нанесени данните на жалбоподателя и на втория участник
в ПТП-то, както и щетите по двата автомобила. На жалбоподателя бил съставен и
Акт за установяване на административно нарушение №2676 от 17.11.2015 год., с
бланкетен номер 408074. Актосъставителят
е посочил, че с горното деяние от страна на И. са нарушени разпоредбите на чл.42,
ал.2, т.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е
посочил под формата на възражения, че не е разбрал, че при изпреварване има
допир с другия автомобил, както и че е причинил ПТП. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №15-0869-002676 от 12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД
на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д.Й.И., с ЕГН**********,***
са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.шесто от
ЗДвП и “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Ц.К. и на свидетеля Н.С.Н., както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП Водач,
който извършва маневра изпреварване, е длъжен по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че движейки се по бул.”Мадара” в посока бул.„Ришки проход“ при
осъществяване на маневра изпреварване жалбоподателят не е осигурил достатъчно
странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания
автомобили, поради което е причинил пътно-транспортно произшествие, вследствие
на което са били причинени щети и по двата автомобила. В подкрепа на това
обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите
по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелите И.Ц.К. и на
свидетеля Н.С.Н., рзпитани в съдебно заседание, които непосредствено след
случилото се са възприели двата автомобила, извършили са оглед и след съпоставка
на нанесените им щети са установили, че същите съвпадат.
Съдът намира, че по делото се изяснява по безспорен
начин и авторството на деянието, поради което съдът не кредитира твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание в тази
насока. В тази връзка от изисканата и приложена като писмено доказателство по
делото Справка изх.№36/23.03.2016 год., изготвена от „КММ“ АД се установява, че
на 17.11.2015 год. в периода от 08.00-09.30 часа товарен автомобил марка „Форд
Транзит 330“, с рег. №Н9105ВВ е бил управляван от лицето Д.Й.И.. Същият е
вписан като водач на посочения автомобил и в приложения към делото пътен лист
№719580 от 17.11.2015 год. Разпитани в съдебно заседание свидетелите Н. и К.
заявяват, че при срещата си с жалбоподателя и с управителя на дружеството,
собственик на автомобила, двамата не са отрекли, че именно жалбоподателят е
управлявал посочения автомобил. В подкрепа на това обстоятелство е и факта, че
вторият участник в произшествието лично е възприел автомобила, управляван от
жалбоподателя, записал е регистрационния му номер и модел и по този начин е бил
открит и неговия собственик, респективно и неговия водач.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че
жалбоподателя действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” в размер от 100 до 200 лева за водач, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини
пътнотранспортно произшествие. От материалите по делото и поради изложените
по-горе съображения се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
причинил ПТП, поради нарушение по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, изразяващо се в
неспазване правилата за изпреварване, като от това е създадена непосредствена
опасност за движението.
Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, налагайки на нарушителя наказание в размер на предвидения в
разпоредбата чл.179, ал.2 от ЗДвП минимум, съобразявайки обстоятелствата по
чл.27 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя извода на наказващият орган,
че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, имайки предвид
тежестта на извършеното, неговата обществена опасност, както и обстоятелството,
че със същото са причинени щети по двата автомобила, макар и незначителни.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. От материалите по делото
и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. В
същото време от разпита на свидетелите К. и Н. става ясно, че жалбоподателят след
станалото ПТП е продължил движението си и се е прибрал в двора на дружеството,
в което работи, без да установи последиците от деянието си. В подкрепа на този
извод са показанията на свидетелите К. и Н., които свидетелства, че от
разговора с втория участник в станалото ПТП са разбрали, че жалбоподателя не е
спрял, за да установи щетите от станалото ПТП, а е продължил движението си,
което е принудило лицето да запише данните на автомобила, с оглед неговото
установяване.
В тази връзка съдът намира, че доколкото по делото
не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят не
е разбрал за станалото ПТП или че не е управлявал въпросния автомобил, се
налага извода, че изложените от негова страна твърдения в тази насока имат
характер на негова защитна версия срещу издаденото му наказателно постановление
и не могат да бъдат споделени и кредитирани. Още повече, че същите се
опровергават от останалия събран по делото и обсъден по-горе доказателствен
материал.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил и това свое задължение, като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че по отношение
на това нарушение административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер под средния, предвиден
в закона, а кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да
управлява МПС” е наложено в размер близък
до минимума, но над него. В този смисъл по отношение на двете кумулативно
предвидени наказания е наложил наказание
в размер, различен от минималния, посочен в закона, като не е изложил никакви
конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената
по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за други
нарушения на ЗДвП, то това обстоятелство и представянето на посочената справка
едва в настоящото производство по обжалване на наказателното постановление не
санира неизпълнението на посочените
по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води
автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово
деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си
съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е
следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе
в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира
за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.
Още повече, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират
помежду си, а административно – наказващият орган е преценил, че наказанието
“глоба” следва да бъде в размер близък до средния, а по отношение на второто
кумулативно дадено наказание е определило такова в размер, доближаващ се до минималния,
предвиден в закона.
С оглед на гореизложеното съдът счете за
справедливо наказателното постановление по
пункт първи да бъде потвърдено, а по пункт втори - изменено, като наложените на
И. административни наказания бъдат намалени в размер на законоустановения
минимум.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №15-0869-002676
от 12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
Пътна полиция, в частта по пункт първи,
с която на Д.Й.И., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №15-0869-002676 от
12.01.2016 год. на Началника на сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна
полиция, в частта по пункт втори, с
която на Д.Й.И., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба”
в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 80 /осемдесет/
лева на 50 /петдесет/ лева, а на наложеното наказание “лишаване от право да
управлява МПС” от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: